Григор Вачков (1932-1980) Култова реплика: “Но петелът е женски, господине!”

Последната му роля е в “Мера според мера”

Може ли един петел да бъде женски?

Може! Каза го капитан Димитър Бомбов, по-известен като Митко Бомбата, и то в Париж - сърцето на Франция, която е избрала петела за свой национален символ.

Култовата реплика “Но петелът е женски, господине!” Григор Вачков в ролята на Митко Бомбата произнесе в епизода “Трите удивителни” от сериала “На всеки километър”. След неговото излъчване по БНТ Григор Вачков и Стефан Данаилов станаха най-популярните българи, а приятелството им - пословично...

Двамата са поканени за сериала без пробни снимки, но с различен филмов опит зад гърба си. Вачков е точно с 10 години по-голям, вече се е снимал в 19 филма и е една от ярките звезди на Сатиричния театър. Данаилов тъкмо е завършил ВИТИЗ и е пратен по разпределение в Пловдив. Творческият колектив на сериала има над 500 срещи със зрителите в градове, села, заводи, училища.

В Перник носят Григор Вачков на ръце, а

един мъж

непрестанно

го щипел

“Защо ме щипеш?”, пита учуден актьорът. “Па отде да знам!”, отвръща ошашавеният от близостта си до Митко Бомбата перничанин.

На среща в Созопол баща моли Вачков да гостува в дома му. Имал болно дете и то щяло много да се зарадва, ако види и пипне Митко Бомбата. Гришата отива и го взема в прегръдките си. “То се гушка в мен и чувствам как сърчицето му тупка, тупка, ще се пръсне от радост”, споделя после актьорът със съпругата си Силвия.

С изключителната популярност и невероятната човешка обич към актьора много пъти се сблъсква и най-добрият му приятел - писателят Йордан Радичков. И както само той може, го описва в разказа си “Всеки ден в гората”.

Двамата са на Пловдивския панаир. “Беше много неудобно, защото Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него - пише Радичков. - Подир актьора вървеше цяла тумба мургави хлапаци, а три жени се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: “Глей, ма! Глей, ма!”. Те така извъртат главите си, за да гледат актьора, че пропадат в една дупка пред монтираната на открито австрийска валцова мелница.”

“Насреща ни се зададе колоездач, и той изкривил врата си подобно на египетска рисунка, за да може да гледа Григор Вачков, и тъй както въртеше педалите и се носеше с велосипеда си като египетска рисунка, се блъсна в един железен стълб”, пише още Радичков.

На циганска сватба в едно берковско село толкова се впечатляват от присъствието на мургавия като самите тях актьор, че го слагат до 14-годишната булка, а 15-годишния младоженец пращат да цепи дърва за огньовете, на които къкрели сватбарските манджи.

Но артистът не обичал прякора си Митко Бомбата, а популярността го притеснявала. Веднъж в София го среща подпийнал мъж и свойски го тупа по рамато: “О, Бомба! Как си бе, Бомба?”. Вачков го отблъсква и ядосан казва:

“Какъв Бомба съм

ти аз, човече?”

После въздъхва пред Силвия: ”Защо никой не смее да бутне Апостол Карамитев и да му викне: “Как си бе, любимец 13?”

През 1980 г. Георги Дюлгеров започва снимките на “Мера според мера” и търси актьор за Постол войвода, който да му прилича физически. А като човек войводата бил сухоляв, с изпито лице - “средно на бой, со мустаки, но файкеше место”.

Току-що приятелят на Дюлгеров Едуард Захариев е заснел Григор Вачков в “Мъжки времена”, където актьорът прави изключително силна драматична роля.

Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. “И изведнъж в огледалото за обратно виждане съзирам само очите на Гришата. Страхотни очи! С много мъка в тях, с много доброта, с много ум, пълноценни едни такива... И си казвам: Къде съм тръгнал да търся портретна прилика за Постол войвода?!”, обяснява Дюлгеров избора си на Григор Вачков.

Ролята на Постол войвода е втората централна роля в “Мера според мера”. Той е бащата и патриархът на македонското четническо движение, който в един момент влиза в конфликт с главния герой Дилбер Танас.

От 20 епизода Дюлгеров снема само два. Единият е на чардака, когато Постол войвода раздава правосъдие, другият - когато с четата си дебнат да застрелят Вели Пехливан.

И в двата актьорът игре толкова гениално, че не се налага втори дубъл. Прави нещата от раз. Обаче кара режисьора да снимат още дубли, но той не го прави.

След смъртта

на Григор Вачков

на Дюлгеров му идва да си отреже главата, че не го е послушал. Ако имал такива дубли, е можело да ги използва в другите серии.

Дюлгеров иска да започне живота на Дилбер Танас (Руси Чанев) като чобанин със сцена как изражда агне. Един ден овчарят казва, че ще се агни овца, но агнето ще е мъртво. Все пак снимат раждането и Дюлгеров разказва това на Свобода Бъчварова, по чиято книга “Литургия за Илинден” е писан сценарият. “Ау, това е много лоша поличба!”, възкликва писателката.

Снимките на “Мера според мера” започват на 3 март. Гришата винаги носи със себе си хапчета и когато облича дрехите на героя си, ги дава на Дюлгеров: “Вземи ги, че може да изпаднат от пояса ми. Ако ме заболи сърцето, ще ми ги дадеш”.

При аутопсията се разбира, че сърцето е най-здравият орган в цялото му тяло. На 8 март Вачков вдига купон за дамите в снимачния екип, на 10 март снима и си тръгва за София.

На 12 март Силвия Вачкова се обажда на Дюлгеров да изпрати Мартина, която във филма играе ролята на Лимбийка, веднага в София, а той да си търси друг актьор за Постол войвода.

В нощта срещу 12 март Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствена болница. На 18 март издъхва, без да дойде в съзнание.