Предложенията на ИК "Сиела"
Блудният син се завръща
Дебютен роман на режисьора и сценарист Деляна Манева
“Шестият пръст” е забележителният дебютен роман от режисьора, сценарист и дългогодишен преподавател Деляна Манева (ИК “Сиела”).
Книга за бащите и за пъпната връв, която не може да се среже изцяло.
Кратка, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появата на нов талант на литературната сцена.
16-годишно момче, пред което са отворени всички врати, трябва да се срещне с биологичния си баща. Като талантлив цигулар, отличник и спортист Павел Роглев е напът да се превърне в 100-процентов германец, след като вторият мъж на майка му, инженера Хайнрих Вебер, го осинови. А това може да се случи, само ако живеещият в България Любен Роглев се откаже от родителските си права. Павел и Хайнрих пристигат в български провинциален град, за да се срещнат с човек, който съществува в собствената си реалност, на ръба на оцеляването. Но това, което започва като проста формалност, прераства в безмилостен сблъсък с действителността.
Момчето ще се срещне с достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта. С абсурдността и красотата на една объркана и тъжна държава, в която властват други правила. И след тази среща нищо вече няма да е същото.
“Шестият пръст” от Деляна Манева е изящен и дълбок роман в духа на творбите на Мирослав Пенков, за “разочарованията и лъжите, страховете и тайните, които ние, хората, сами си създаваме” и които после ни дърпат надолу към земята много по-силно от гравитацията. Роман за болките, които лекуваме с напълно неподходящи лекарства и от които никога не се възстановяваме. Понякога да не се възстановиш, е най-важното.
Деляна Манева е автор на книгата “Предизвиканото тяло” - номинирана за критически текст на наградите на САБ - “Икар”, 2014 г.
Смело и откровено, директно постпънкарско писане, което назовава нещата такива, каквито болезнено и реално са. Зад забавната лекота на “Шестият пръст” стои сериозен писателски труд. С увлекателния си сюжет този роман влиза на един дъх и оставя дълбок и смислен послевкус по небцето на читателя.
Радослав Парушев
на сляпа французойка
и немец радист
в лапите на войната
“Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер е награден с “Пулицър” бестселъров роман, който се превърна в една от знаковите истории на изминалото десетилетие. Романът който се появява на български език преди да бъде награден с престижното отличие, излиза в ново издание (ИК “Сиела”).
Мари-Лор губи зрението си, когато е малка. Баща ѝ се зарича да направи всичко възможно, за да улесни живота ѝ. Детството на Мари-Лор не е нещастно. От книгите с Брайлово писмо, които я водят на приключения с капитан Немо, до необятните зали на Парижкия природоисторически музей, където баща ѝ работи - младото момиче расте, обградено с любов и силата на въображението. Когато избухва Втората световна война и немските сили окупират Париж, Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало – градче в Нормандия.
По същото време на няколкостотин километра младият германец Вернер расте в миньорско градче. Баща му е загинал в мините и Вернер знае, че не го очаква по-различна участ. Случайно намерено разнебитено радио обаче преобръща съдбата му. Вернер проявява необикновен талант на радиотехник, който го отвежда в редиците на престижна академия на Хитлерюгенд. Заключен между труд до живот в мините и бруталната реалност на хитлеровата младеж, Вернер се носи по течението, а утеха намира единствено в радиовълните, които разказват истории.
Хванати в лапите на война, която не е тяхна, Мари-Лор и Вернер неусетно вървят един към друг. Съдбите им се преплитат, преди те да се срещнат, заедно с приказната история на огромен диамант, преследван от жесток нацист. Но тъмнината затяга своята хватка. А мракът не щади никого.
През очите на двама души в сърцето на войната Антъни Доер показва истинското ѝ лице - без героизъм и без изключителност. “Светлината, която не виждаме” е красива история, изпълнена с тиха, неподправена емоция. Защото светът няма нужда от светлина, за да бъде пълен със сияние.
Класация
Коментари (0)
Вашият коментар