Днес се навършват 30 години от смъртта на Елисавета Батряна. Да си спомним за "Вечната и святата", както я наричаха по името на една от стихосбирките й.
Голямата поетеса умира на 98-годишна възраст на 23 март 1991 г. Последните си дни изкарва в дома за стари хора в Горна баня, където живее в самостоятелна стая с изглед към Витоша.
В ръкописните й спомени, които се пазят в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" четем: "В живота на всеки дълговечен човек има години забравени, като че не са били, потънали някъде в небитието. - Така и в моя живот има години, неотпечатани с нищо в паметта ми, но има години, дни, часове и мигове, които и днес са пред очите ми и вътре в мене - живи, ясни до най-малките детайли и вълнуващи, както в своето далечно време. - Такава в моя живот е годината 1927. Тя е изпълнена с толкова полюсно контрастни събития и преживявания ("Дни черни и бели"), че ако се напишат като белетристика, и читатели, и критици ще кажат: - невероятно, измислено, неправдоподобно! - Но за правдоподобност в творчеството мислят писателите и критиците, а животът не се грижи за това... Още в 1930 г. аз писах в "Животът, който исках да бъде поема": Ех, ако е вярно, че всеки кове сам съдбата си, аз излязох лош ковач на своята."
Елисавета Багряна е родена като Елисавета Любомирова Белчева на 29 април 1893 г. в София. По-късно приема псевдонима Багряна, измислен когато започва да сътрудничи в “Златорог”.
Родителите й са чиновници. През 1907-1908 г. семейството живее в Търново и там тя прави първите си стихотворни опити. Завършва гимназия в София през 1910 г. Едва 18-годишна става учителка в село Афтане, днес Недялско, Стралджанско.
След една година вече е студентка по славянска филология, завършва през 1915 г. Влиза в кръга на поети и писатели като Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов.
В годината на дипломирането си дебютира като авторка в “Съвременна мисъл”. Списанието за първи път публикува две нейни стихотворения - “Вечерна песен” и “Защо”.
През 1919 г. започва работа като учителка във Враца и после в Кюстендил. Там ученичките й измислят прякора Лебедовата шия.
През същата година Багряна се омъжва за капитан Иван Шапкарев, който е син на известния фолклорист и етнограф Кузман Шапкарев, борец за възраждането на българщината в Македония.
Литературният живот обаче ще й харесва много повече от семейния и тя се включва с цялата си страст в него, след като през 1921 г. се връща в София. Пише стихове, които публикува в списанията “Златорог” и “Съвременник”, във “Вестник за жената”, в. “Лик” и др.
През 1924 г. Багряна започва любовна връзка с литературния историк и литературовед Боян Пенев. По това време той е женен за Дора Габе - другата българска поетична грандама, която е и приятелка на Багряна.
Боян Пенев води семинар по поетично майсторство и под негово влияние Багряна започва да пише в свободен стих. Те не крият любовта си, но и двамата са семейни.
Тя напуска съпруга си на 16 април 1925 г. - деня на атентата в храма “Света неделя”. Шапкарев кавалерски й помага в преместването, закъснява за опелото на убития от червени терористи ген. Константин Георгиев и остава жив. По-късно полк. Шапкарев признава: “Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!”
През 1926 г. Багряна се развежда с Шапкарев и заживява на квартира с Боян Пенев, който вече е напуснал Дора Габе. Бракоразводното им дело е насрочено за 15 юли 1927 г. Само месец преди това обаче съвсем неочаквано професорът умира едва на 46 години от усложнения след операция от апандисит.
Затова и в спомените си по-късно тя ще открои специално тази 1927 г. 
Същата година излиза и първата книга на поетесата и в нея е стихотворението “Кукувица”.
Със смъртта на проф. Боян Пенев Багряна “овдовява” само на 34 години. Заживява без брак с писателя Матвей Вълев. Неговото истинско име е Димитър Вълев, роден е през 1902 г. в Ямбол.
Всъщност двамата се запознават още през 1923 г. в Берлин, но когато тя се връща от Германия, започва любовната й сага с Боян Пенев. Връзката с Матвей Вълев пък започва след като той се връща от Бразилия през 1934 г. Вълев също като Багряна е бохем, авантюрист и човек на приключенията.
Двамата заедно написват пиесата “Госпожата”, която е поставена на сцената на Народния театър, но няма особен зрителски успех. През септември 1944 г. Вълев заминава доброволец на фронта и на 7 ноември загива край сръбското село Бугарени.
През 1931 г. Багряна издава книжки със стихотворения за деца - “Търкулната годинка”.
Вторият съпруг на Елисавета Багряна е Александър Ликов - публицист, политически деец и дипломат. Бил интелигентен мъж, магнетична личност и... сгоден за Дора Габе.
Даже била определена датата на сватбата. Но Дора прави фатална грешка - лично го запознава с Багряна по време на представление в Народния театър. И не след дълго разбира, че Лиза и Ликов са се венчали тайно в дома на свои приятели и ги благословил лично патриарх Кирил.
По време на една от англо-американските бомбардировки на София Багряна и Ликов са затрупани, но имат късмета да бъдат спасени. Той умира през 1954 г.
Предната година е издадена стихосбирката й “Пет звезди”, в която стиховете на Багряна са съобразени с времето и затова сякаш не са нейни. След смъртта на Сталин и особено през 60-те години, когато настъпва прословутото Хрушчово размразяване, Багряна отново се връща към характерния си стил. Това може да се види в стихосбирките й “Контрапункти” (1972), “Светлосенки” (1977) и “На брега на времето” (1983).
Литературната критика определя стила на Багряна като съчетание между народнопесенната ни фолклорна лексика и модерни поетични средства, съчетание между традиция и модерност.
Може би най-популярното стихотворение на Багряна е “Унес” - благодарение и на песента по него, изпълнявана от Богдана Карадочева.
Коментари (0)
Вашият коментар