Нидерландският майстор-сладкар Рудолф ван Веен е един от най-известните телевизионни готвачи. Популярност добива с предаването “Вкусът на живота”. Това не е единственото кулинарно шоу, което води. В “Лесни рецепти” показва как се приготвят достъпни и лесни ястия. В “Пътуващата пекарна” обикаля из цяла Нидерландия, а в “Пекарната на Рудолф” дава на зрителите своите рецепти за сладки и солени печива.
Този път отваря вратите на кухнята си, за да научи 20 деца как да приготвят различни десерти, торти, сладкиши и бисквити в предаването “Пекарната на Рудолф: Малките пекари”. Премиерата му е на 6 април от 13 ч по 24Kitchen. Във всеки от епизодите той и неговите гости ще приготвят едно по-сложно ястие, избрано от самия него, и едно от любимите лакомства на децата.
- Г-н Ван Веен, в “Пекарната на Рудолф: Малките пекари” готвите с деца. Когато бяхте малък, родителите ви учили ли са ви на тънкостите в кулинарията?
- Пораснах с майка, която не обичаше особено да готви, но беше много гостоприемна. Радваше се да направи храна за всеки, който дойде в дома ни, но не харесваше целия процес на готвене. Баща ми беше моряк, така че прекарваше месеци далече от дома. Когато се прибереше вкъщи, винаги имаше приключенски истории, които да ни разкаже, както и такива за храната, която е опитал в Хавай, Ню Йорк, Суринам или Африка. Често той беше този, който казваше: “Хайде да направим нещо заедно за ядене”. Не беше готвач, но му харесваше да експериментира в кухнята и си прекарвахме добре.
- Какъв тип печива или десерти допадат на вашия син Ралф? Четох, че харесва сладки във формата на мечка.
- (Смее се.) Аз им казвам мечешките бисквити, които впрочем изглеждат много сладко. Като повечето деца и той харесва простичките неща - торта със сметана и плодове или шоколад. Наистина, ама наистина е много очарован от шоколада. Затова в епизода, в който готви с мен, го изненадах с шоколадов фонтан с домашно направени маршмелоус.
- Значи едно от децата, с които ще готвите в предаването, е синът ви?
- Да, ако не се лъжа, е в третия епизод. Когато започнахме да правим поредицата, исках да я нарека “Малките пекари”, а не “Децата пекари”, защото те могат да са от 7- до 17-годишни, т.е. също тийнейджъри или юноши. Не исках да се държа с тях като с малчугани, а да ги увлека в процеса на готвене, без да ги покровителствам. Те са поканени в пекарната, за да ни покажат любимия си сладкиш. Няма как да сбъркат. Опитвам се да не се меся прекалено много и да не им казвам как точно трябва да правят нещата. Когато Ралф разбра за предаването, сам предложи да приготви любимите си мечешки бисквити. В началото се колебаех, защото не исках зрителите или някое друго дете да каже, че съм дал предимство на сина си. В крайна сметка с шоуто искаме да покажем на публиката удоволствието от печенето за най-малките, а Ралф е добър пример за това.
- На колко години е синът ви?
- С него снимахме през лятото - август, когато беше много горещо. Термометрите показваха между 30-40 градуса. Тогава той беше на 7 г., но сега е на 8 г.
- Кое е най-важното, което искахте да предадете на бъдещите пекари чрез шоуто?
- То не е толкова за професионалисти, колкото за хоби пекарите. Говорим за 20 деца, които харесват да приготвят специалитетите си, изненадват ме и в замяна аз правя нещо спрямо техните предпочитания, с което също да ги изненадам. За тях е по-скоро хоби, затова се опитвам да не използвам толкова професионални термини и обяснения. Все пак те са деца, оставям ги да бъдат такива и да се забавляват. Посланието е, че с малко усилия, добра воля и ентусиазъм може да направиш каквото поискаш. В крайна сметка всичко, което виждате по магазините, може да се приготви от нормален човек вкъщи. Не е нужно винаги да печеш сам хляба си. Стига ти да го направиш веднъж и вече имаш повече уважение към него. Знаеш колко работа и усилия коства приготвянето му. Предаването по забавен начин дава на децата подиум и им позволява да усетят радостта от печенето.
- Страхотна идея е да включите деца в подобно шоу, но се изненадвам, че има толкова много, които искат да се научат да пекат. Беше ли лесно да намерите тези млади ентусиасти?
- О, да, лесно бихме могли да заснемем буквално стотици епизоди. Проблемът беше да кажем “не” на толкова много деца, които искаха да се включат.
Ние не търсехме такива, които са подходящи за телевизия, или само деца, които са красиви, а най-добрите пекари сред тях, които не са прекалено притеснителни, за да сготвят нещо, независимо дали е сложно, или не. Надяваме се шоуто да е интересно за гледане както на тези от моята генерация, така и на младите.
Това е и причината рецептите да не са прекалено трудни. Не търсехме перфекционизъм, а 20 млади хора, от 7- до 17-годишна възраст, които казват: “Е, с удоволствие ще се включа”. Имаше някои, които се съмняваха, че са достатъчно добри пекари. “Няма значение, пак може да направиш нещо.
Какво приготвяш вкъщи в неделя или на рождения си ден?”, питахме ги в отговор. Тактиката ни проработи.
- Каква е най-честата грешка, която хората допускат, докато пекат вкъщи?
- Бързането. Ако приготвяте ризото, спагети или картофи, няма проблем, но в пекарството, когато искаш да направиш торта, трябва да изпечеш блатовете и да ги изчакаш да изстинат, преди да добавиш крема. Има си различни етапи. Понякога хората искат да ги прескочат. Казват: “Сега ще пека, защото след час искам да хапна торта”. По-добре е да си кажат: “Искам торта утре, затова ще я изпека днес”. При повечето хоби кулинари изскача една идея и те искат да я осъществят възможно най-бързо. Да, има много рецепти, които да приготвиш така без проблем.
Друга грешка е, че хората рядко четат как се приготвят тестените изделия в детайли. Те сякаш набързо преглеждат рецептата. Съветвам ги да седнат, да пийнат кафе или чай и да прочетат цялата рецепта, представяйки си как вършат всяка една от стъпките ѝ. Затворете очи и си го представете. Много хора виждат рецептата и казват: “Ахам, ахам”, и веднага запретват ръкави.
- Любовта ли е най-важната подправка в кухнята?
- Разбира се! Не е ли любовта най-важна във всичко? Мисля, че мъфин или чиния с домати могат да бъдат чиста проява на любов. Може би не на романтичната, а на грижовната. Ако не се чувстваш добре или си стресиран, не трябва да си в кухнята.
- Как се промени работата ви след започването на пандемията?
- Ръцете ми са станали доста сухи, защото ги мия по 100 пъти на ден. Мисля, че хората, които продават крем за ръце, се справят много добре в тази ситуация. (Смее се.) В социален план има много промени. В Нидерландия ни е позволено да имаме само един посетител на ден в дома си.
По време на снимките стандартите за хигиена бяха много високи. Няма вече публични събития, няма и изпълнения на живо. Всички те са на пауза за много дълго време. Дори за шоуто “Пекарната на Рудолф: Малките пекари” с децата, които бяха над 12 г., трябваше да спазваме дистанция от 1,5 м. Почти беше невъзможно да печем торти заедно.
- Каква е вашата любима рецепта и ще я видим ли в шоуто?
- Може би не в “Пекарната на Рудолф: Малките пекари”. Любими рецепти? Разнообразието е толкова голямо, че не мога да избера една. Шоколадът е сред любимите ми продукти. С него може да направиш толкова много неща. Невъзможно е обаче да избера и само един продукт. Истината е, че разнообразието подправя живота.
- В свободното си време какво харесвате да печете?
- В момента са ми интересни хлябът и маята. Ентусиазиран съм относно млечния хляб хокайдо. Той е по японска рецепта. В него техническото предизвикателство е да добавиш колкото се може повече течности в тестото, без да се получи прекалено лепкаво. Яденето на хокайдо е сякаш отхапваш облак.
Коментари (0)
Вашият коментар