Дуелът е старомоден до момента, в който стане наложителен

“Двубой” с премиера след пет отлагания

Да са на сцената на Народния театър с постановка на Мариус Куркински - това е задачата на двамата дуелисти Чушкаров и Драгалевски - Пламен Димов и Павел Иванов

Една от най-емблематичните пиеси на патрона на Народния театър “Иван Вазов” - “Двубой”, имаше дългоочаквана премиера. Режисурата на спектакъла е на Мариус Куркински, а в актьорския състав са Пламен Димов и Павел Иванов в ролята на потенциалните дуелисти, Аня Пенчева, Стилиан Радев, Константин Еленков, Ирина Митева, Албена Колева, Радина Боршош, Любомир Петкашев, Стефан Къшев. Сценография и костюми - Никола Тороманов. С този спектакъл Народният театър отново отдава почит на своя патрон и годишнината от смъртта му, след като миналата година отбеляза 170 години от рождението на Вазов с поредица от събития.

През 1892 година, когато е написан първият вариант на “Двубой”, поетът влага в устата на своите герои следните думи: “Никой днес не почита законите”, “Човек - деколте в акъла”, “Отсъствие на всякакво присъствие”. “Тази болка на поета е сякаш разбираема за нас, съвременните окупатори на собствената си родина. Но все пак е тъжно. Защо го допуснахме? Защо продължаваме да ни няма? Защо нашите истински битки се отлагат “за някой друг век”? Защо сме “отсъствие на всякакво присъствие”? Надеждата е без отчаяние да молим Бог за прошка и спасение. И да помагаме. А в театъра, в този наш спектакъл, който съчетава болката, атракцията и скоростта на съвременната мисъл за сегашния човек, да се усмихнем с кротост и да промълвим: “Прощавай, Поете” - казва за спектакъла режисьорът Мариус Куркински.

Вазов предлага пиесата на Народния театър през 1920 г., обаче среща неодобрението на актьорите и я оттегля с думите: “Аз много не държа за тая пиеса”, макар че почти по същото време подчертава: “Смехът от време на време ми е необходим. Той принадлежи на моята хигиена - тъкмо в моменти, когато се чувствам най-угнетен. Иначе се задашам.”

“Двубой” е поставяна 3 пъти на сцената на Народния театър. В тази “глума”, както я нарича Вазов, са участвали звезди на трупата като Велко Кънев, Георги Мамалев, Ванча Дойчева, Андрей Баташов, Мариус Донкин, Димитър Рачков, Мария Стефанова и др

Павел Иванов завършва актьорско майсторство през 2016 г; в класа на проф. Стефан Данаилов. Първите си стъпки на театрална сцена прави в Драматичен театър “Сава Огнянов” в Русе, а през 2014 г. започва да играе и в Народния театър “Иван Вазов”, в чиято трупа влиза през 2016 г.

Пламен Димов завършва НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов през 2013 г. През 2017 г. дебютира на сцената на Народен театър “Иван Вазов” с ролята на Иисус в спектакъла “Последното изкушение” по Никос Казандзакис.

Двамата млади актьори влизат в ролята на бъдещите дуелисти Тихол Чушкаров (малък адвокат, на снимката вляво) и Рачо Драгалевски (малък журналист и писател). Конфликтът се върти около Амалия, “тънкоснага и лекомислена “певачка от Орфеум”.

- Господа дуелисти Димов и Иванов, представете се накратко, защо избрахте актьорството, а вече сте и на първата сцена?

Павел Иванов (Драгалевски): Посветен съм на изучаването, изследването и прилагането на разножанровите инструменти на театъра. Избрах актьорската професия, защото обичам да разчитам на себе си, но със способите на колективната мисъл.

Пламен Димов (Чушкаров) - 30-годишен актьор и горд млад татко (синът му Стоян се роди по време на премиерните спектакли - б.а.): Защото нямах никакъв интерес към каквото и да било друго освен театър, когато дойде времето да се вземат решения за бъдещето си. И в пиеси като “Двубой” разбирам, че съм бил прав навремето.

Тази работа гепи ли

те веднъж здраво, е

много трудно да се

измъкнеш!

- За какво си струва днес да се дуелираме... Не е ли старомодно... Или благородно...

П. И.: Струва си да се дуелираме за живота и оцеляването на нашите семейства. Нашите братя, сестри, родители, жени, деца. Дуелът е старомоден до момента, в който стане наложителен. За честта!

Пл. Д.: За свобода и семейство! Сигурно е отживелица, но ако се налага - трябва да се действа. Не намирам благородство в жаждата за смърт.

- Ще търсите ли начин да се спасите от дуел...

П. И.: Не бих търсил начин за измъкване от дуел. Според мен най-лесният начин за преодоляване на цялата еуфория около един дуел е просто да го проведеш.

Пл. Д.: По всеки дипломатичен способ.

- Вярвате ли на Вазов?

П. И.: Вярвам на всеки автор и на всеки човек въобще. Лъжата е субективна истина.

Пл. Д.: Как да не вярвам, след като точно тази пиеса е на един век, а е толкова болезнено актуална днес. Навремето актьори и интелектуалци са роптали срещу поставянето на глумата. И е имало защо!

Не е лесно да се

присмиваш на самия

себе си пред хората,

които лъжеш

какъв си

“Отсъствие на всякакво присъствие”! Не е за всеки осъзнаването на този уж шеговит текст, но страшен в своята адекватност. “Човек - деколте в акъла”. Не всеки има смелост да бъде откровен, честен, доблестен - неща, които липсват при героите на Вазов в “Двубой”.

- Какъв образ искате да изиграете?

П. И.: Като всеки сценичен изпълнител, искам да изиграя всички главни роли в световната драматургия.

Пл. Д.: Персонажи, които не познавам. Да ме хвърлят в различни жанрове и да ме карат да се чудя дали ставам изобщо за тази работа. Защото

сигурността е пагубна

за дългосрочното

развитие

в повечето случаи

- Що е то да сте на сцената на Народния театър?

П. И. Сцената на Народен театър “Иван Вазов'” изисква огромна квалификация.

Пл. Д.  Отговорно и предизвикателно!

- Ако сте Хамлет, питате ли се “Да бъдеш или да не бъдеш?” Лесно ли е да бъдем? Ако сте в “Трамвай “Желание", къде напред с него? Ако сте... Вие си знаете... Вашите герои...

П. И.: Не отделям време в задаване на въпроси.

Повече време

посвещавам на

намирането на

отговори

Всекидневната и изтощителна работа по поддръжката на духа и тялото ми (като мои инструменти) и целенасоченият труд по изграждането на полезни художествени образи изпълва изцяло всекидневието ми.

Пл. Д.: Ако съм Хамлет, последното нещо, което ще се питам, е “да не бъда” :). А ако съм Пламен в ден днешен, искам да благодаря на всички мои колеги, с които сме заедно в това пътешествие. За мен е чест!

Бележка на автора: Докато има локдаун, пиесата едва ли ще може да се гледа на голямата сцена на Народния театър.