Един от главните герои на новия български криминален сериал “Братя”, който върви по Нова телевизия от миналата есен, във втория сезон тази пролет внезапно изчезна.
Става въпрос за следователя от ГДБОП Борис Донков, който се играе от Калин Врачански. Принципният, отговорен и работлив шеф на отдела за борба с наркотиците изведнъж излезе от действието. Той очевидно не е убит, както се случва обикновено в криминалните сериали, когато някой актьор напуска екипа. Името му се споменава от време на време, включват се стари кадри с негово участие, но самият Калин Врачански сякаш вече не е част от сериала.
Това веднага породи слуховете, че
актьорът
се е скарал
с продуцента
Краси Ванков
Но самият Врачански реагира със смях: “Да се скарам с Краси, с когото сме приятели?”
Той, естествено, няма право да издава нищо от кухнята на продукцията, защото в договора му има клауза за конфиденциалност. Но тъй като се срещаме в една от почивките на репетициите на мюзикъла “Баща ми бояджията” в Софийската опера и балет, чиято премиера ще е на 8 май, причината е очевидна.
Калин Врачански е главният герой – учителят Андреев, баща на 6 момчета. Действието се развива през 30-те години на ХХ век. Семейството се оказва без пари за новогодишната нощ и точно на 31 декември сутринта се появява шанс – богат фабрикант, чийто апартамент е оставен насред ремонта от предишните майстори, се нуждае от спешно боядисване, за да посрещне гостите си.
Когато бащата и шестте деца свършват работата, се оказва, че бизнесменът е решил да отиде за новогодишната нощ в Чамкория и обещава да плати, като се върне в София, т.е. чак на 3 януари. Така че семейството прекарва бедна новогодишна нощ, която обаче не е съвсем тъжна. Защото мюзикълът среща семейството с най-интересните типажи по улиците на тогавашна София.
Филмовият мюзикъл е от 1974 г. и българите, които тогава са били деца,
помнят много добре
част от песните
на композитора Петър Ступел: “Темпо, темпо, боядисвай”, “Ний сме попови лъжички”, “Имам кокоша глава”, “Делници, понеделници”.
За филма те са записвани от професионални поп изпълнители с Бигбенда на радиото, дирижиран от Вили Казасян. В сценичния вариант обаче
актьорите ще трябва
да ги пеят на живо
всяка вечер,
а това е голямо предизвикателство.
“Когато ме поканиха, казах “Добре, но нека видим първо дали ще мога да се справя, защото с пеенето нямам голям опит”, казва Калин Врачански. Седнали с диригента Светослав Лазаров и с пианист да минат целия репертоар и решили, че резултатът е добър.
Въпреки скромността на Калин по отношение на пеенето, той все пак има опит и това видяха зрителите на “Като две капки вода” през 2016 г. Тогава Калин Врачански се превъплъти успешно последователно в Лин Тиндеман от “Рамщайн”, Емил Димитров, Миро, дори в Рей Чарлз.
Публиката на сценичния вариант на “Баща ми бояджията” обаче ще бъде удивена. Присъствали на репетициите казват, че Калин не просто се справя блестящо, а и
показва данни за
голям изпълнител в мюзикъл
Гласът му е мощен баритон, добре овладян, като във високия регистър звучи даже звънливо и наподобява теноров глас, и то от най-добрите. С невероятна артикулация. Но най-важното е, че играе и пее едновременно, нещо, което е задължително за мюзикъл, а у нас няма кой знае какви традиции в това отношение, нито много актьори, които владеят този занаят.
Фактът, че хората, които ще гледат мюзикъла с носталгия, неусетно ще го сравняват с Коста Цонев, който играе Андреев във филма, не смущава Калин Врачански. “Нямам нищо против. Разбира се, аз няма да бъда той, а и не е необходимо. Ще бъда аз. Това ще бъде моя интерпретация и, разбира се, интерпретация на режисьора маестро Пламен Карталов”, казва Калин Врачански.
Другата особеност на този мюзикъл е, че в него
част от акцентите
падат и върху децата
Подбрани са момчета от детския театър “Таласъмче” с ръководител Димитър Костанцалиев.
Работата с деца доста е вдъхновила Калин Врачански. “Те са толкова истински, толкова първични. Всяка тяхна реакция се случва сега, на момента, тя не е премислена. Много са талантливи и пеят безумно добре”, хвали ги Калин Врачански.
В мюзикъла ролята на богатия фабрикант се играе също от гастрольор – госта от сатиричния театър Славчо Пеев, който навремето игра същата роля и във филма. Останалите роли се изпълняват от солистите на операта Ангел Христов, Гергана Русекова, Красимир Динев, Димитър Станчев, Весела Делчева, Силвана Пръвчева, Бисер Георгиев, Николай Петров и др.
Другото любопитно нещо за този проект е, че
в него е била предвидена роля
и за покойната вече Татяна Лолова
Приживе актрисата беше често сред публиката на операта и много пъти е споменавала в интервюта, че да пее на сцената на операта е нейна несбъдната мечта.
Директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов разказа пред “24 часа”, че отдавна мислел как да я включи в спектакъл.
Конкретната идея му дошла от една незначителна роля във филма “Баща ми бояджията”, която в неговото въображение прераства в пенсионирана вагнерова певица, която преподава уроци по пеене.
Замислено е било да влезе на сцената в ролята на Брунхилда от Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга”, яхнала кон и размахвайки копие в ръка.
Всъщност “Баща ми бояджията” трябваше да бъде игран още на 31 декември, но тогава започна да се говори, че децата са големи преносители на заразата от коронавируса, и решили да не рискуват.
Най-интересното е, че в историята почти няма случаи, в които филмов мюзикъл впоследствие да се превърне в театрален. По-скоро е обратното - големите мюзикъли са писани да се изпълняват на сцена и едва впоследствие се филмират.
Предизвикателството е голямо, защото филмът “Баща ми бояджията” е всъщност калейдоскоп от бързо сменящи се музикални номера, които се играят по улиците, на пазара, из дворовете на София.
В театъра декорите не може да се сменят чак толкова бързо, а решението на акад. Карталов е да не се съкращава нищо и въпреки това представлението да има темпо. Затова задната завеса е превърната в екран, на който се проектира обстановката, а отпред има рамка, която “затваря” картината, правейки я да изглежда като на екран.
А защо точно сега “Баща ми бояджията”? Отговорът на Карталов е следният: Мюзикълът показва, че манталитетът на българите не се е променил кой знае колко много от 30-те години на миналия век до днес. И тогава времето е било лошо за бедните, и сега е такова. И въпреки това в този разказ има глътка оптимизъм и свеж въздух, от който имаме нужда точно сега.
Коментари (0)
Вашият коментар