Татяна Лолова: Изиграх най-еротичната сцена в българското кино

През 2017 г. актрисата получи наградата за цялостен принос към филмовата индустрия у нас

След 56 години работа в киното и над 40 филма (вкл. и телевизионни) през 2017 г. Татяна Лолова най-сетне получава наградата “Златна роза”. Но не за определена роля, а за “цялостен принос към филмовата индустрия у нас”.

Казвам най-сетне, защото през всичките години кинорежисьорите леко загърбваха Таня Лолова и не използваха максимално огромния ѝ талант.

Пред камерата тя може да изиграе всичко, но най-силна е в комедийните роли. Само че в България комедиите се пишат от мъже, с герои мъже и снимани от режисьори мъже.

Заради това и най-голямата съперница и приятелка на Таня - Стоянка Мутафова, има малко участие в киното. И двете големи прими си наваксваха в театъра. Таня ще остане в историята като първата назначена актриса в Сатиричния театър. А Стоянка - като актрисата с най-дългогодишен стаж на неговата сцена.

Мутафова няма нито една награда за филмова роля, Лолова има само една - и то за участие в тв филм. През 1992 г. печели наградата за женска роля за Ангелина във филма “Авантюра” на фестивала “Златната ракла” в Пловдив.

В мемоарната си книга “1/2 живот” Лолова пише, че е киноартистка, защото членува в Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Когато я запитах това вярно ли е, тя каза: “Ами като ме пита някой в кои филми съм участвала и като не мога да изредя много филми... това членство в СБФД идва достатъчно."

Една година същият този СБФД провежда нещо като анкета какви желания имат артистите към него. И Таня Лолова скромно написва: “Искам СБФД да направи от мене българската Лилиан Гиш...” Само ще припомня, че Гиш е наричана Първата дама на американското кино.

И докато Лилиан Гиш снима със самия Дейвид У. Грифит, у нас самият Рангел Вълчанов казва на младата Таня Лолова, че няма никакъв шанс в киното, защото е... без вежди. Преди години актрисата ми призна, че това много я обидило.

А Рангел не само й казва, че няма шанс в киното, но и го демонстрира и на практика. Един хубав ден през 1955 г. Рангел Вълчанов - млад, красив и току-що завършил режисура, среща също така младата, красива и току-що завършила актриса Татяна Лолова: “Абе ще правим един филм, искам да прочетеш сценария. Ти ще си избереш каквато роля искаш...”

И какво се случва?

МОНОЛОГ 1 на Лолова:

Ставаше дума за “Две победи”, където той играеше като актьор, но беше и втори режисьор. Имаше сцени, в които главната героиня е по бански и тялото й е като на рибка. Предполагам, че с хубаво чувство за хумор Рангел е искал да види как аз ще си избера главната героиня с тяло на рибка.

Напразно е било ехидството му, тъй като той не ме е виждал по бански, а аз тогава си бях точно с тяло на рибка, малко по-едра, но рибка. Просто ходех много зле облечена. Затова мисля, че напразно упрекват онези режисьори, които карат актрисите да се събличат по бански, когато избират изпълнителите.

Там имаше и една съвсем мъничка епизодична роля, където едно много дебело момиче го карат да пее соло, но преди това трябва да изпее нотната стълбица и тя звучи много фалшиво.

Не бях толкова дебела, колкото ме е виждал Рангел, но бих могла да пея фалшиво, защото имам добър слух, а това е абсолютно необходимо, за да се играе фалшиво пеене. Обаче аз заминах за Русе, докъдето не стигна енергията на този режисьор и приятел, когото винаги ще обичам, най-малкото затова, че направи “Лачените обувки на незнайния воин”, че в Чехия се държаха малко по-мило с мен, защото все пак съм сънародничка на Рангел Вълчанов и заради още около хиляди неща.

Той е режисьорът, който каза, че аз никога няма да видя кино, защото нямам вежди. Не ставаше дума за тяло на рибка, не ставаше дума за пеене, просто нямам вежди и такива, дето нямат вежди, не ги снимат в българското кино. Това в световното кино изобщо няма никакво значение, но тъй като съм родена българка и един от потенционалните ми режисьори се казва Рангел Вълчанов, шансовете ми са никакви...

През 2007 г. успях в някаква степен да сдобря Таня и Рангел. Тогава в едно интервю режисьорът ми каза: “Това беше само една шега. Иначе с Танчето сме много добри приятели. Дълбоко съжалявам, че тя не е играла в мои филми. Но не съм виновен аз или тя, а може би българското кино, че ни предостави такива сюжети. Иначе за мен Таня е една от най-големите ни актриси, от 100 километра си личи, че е голямо нещо. Затова й кажете, че я целувам по челото и най-вече по нейните вежди, които страшно много обичам!...”

И след тази целувка

можем да започнем

с началото на филмовата кариера на най-дългокраката българска актриса. Таня е на 26 години, когато Бинка Желязкова я снима в първия си филм - “А бяхме млади”. Ролята е миниатюрна - Лолова е момичето с джувка, която трябва само да премине пред камерата. Режисьорката снима 18 (!) дубъла, а дебютантката е ошашавена от изискванията й: “Ама сега много се фръцкаш. Ама ти все пак трябва да се фръцнеш малко тука. Ама ти не трябва да минаваш толкова забележимо. Ама ти все пак трябва да се забележиш...”

Следват още няколко епизодични роли за Лолова. В “Последният рунд” (1961) е съпруга, съпруга е в “Невероятна история” (1964). В малки роли я снима привърженикът на гротесковото кино у нас Георги Стоянов. В “Случаят “Пенлеве” (1968) е братовчедката Мина, а в “Птици и хрътки” (1969) - госпожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните. В “Петимата от “Моби Дик” (1970) вече е майка, появява се само в 2-3 кадъра.

През 1971 г. в целия соцлагер излиза филмът “Гоя, или тежкият път на познанието" - копродуцкия на ГДР, СССР, България и Югославия. Сценарият е на Анжел Вагенщайн, режисьор - Конрад Волф, в ролята на Гоя - Донатас Банионис. Таня Лолова пак е в епизодична роля, но пък е самата кралица Мария Луиза Бурбонска. Мисля, че историите на Лолова около подготовката и снимането на този филм са по-интересни, отколкото самия филм.

Снимат пробните сцени в Киноцентъра и ги изпращат за одобрение в Ленинград. Таня разказва, че след няколко дни от там дошла телеграма със следния текст:

“Ние търсим

чудовище, но не

чак такова”

И допълва: “Мен това въобще не ме обиди, но Анжел страхотно се ядоса, тъй като за него беше въпрос на престиж, след като става дума за предложение, което идва от него...”

Вагенщайн решава да я заведе в Ленинград, за да я видят на живо. Като дисцплиниран човек Лолова отива в Сатиричния театър да иска разрешение от директора Желчо Мандаджиев. Казва му, че трябва да отиде за три дни в Ленинград. Той чува Велинград и разрешава. В края на краищата Лолова получава ролята.

МОНОЛОГ 2

- След това стана така, че ме поканиха на премиерата в ГДР. Бях в една прекрасна рокля на “Лада”, дълга, в цвят на презряла диня. Анжел ме беше предупредил: “Виж какво, ходиш си пет за четири, но на премиерата се постарай да бъдеш прилична.” Даже ние заедно отидохме за няколко часа в Западен Берлин и с всичките си пари купих една прелестна перлена перука.

Когато казаха: “В ролята на кралицата - Татяна Лолова, България - аз излязох с роклята, с перуката, стройна, млада и красива. Понеже се видя някаква разлика между онова чудовище на екрана и тази актриса на живо, първо имаше пауза, в която постепенно се чу едно “Аааа” и после един луд аплауз, който аз тогава изцяло отдадох на България, която има толкова много прекрасни актрисища. И бях много горда...”

Най-после през 1973 г. излиза български филм, в който името на Таня Лолова е записано като изпълнителка на главната женска роля. Това е “Сиромашко лято”, в който обаче почти във всеки кадър присъства Георги Парцалев. Таня казваше, че филмът бил заснет от “един много приятен, сдържан, красив и талантлив режисьор - Милен Николов-Мечо”. А тя му е благодарна, че я е забелязал и поканил да партнира на великолепни артисти като Парцалев, Иван Кондов, Ицко Финци, Леда Тасева, Милен Пенев...

След “Сиромашко лято” режисьорите сякаш започват да я снимат по-често. В по-големи и по-малки персонажи, но тя вече е овладяла магията на епизодичната роля - да я изиграе така, че да бъде запомнена.

И го доказва в “Последният ерген” (1974), където е зловредна тъща на Тодор Колев, “Щурец в ухото” (1976) - една нова среща с Георги Стоянов, който я снима като властната акушерка Бела.

Няма как да не я помните в знаковата комедия “Топло", в който е управителка на блока за топлофикация и демонстрира крака, сякаш направени на много модерен струг и като ги гледа, човек има чувството, че никъде не свършват.

Знаменита роля Таня прави в ”Бон шанс, инспекторе”, където за първи път си партнира с Велко Кънев. Казва се Елза Карадушиева и е майка на Йосиф Сърчаджиев.

МОНОЛОГ 3

Чудя се, когато казват, че аз не съм за сексапилни роли. Че ако в това е въпросът, най-сексуалната роля в българското кино принадлежи лично на мен и разбира се, на прекрасния актьор Велко Кънев, лека му пръст. Става дума за “Бон шанс, инспекторе” на Петър Донев. Високоеротичната сцена стана по време на озвучаването и изцяло по мое предложение. Аз направих един стриптийз зад декора, сиреч моята героиня сваля от себе си нещата едно по едно, като всъщност събличаше главно бижутата си и към това издаваше едни въздишки и допълнителни думички, които си бяха чисто моя импровизация. Екипът полудя от смях и през цялото време треперех, че техният кикот ще влезе в записа и ще развалят сцената, която не е просто еротична, ами си е направо порно.”

Последният филм, в който Лолова участва преди 1989 г., е “13-ата годеница на принца” (1987) - една много смешна комедия на Иванка Гръбчева, снимана в София и в германския град Карлмарксщат. В този филм Лолова има най-много проблеми с екранния си съпруг Павел Поппандов, но зад кадър. Той е царският магьосник, тя - негова жена, също магьосница. “За да не кажа вещица”, уточнява Таня.

Според нея тогава Поппандов бил изпаднал в период на безумно остроумие. Дори Георги Мамалев понякога се изпотява, докато реагира подобаващо на Поппандовия гейзер от шеги и закачки.

Веднъж, докато в прекрасен замък Лолова във филмовите си дрехи похапва наденичка, петгодишно момиченце пита:

- Мамо, това истинска хексе ли е? (Hexe - вещица на немски).

- Да, истинска, отговаря майката.

Лолова отскубва перце от рошавия си тоалет и го подарява на момичето.

В първите години след 1989-а Таня, както доста от колегите й, се снима в чужди продукции, които се правят у нас. Такива са “Брътвежите на родилката” (1991) - Франция, руските “Бандитска приказка” и “Макаров” (1993), “Дон Кихот се завръща” (1996) - руско-българска продукция, “Бюро за убийства” (1997) - копродукция на Франция, Белгия и Канада.

После нещата на хоризонта се попроясняват. Започват да се снимат български филми, някои като копродукции, и време за нови артистични изяви на актрисата. В “Разговор с птици” (1997) тя е в главната роля - играе селска баба. В “След края на света” (1998) по сценарий на Анжел Вагенщайн е еврейка -

баба Мазал, принудена

да търпи пиянските

изцепки на съпруга си Аврам (Васил Михайлов).

Играе още в “Пътуване към Йерусалим”, “Летете с Росинант”, скандалния “Сбогом, мамо”, “Българска рапсодия”. В “Бартер” е сляпата Флора, а в “Лили Рибката” е вещица.

Лолова се снима и в няколко тв сериала. В “Ганьо Балкански се завърна от Европа” е Гребенарова, в “Приключенията на един Арлекин” е Мурджова, а в “Английският съсед” е баба Мара, съседката на англичанина Джон.

Между 2011 и 2013 г. играе в 86 серии на “Домашен арест”. Тя е мама Еми - властна тъща, която побърква не само зетя, но и собствената си дъщеря.

Смъртта ни я взе, когато с Орлин Горанов подготвяха снимането на клип на песен.

Песента се казва “Любовта”. Чудесно заглавие за края на един богат живот, пълен с талант и любов...