Проф. Николай Яръмов хваща политическия скалпел

Именитият коремен хирург предлага реформа с 5 стъпки. Туморите в здравната система трябва да бъдат изрязани, смята кандидатът за депутат от "БСП за България"

Той не може да приеме едно нещо - че в годините на прехода здравето се превърна в стока. При това скъпо платена. Затова е убеден, че днес здравната политика има нужда от хирургична намеса. Това е и причината след 44 години отдаденост на Хипократовата клетва именитият коремен хирург проф. Николай Яръмов да се реши да смени бялата престилка с тъмния костюм. И да се кандидатира за народен представител от "БСП за България" - №4 в интегралната бюлетина, в 23-и МИР с преференция 107.

За пациентите си професорът е бог, за студентите - авторитетът, който мечтаят да достигнат, за приятелите - човекът с огромно сърце, който живее, за да помага.

Макар и сладкодумен, в кабинета му рядко може да се води разговор. Вратата непрекъснато се отваря и затваря заради многобройните въпроси за пациентите - диагнози, лекарства, настаняване, изписване... Телефонът му също не спира да звъни.

Роден е през 1950 година в София. Завършил е Медицинския университет в столицата. Но още на 27 години се оказва с назначение в Силистра. В първия ден е и "бойното му кръщение" в операционната. Два автобуса катастрофират. И в болницата за броени минути докарват над 30 души. Операциите по спешност, които извършват заедно със завеждащия отделението д-р Владимир ЯНКОВ, продължават цели 18 часа, в които нито един от лекарите не подгъва крак. След последната Яръмов се срива на земята. От тогава обаче е убеден, че именно Спешното изгражда лекарите. Затова и предлага реформа на това звено, която да включва не само оборудването му с най-модерна техника, но и ротация на младите лекари в него. Спешните звена те учат на медицина, казва професорът. Спешността е основата за повишаване квалификацията на един млад лекар, категоричен е той.

Връщайки се в София, именитият хирург последователно е работил в университетските болници ИСУЛ и „Александровска“. От 2014 г. - в Медицински институт на МВР, в Клиника по обща, коремна и съдова хирургия. Има три специалности – хирургия, онкология и спешна медицина. Републикански консултант по хирургия е от 1990 г.

Учебниците на проф. Яръмов са настолно четиво за всеки студент, който иска да стане хирург. Професорът е обучил дори днешния здравен министър проф. Костадин Ангелов, бивш директор на "Александровска". Проф. Яръмов има авторско участие в 18 учебника. Издал е 4 монографии, има зад гърба си над 500 публикации в наши и чуждестранни научни списания. От 2002 до 2012 г. е главен редактор на сп. „Хирургия“. През 2018 г. е избран единодушно за действителен член на Международната академия на науките при ООН по информатизация – Ню Йорк, САЩ.

Защо обаче учен от неговия ранг е готов да смени операционната с пленарната зала на парламента? "Извървял съм цялата йерархия на академичната система. Защитил съм две дисертации, 15 години съм бил ръководител на катедра в Александровска болница и в ИСУЛ. Смятам, че с моя опит мога да помогна за сериозна реформа в здравеопазването", отговаря професорът.

Познавайки туморите на системата отвътре, онкохирургът най-добре знае какво трябва да се изреже, за да получи всеки в България качествено здравеопазване.

Считам, че мисията на народните представители е именно тази - грижата за хората и тяхното благополучие, категоричен е проф. Яръмов.

За него първата стъпка е болниците да не бъдат търговски дружества. Защото здравето е благо и конституционно право. Превръщането му в стока е не просто вредно, а опасно. Трябва да се плаща за качество, а не за количество, категоричен е професорът. Според него клиничните пътеки, трябва да се заменят с диагностично-свързани групи. Именно при тях се постига качество в здравеопазването.

Нужна е и нова структура на Националната здравна система, казва проф. Николай Яръмов. Гръбнакът на здравната система трябва да са държавните и общинските болници, като НЗОК осигурява само тях. Частните болници трябва да бъдат финансирани от частни здравни фондове.

За да има достъпно здравеопазване за всички, професорът настоява за структуриране на здравната система на регионален принцип и създаване на „защитени лечебни заведения“ в отдалечени и планински райони.

Проф. Яръмов настоява за национални програми за онкозаболявания. България няма такава. А би трябвало да създаде болници за пациенти в терминален стадий, както и болници за долекуване. В момента един болен с инсулт се изписва на седмия ден и близките му започват да се чудят какво да правят.

Младите лекари са бъдещето на системата. Професорът, който едва ли може да преброи студентите, които е обучил, знае най-добре за какво мечтаят младите доктори, за да не стегнат куфарите си за западна Европа. Според него е нужна реформа в специализацията и цялостна промяна в организацията на стипендиите. Но най-важно е за младите да има безплатни специализации в чужбина. Те трябва да трупат опит, който да донесат у нас.

В реформата задължително трябва да се остойности трудът на всички здравни работници. Стартовата заплата на един млад лекар хирург в момента е около 800 лв. след 11 г. обучение, недоумяващо изтъква фактите проф. Николай Яръмов. Но веднага допълва, че за него е редно още на студентската скамейка бъдещите медици да подписват договори, които ги задължават да останат поне пет години у нас. В Израел се подписват договори за 10 г.

Така логично той предлага и петата стъпка в реформата на системата - да се увеличи държавното финансиране на университетите, за да се развиват като изследователски центрове. Това ще повиши и заплащането на преподавателския състав, което в момента е срамно ниско.