Стинг е гласът на топлата пустиня, на студеното нощно небе, на тъгата, на любовта. Една от най-големите музикални звезди на 20 век е роден под името Гордън Матю Томас Съмнър в скромно работническо семейство в Източна Англия. За кратко е бил шофьор на автобус, строителен работник и дори данъчен служител. Завършва английска литература и в продължение на две години е преподавател през деня и китарист в джаз групи през нощта. През 1977 г. заминава за Лондон и останалото е история. Над 100 млн. продадени копия с групата си "Полис" и самостоятелно, 17 награди "Грами" звезда в алеята на славата в Холивуд, рицарско звание от кралица Елизабет Втора.
Но най-голямото му богатство е семейството. След първия си развод среща актрисата и продуцент Труди Стайлър, с която са заедно вече почти 40 години. Имат четири деца, които обаче няма да наследят нищо от богатството му. Според Стинг то само ще е тежест, от която ще ги освободи, защото възнамерява да изхарчи всичките си пари приживе, отново със семейството. Локдаунът ги заварва във Франция.
"2020 г. беше тежка за всички хора на планетата - за мъжете, жените и децата. Аз не съм изключение - трябваше да продължа нормалния си живот, обикаляйки Европа; трябваше да поставя пиесата си "Последният кораб" в Лас Вегас - и всичко това се изпари. Но всички бяха в същото положение. През март се върнах вкъщи в Англия, прекарах два месеца там. Имам прекрасна къща с поля, така че можех да вървя, не бях затворен в малък апартамент. Съпричастен съм с хората, които трябваше да са в локдаун в малки пространства с плачещи деца. Това сигурно е много трудно. При мен беше леко. После отидох в Италия, имам къща там. Сега съм във Франция. Късметлия съм, че имам градина в която да се разхождам", каза Стинг пред Би Ти Ви.
"Много мисля, пиша музика, мисля за това какво искам да кажа, какво трябва да кажа - и през повечето време мисля, че не трябва да казвам нищо. Защото наистина сме предизвикани по много фундаментален начин. Ние сме социални същества и това, че трябва да сме антисоциални, е трудно, но е възможност да правим нещата различно, да правим неща, които са предизвикателни и може би в дългосрочен план ще са добри за нас. Не казвам, че е лесно, но ако не се възползваме от тази възможност, мисля че предизвикваме по-лоши неща", допълва той.
"Това може да не е единствената пандемия, може да има и други. Ние имаме промени с климата, имаме екзистенциални проблеми, които всички трябва да решим като едно глобално общество, не само като отделни държави. Много съм притеснен за политиката в момента - те изглежда са ограничени, когато трябва да са широкоскроени. Ние сме в хаос, но имаме възможност - малък прозорец на възможност, за да направим промяна. Трябва ни политическа воля, така че гласът ни е много важен", казва Стинг.
Пандемията и самоизолацията раждат нещо изключително - идеята Стинг да събере в албум всички велики дуети, които е изпял.
"Аз тъкмо бях записал песен с Мелоди Гардо, която се казва "Нещо малко", и много се забавлявахме по време на записа, въпреки че не се срещнахме физически. Тя беше в Америка, аз мисля, че я изпях в Италия или някъде другаде. Както и да е, не се бяхме виждали преди да направим видеото и осъзнах, че това е интересен начин да се свържем чрез музика… И мисля, че музиката е един от най-добрите начини за общуване", казва Стинг.
"Така че аз прегледах работата си през последните 20-30 години и открих някои дуети, които бях правил, но всъщност бях забравил. Бях забравил как звучат дори. Когато чух песните, които съм пял с Шарл Азнавур, с Майлийн Фармър наскоро, имахме голям хит с "Открадната кола". Пях с Мейтре Гимс, Ерик Клептън, Хърби Ханкок, Мери Джей Блайдж… Бях впечатлен колко много са тези песни - невероятни дуети. И си помислих: 'Няма ли да е страхотно да ги обединя в албум, особено в тези времена на раздяла, където да се свържем?'. Така че, "Дуети" стана случайно, но съм много щастлив, изненада ме, надявам се да изненада и вас", допълва той.
"Бях забравил много от тези песни, така че когато ги чух отново, бях много, много развълнуван и това върна много спомени. Например – Шарл Азнавур дойде у дома в Англия през 90-те, мисля. Ние записахме песен заедно, аз дори пеех на френски и не се сетих за песента преди да я чуя. Спомних си какъв очарователен мъж беше той и каква икона – Шарл Азнавур да влезе в дома ми, да вечеря с мен и да пее песен с мен беше голяма чест. Той почина само преди две години. Така че за мен работата с него е много скъп спомен", казва Стинг.
"Всички останали дуети са забележителни, с музиканти като Хърби Ханкок, с когото съм записвал няколко песни. Избрахме "My Funny Valentine", защото е една от любимите ми. Има толкова много други песни – Мери Джей Блайдж, която изпя песента ми "Whenever I Say Your Name" - беше много вълнуващо да запиша тази песен с нея, защото тя е изключителна певица и даде на песента нещо, което аз не бих могъл сам. И това важи за всички тези дуети - осъзнах, че те дават на песните друго, по-високо ниво. Дадоха и друг смисъл на живота ми на сцената като изпълнител", допълва той.
"Написах песен за "Смъртоносно оръжие", филм, в който участват Мел Гибсън и Дани Гловър като двама детективи. И те ми казаха да напиша приятелска песен за двама мачовци, така че написах песента ''It's Probably Me", която е песен за някого, който не може да изрази любовта си към друг мъж като хетеросексуален мачо. Ерик Клептън написа музиката, аз написах текста. Имах резюме – трябваше да пресъздам любовта между двама мъже. Те не са сексуална двойка, но имат връзка, така че това беше фактор за начина, по който написах песента.
Песента за Бриджит Джоунс беше резултат от турне, което направих с Ани Ленъкс, която всяка вечер пееше песента ''We'll Be Together'' и тя ме шокираше всеки път. Те е странна, защото точно преди изпълнение има сценична треска, а аз се чудя защо… И после се качва на сцената и сразява всички. Така че това е нейният метод и аз я обичам, уважавам я, тя е прекрасна", каза Стинг.
Скоро ще видим Стинг като рицар от Кръглата маса във филма "Камелот" на Александър Астиер, който ще се излъчи през 2021 г.
"Играя кралят на Саксоните и той не е много умен, малко буен, но не е ярък. Мисля, че го снимахме в Лион миналата година. Забавлявах се. Трудното беше че, трябваше да играя изцяло на френски, но че мисля, че се справих", споделя той.
Коментари (0)
Вашият коментар