Хан Аспарух, който победи империята и създаде България

В НДК показват

осъвременен

вариант на филма

на Людмил Стайков

със заглавие "Ханът и империята"

На 12 април, понеделник, в Националния дворец на културата ще бъде прожектирано дигитализираното и реставрирано копие на филма на акад. Людмил Стайков за хан Аспарух и създаването на българската държава. Така ще бъде чествана и 40-годишнината на НДК.

Трите серии на “Хан Аспарух” - “Фанагория”, “Преселението” и “Земя завинаги”, които общо са 6 часа, са “събрани” в един филм със заглавие “Ханът и империята”.

В края на ноември 2019 г. ви разказахме как е извършена реставрацията на трилогията - как са обработени 12 400 метра филмова лента и как на ръка са почистени от драскотини и петна и ретуширани над 640 хиляди квадратчета.

Зрителите ще видят филма в целия му блясък, сякаш е току-що заснет с най-модерна техника. И ще чуят музиката, която е написана от петима композитори, но звучи като едно цяло.

... Трилогията “Хан Аспарух” на режисьора Людмил Стайков продължава да е

най-амбициозното

и мащабно творение

на родната

кинематография

Суперпродукцията е замислена като една от кулминациите през 1981 г. за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. “Автор на идеята за филма е проф. Александър Фол”, твърди акад. Васил Гюзелев, един от консултантите на суперпродукцията.

За сценарист е определен писателят Антон Дончев, но неговият текст не е одобрен и със сценария се заема Вера Мутафчиева.

Режисьор е Вили Цанков - в ЦК на БКП смятат, че той има опит след като е заснел двусерийния “Сватбите на Йоан Асен”. Филм, който впечатлява с мащабност и умело режисирани масовки.

През юни 1979 г. започват снимките. За ролята на хана е определен Стефан Данаилов, за образа на византийския император Константин IV Погонат - Коста Цонев. Оператор е Красимир Костов, автор на музиката - Борис Карадимчев.

В местността Черешовица край плевенското село Рибен се строи голямо военнополево съоръжение - онгълът на Аспарух, както и 12 прабългарски юрти.

Обучават се специални групи конници и каскадьори. Набрани са повече от 100 актьори. Киноцентърът е в трескави преговори с различни предприятия, които спешно трябва да изработят български и византийски костюми, оръжия и муниции от Аспарухово време - мечове, копия, щитове, шлемове, колесници.

След година мълчание през юли 1980 г. в почти всички български вестници излизат информации и репортажи от първия снимачен ден на филма “Хан Аспарух”. На 8 юли край язовир “Искър” камерата запечатва кадрите с преминаването на Дунав от прабългарите.

Само че режисьор е Людмил Стайков, оператор - Борис Янакиев, композитор Симеон Пиронков. В ролята на хана се снима третокурсникът от ВИТИЗ Стойко Пеев, а Йосиф Сърчаджиев е император Константин.

Причината за тази смяна е конфликтът между Вили Цанков и Вера Мутафчиева. “Двамата имаха спорове около сценария. Вили, който иначе е много сериозен мъж, наблягаше повече върху пикантите елементи във филмовата история”, каза проф. Стоян Михайлов. Като секретар на ЦК на БКП той наблюдава изкуството и културата в страната. Според него

режисьорът повече

акцентира върху

любовните сцени

в отношенията на главните герои и това създава опасност от подценяване на голямата историческа същност при създаването на българската държава.

Има предложение режисьор на филма да бъде Георги Стоянов. В последна сметка му дават да снима следващата суперпродукция - “Константин Философ”, а филмът “Хан Аспарух” е поверен на Людмил Стайков.

Режисьорът вече е доказал вкус към мащабните платна с “Допълнение към закона за защита на държавата” (1976 г.) и изключително чувство за визия с “Илюзия” (1980 г.)

Още в началото Стайков заявява, че няма да използва едно от любимите средства на историческите филми - атракцията, а ще заложи на по-трудната задача - максимална достоверност.

Именно заради нея той кани солиден екип от специалисти и филмът се консултира от вече споменатия доц. Васил Гюзелев (днес академик), ст. н. с. Димитър Овчаров (баща на проф. Николай Овчаров) и младия научен сътрудник по археология Станислав Станилов, днес професор и депутат от “Атака”.

Помагат и двама специалисти по история и култура на номадските народи - Светлана Плетньова и Сергей Плящчорний от Съветския съюз.

Създадена е специална концепция за изработването на фортификационните съоръжения, жилищата, занаятите, въоръженията и облеклото на прабългарите. Използвани са данни от етнографията на народите от Алтай и Южен Сибир, чийто скотовъден бит е консервиран почти до края на ХIХ век.

Главен военен консултант е самият началник на Генщаба ген.-полковник Атанас Семерджиев, подпомогнат от още четирима полковници.

Първите епизоди с младия хан Аспарух и Велизарий (Антоний Генов) са заснети в Казахстан. Заради автентичността на снимките са осигурени огромни табуни коне, крави, овце и камили. Екипът се връща доволен от там.

Но официално за първи снимачен ден се води 8 юли 1980 г. Край язовир “Искър” са струпани много актьори, над 2000 души масовка, коне и друг добитък, десетки лодки, към 120 сала, повече от 1000 факли. С шест камери, едната от които качена на хеликоптер, е заснето преминаването на прабългарите на Аспарух през река Дунав.

“Действието на този

филм се развива

през VII век

Едно от първите столетия на великото преселение на народите. Времето, когато възниква най-старото политическо образувание на европейското Средновековие - държавата на българите...”

С този надпис започва първата серия на трилогията “Хан Аспарух” - “Фанагория”. Фанагория, намираща се край Азовско море, е столицата на Велика България, управлявана от хан Кубрат, който има четирима синове - Баян, Котраг, Кубер и Аспарух.

От това време е легендата, която някога учехме в училище - за снопа пръчки, който на смъртния си одър ханът дава на синовете си и един след друг ги кара да го скършат. И четиримата не успяват. Тогава Кубрат започва да вади пръчките една по една и те с лекота изпращяват в ръцете му. Така старият хан дава нагледен урок на синовете си за силата на единството. Ако всички са заедно, никой не може да ги победи. Разделят ли се - чака ги гибел.

Във филма обаче

такава сцена няма

Вместо нея малко преди смъртта си хан Кубрат повелява най-големият син Баян да остане и да брани до последно Фанагория. И нарежда всеки от останалите трима да изведе племената си от пожарищата на Велика България и да търси нови земи.

“Ти, ювиги, винаги ни учеше, че в нашето единство е бъдещето ни”, пита един от ичиргубоилите му (Джоко Росич).

“Така беше - отговаря ханът. - И аз го показах, като свързах българските племена във Велика България. Няма една истина за всички времена! Тръгнат ли българите вкупом да си търсят земя, може и вкупом да налетят на зло. Тогава край”...

Ето така авторите на филма преобръщат легендата и осъвременяват аргументите, с които Аспарух и братята му тръгват всеки по свой път след разпада на военноплеменния съюз Велика България.

Втората серия на суперпродукцията - “Преселението”, проследява 20-годишното пътуване на племето на най-малкия Кубратов син - Аспарух, от напускането на Фанагория до заселването му в днешните земи на Добруджа. Според малкото исторически сведения пътят на това преселение тръгва от селищата на прабългарите в Приазовието по долината на река Кубан и по Волга към Балканите.

Целият преход е изпълнен с безброй битки за оцеляване на Аспаруховия народ - срещу времето, природата, преследващите ги хазари, славянските племена, през чиито територии преминават, и накрая самите византийци, до чиито северни граници се настаняват.

“Преселението”

дава възможност

на режисьора

Людмил Стайков

не само да проследи утвърждаването на хана във властта, но и да вникне в бита и душата на прабългарите. Той изследва характерите и художествено защитава мотивите на действията им.

В стремежа си да навлезе дълбоко в същността на героите си, без да престъпва историческата автентичност, режисьорът наистина няма мир и покой. При това заради сгъстените срокове за снимане той буквално твори в движение и във всеки възможен миг на денонощието.

Веднъж по време на снимките на “Преселението” иззвънява телефонът в дома на тогавашния доц. Димитър Овчаров, един от тримата консултанти на филма.

- Митко, кажи ми, моля те, дали са се целували по устата византийците през VII век - пита режисьорът Стайков.

- Людмиле, звъниш ми в два часа през нощта, за да ме питаш имало ли е византийски целувки - сънен мърмори историкът.

- Два часът ли е? Извинявай, но ми хрумна интересна идея как да покажем срещата на две цивилизации, сблъсъка на Изтока със Запада. Та, кажи ми, моля те, познато ли е било целуването като ритуал в Древна Византия?

- Трябва да направя някои справки и утре ще ти кажа...

- Не, не, утре трябва да снимам епизода, настоява режисьорът.

- Предполагам, си гледал сериала “Аз, Клавдий” по телевизията - импровизира след кратък размисъл Овчаров. - В него показаха как римляните се целуват. Щом те го правят, сигурно и на византийците не им е било чуждо...

И в “Преселението” е чудесно режисираната и изиграна сцена между византийския заложник при Аспарух - Велизарий, и прабългарката Ие (унгарската актриса Мари Сюр). След опита той да бъде убит със стрела тя го излекува и между тях се поражда близост.

За да разкрие

чувствата си, той

нежно я целува

в устата

Тя е безкрайно изненадана, но му отвръща с прабългарското докосване буза в буза.

“Източните народи са смятали целуването в устата за не особено хигиенично и затова изразявали своите чувства предимно чрез докосване на части от лицето си”, обяснява Димитър Овчаров.

Повече от 16 000 човека - артисти и масовка, участват в заснемането на грандиозната битка между прабългарите на хан Аспарух и византииците на император Константин IV Погонат.

Тази битка заема основната част от третата серия на епоса за създаването на българската държава - “Земя завинаги”. Няма друга такава внушителна баталия в българското кино, каквато прави режисьорът Людмил Стайков през август 1980 г. в местността Черешовица край с. Рибен.

Основната тежест при снимките изнасят школниците от Школата за запасни офицери в Плевен. Събрани са над 1200 коня с ездачите им от цяла България, отделно каскадьорите на Димитър Кехайов и колегите им от Чехословакия, Полша и Унгария.

За двата дни, през които трябва да бъде заснета голямата битка, са мобилизирани около 13 000 запасняци, които се превръщат във византийски воини. Преди най-важния снимачен ден времето е хубаво и безветрено, екипът се любува на многобройните знамена, окачени на пилоните около византийския стан.

Денят, определен за най-важните батални снимки, обаче осъмва с дъжд и мъгла. Всъщност започва да вали още през нощта, когато пристигат запасняците. На фаровете на камионите ги обличат и въоръжават като византийци. Коли и хора започват да затъват в калта.

Режисьорът

Людмил Стайков

е почти отчаян

“Бях определил за снимки най-сухите дни на август, консултирах се и със синоптиците. Извършихме страхотна подготовка, а дъждът праща по дяволите всичките ни усилия по организацията”, ядосва се режисьорът.

Времето все пак се смилява, мъглата се вдига и шестте камери заработват. Всичко е заснето за рекордно кратко време. Според тогавашния норматив филмът в трите му серии трябвало да бъде завършен в средата на 1982 г. Въпреки всички организационни трудности и капризи на времето, екипът успява да приключи снимките почти година по-рано.

Последният кадър - раздялата на Аспарух с Велизарий, е направен на 2 юни 1981 г. За 11 месеца са заснети повече от 66 хиляди метра лента, от която са монтирани 3 пълнометражни филма.

“Хан Аспарух” печели голямата награда “Златна роза” и приза на публиката на Варнеския кинофестивал през 1982 г.

Година по-рано - през 1981 г., СБФД го отличава с наградата за режисура, операторско майсторство и музикално оформление. През 1983 г. получава и Димитровска награда.

През 1984 г., след договор с американски продуцент, Людмил Стайков прави 95-минутна версия на трилогията, която се разпространява в САЩ под заглавието "681 - Величието на хана".

Хан Аспарух начело на войската си в търсене на нова земя за прабългарите. С тази роля Стойко Пеев (и на малката снимка) дебютира в киното.

Васил Михайлов като хан Кубрат.

Аня Пенчева (Ирнике) с Богомил Симеонов, който е жрец на Аспарух и неин баща във филма

Актьорите

И петимата изпълнители на главните роли във филма продължават да играят в театъра и да се снимат. Стойко Пеев (хан Аспарух) е в трупата на Военния театър. Людмил Стайков го снима и във филма си “Време разделно”, но като цяло актьорът не направи значима филмова кариера.

В същия театър е и Васил Михайлов (хан Кубрат). Наскоро навърши достолепните 83, но продължава да пълни сцената с осанка и глас. Май няма българска значима личност, чиято роля той да не е изиграл в театъра и киното.

Аня Пенчева (Ирнике) е актриса в Народния театър и неостаряващ секссимвол. Кинорежисьорите, включително и чужденците, продължават да я снимат във филмите си.

Ваня Цветкова (Пагане) след 1989 г. заминава за САЩ, където работи и като крупие. Преди години се завърна заради сериала “7 часа разлика”. Снима се и във “Фамилията” и пак запраши отвъд океана. Но е сигурно, че кинорежисьорите не са я забравили.

Йосиф Сърчаджиев (император Константин) оцеля след тежък инсулт и продължава да се изявява предимно като театрален режисьор.

Не са между живите обаче актьори, които даваха колорит и тежест на трилогията. Вижте само имената им: Стефан Гецов, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Антоний Генов, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Стойчо Мазгалов, Велко Кънев,..