Световноизвестната певица бе в страната ни през декември заради клипа на песента си Bang
Рита Ора в Перник, облечена в ефектни дрехи с народни мотиви, готова да пее и танцува веднага щом операторът включи камерата. До нея симпатично момче ѝ помага да се ориентира в предстоящите кадри. Това е българинът Коста Каракашян. Британската певица с албански корени бе в страната ни през декември, когато засне видеото към последната си песен Bang. Каракашян е асистент-хореограф на парчето.
Поверяват му тази отговорна позиция, след като вече се е доказал като професионалист пред българските продуценти “Солент филм”. Преди време с тях работи по реклама за Щатите. “Когато стана въпрос за клипа на Рита, се свързаха с мен, преди да се изчисти цялата концепция.
Щом намериха
хореограф от Англия,
ме поканиха
да помагам
с кастинга за
танцьорите
от България
и по време на самите снимки да асистирам на хореографа Беки Хикс”, разказва Каракашян. Той е повече от подготвен за това. Занимава се от 5-годишен със спортни танци. Едва навършил пълнолетие, заминава за Виетнам, където участва в Dancing Stars като танцьор и хореограф. Освен това е завършил кинорежисура.
Каракашян отговарял за втория кръг на кастинга за клипа на Ора, до който достигнали около 30 танцьорки. Едната им задача била да импровизират. “Виждаме я в клипа с мятането на косите и силната женска енергия. Другата задача беше по-секси”, обяснява българинът. Момичетата трябвало да покажат и актьорски талант, за да бъдат избрани.
Когато Беки Хикс пристига в България, с Каракашян отделят ден, за да подготвят хореографския материал. След това имали два дни за репетиция. “Рита много бързо влезе в нещата. Знаеше колко иска да танцува и
желаеше да има
леко намигване
към албанските и
балканските танци”,
обяснява хореографът. Това си личи в момента, когато танцьорките са наредени една до друга и са хванати за ръце, сякаш се готвят за хоро.
Ора научила стъпките с лекота. “Докато снимачният екип репетираше, аз трябваше да въведа Рита в самите сцени”, казва Каракашян. Певицата била много съсредоточена. “Още от първия кадър правеше нещата без грешка, защото знаеше, че толкова много хора са ангажирани в продукцията. Нямаше никакво глезене. Беше изключителен професионалист”, обяснява Каракашян.
За всички времето било предизвикателство. Снимали в средата на декември, когато било много студено и дъждовно. Локациите на танцовите сцени са основно в столичния квартал “Дружба” и в Перник. “Търсеха да покажат нещо по-различно за пазара в Англия, нещо, което не е виждано като естетика”, обяснява танцьорът. Другата причина е, че певицата искала да вплете в клипа косовския дух. “България е суперпрофесионална страна за подобна продукция. Снимачните ни екипи са наистина страхотни. Предлагат световно качество, но на по-интересни локации.”
Каракашян дава лицето си назаем в документалния филм “Добре дошли в Чечня”, който бе селектиран в шортлистата за награда “Оскар” в категорията “Визуални ефекти”. Лентата разказва за мъченията, на които са подложени хората с различна сексуална ориентация в страната. Лицето си дава, за да запази анонимността на реалните хора, които разказват историите си. Голяма част от ЛГТБ общността,
дори и да са избягали
от Чечня, са в
опасност, както и
техните семейства,
които все още са в страната. “Може би най-страшното нещо е, че все още има практика за убийство в името на запазване честта на семейството”, казва Каракашян.
Неслучайно всички, които са разказали историите си, искат лицата им да не се виждат във филма. “За първи път се използва технология с изкуствен интелект, който взима кадри от моето лице и от тези на други активисти, като кадър по кадър ги наслагва върху лицата на истинските хора”, разказва танцьорът.
За проекта разбира, докато е в Ню Йорк, след като създава краткия си танцов филм Waiting For Color, който също е свързан с ЛГБТ общността в Чечня. Един от младши продуцентите на документалната лента попаднал случайно на него. “Свърза се с мен много тайно. Писа ми имейл и ми каза: “Работим върху един проект, но не мога да разкажа нищо. Ето телефона ми, ако е удобно, да се чуем”, спомня си Каракашян.
Тази анонимност го накарала да се съмнява в чистите намерения на продуцента.
Дори се зачудил дали
наистина има такъв
филм, или е някакъв
капан
Това се променило, когато продуцентите подробно му разказали какво правят и го попитали дали иска да даде лицето си назаем.
“Моят танцов филм взема част от насилието в Чечня, но го представя по абстрактен и естетизиран начин, а в документалния филм има кадри, опасно снимани с айфон, минавайки през летища и гранични пунктове, където това не е позволено”, разказва Каракашян.
Той не се занимава само с международни проекти. Най-новото предизвикателство за него е танцовият пърформанс “Кухня”, който създава с театралната режисьорка Антония Георгиева и приятеля си Александър Цеков. “Той е майстор сладкар с 10 години опит. Искахме да съберем любовта в нещо творческо.”
Вдъхновяват се от историите на Цеков за това какво преживяват професионалните готвачи в кухнята. “Проектът е финансиран от Национален фонд “Култура” и беше експеримент за нас - да комбинираме танц, театър и кулинария”, разказва Каракашян. Представлението изнасят в кулинарна академия HRC, като зрителите посредством танца виждат драматичните сцени в кухнята. А десертът е вдъхновен от самите танцьори.
Коментари (0)
Вашият коментар