Мюзикълът "Баща ми бояджията" на сцената на Софийската опера претворява идеята ми един майсторски направен музикален филм да получи заслужено нов живот. Филм, който идва от екрана, за да стане представление, на живо. Това е и моят личен поклон към създателите му с участието на легендарни български артисти в него.
За режисьорската визия ще кажа, че тръгвам към сценичното претворяване на филма с истински предварително поставена посока като виртуозна задача, но и с насладата да имам пред себе си майсторската кинематографична творба.
Потокa от филмовите кадри не само запазвам, но и полифонично развивам с многопланови ракурси от паралелно действие на сцената. Кинетичното въздействие е мой стил. Движението в пространството постигам от влизане и излизане с кадри на живо пред публиката, за да се създаде усещане, че картините идват от екрана на филма, но всъщност от екрана на театрална рамка, предназначена за драматичното действие в редуваща се последователност от сцена в сцена.
Музикалната драматургия е разчетена по най-детайлен начин, хореографията е не само забавно, но и актьорско постижение. Песните са превърнати в сюжетни платна на действени картини. Те не стоят концертно-шлагерно откъснати, а превърнати в действие с няколко игрови плана.
Мюзикълът като жанр вече е част от една нова репертоарна политика на Софийската опера с мотивиращата основна цел да привлича, създава и отглежда нова и най-млада публика. Операта преоткрива себе си с иновативни форми от нови контакти с нови зрители, неочаквали, че ще се насладят на гледане и слушане на спектакъл в оперната сграда.
Коментари (0)
Вашият коментар