Антоан ще пътува във времето по теория на Айнщайн

Отличникът на България е най-младият разработчик в американската компания за игри и виртуална реалност Oculus

Идеята за пътуване във времето винаги е разпалвала въображението на хората, а учените гледат философски върху тази концепция и през годините се опитват да докажат, че това е възможно, поне на теория. А след романа на Хърбърт Уелс “Машината на времето” този сюжет вече се преплита в различни филми и книги. Често след поредното прочитане на различна теория си задаваме въпроса - “ако можех да се върна и да поправя своя грешка” и “какъв ли би бил животът ми след друго решение”.

Игра във виртуална реалност, в която ще можем да пътуваме във времето, за да спасим света от ядрена катастрофа, но и да видим различните ефекти от нашата намеса в него. Този патент се опитва да регистрира 19-годишният Антоан Георгиев, който заради таланта си в компютърните науки бе част от втория випуск на “Отличниците на България” на вестник “24 часа”.

“Такъв тип разработки не са срещани изобщо на пазара на технологиите. Традиционната идея за пътуване във времето, която често виждате по филми, е как даден човек отива в миналото, “поправя” свои грешки и връщайки се в настоящето, осъзнава, че всичко е много по-зле, отколкото преди - ефектът на пеперудата”, обяснява идеята си Антоан. Неговата концепция е доста по- сложна и се базира върху две опорни точки. Първата стъпва на сложната за повечето хора

“ретрокаузалност”

- идеята, че

следствието за

едно действие се

извършва преди

причината”

Тя е мисловен експеримент на учени, обмислящи философските основи на физиката и дали бъдещето може да повлияе на настоящето по същия начин, по който настоящето засяга бъдещето. Антоан дава и хипотетичен пример - връща се в миналото, за да убеди майка си да не се омъжва. Тогава той, като ефект на този брак, ще попречи на майка си да има деца, което е и причината да съществува.

“В този сценарий чрез пътуване назад във времето ефектът настъпва преди причината и задава въпроса - какво би се случило с мен?”, обяснява талантливото момче. Засега идеята за “ретрокаузалност” е изследвана на квантово ниво и има проучвания, доказващи валидността ѝ на квантово ниво. Това е една много интересна част от физиката, която е доста слабо изследвана”, разказва още той.

И за да е уникална играта, в нея ще бъдат преплетени и мислите на Айнщайн, че времето не е линейно и няма граница между минало, настояще и бъдеще. “Просто ние не можем да възпроизведем времето като измерение. Тези негови мисли имат множество имплементации в различни филми и сериали, но

до момента не е

разработена игра,

базираща се едновременно върху идеята за нелинейно време и “ретрокаузалност”, разказва Антоан. Неговата ще бъде базирана около стойността на човешкия живот. “Най-кратко става дума за спасяване на света от ядрена катастрофа, но в един много заплетен сюжет. Самият скрипт, който имам описан, е 30 страници”, усмихва се момчето, докато разказва идеята си.

Това е проект, който оптимистично може да започне работа догодина. Той изисква много време, ресурси и подкрепа, както и екип от хора. Ще вложа всички усилия тя да стане реалност в следващите години, категоричен е той. Всеки следващ успех го мотивира да си поставя все по-голяма цел. Исках следващият ми проект да е свързан с двата ми най-големи интереса - астрофизика и виртуална реалност.

За да развива тази мечта, Антоан разчита на опита на учените и лабораториите на един от най-престижните университети в света - McGill в Монреал, където следва “Софтуерно инженерство”. Той кандидатства в Харвард, MIT, Станфорд и McGill, но канадският университет е резервен план за него. Причината е, че при американските университети няма формула, която да ти гарантира, че си одобрен. По време на пандемията всички университети лимитират приема на студенти от чужбина. Директорката на програмата, в която участвах в MIT, ми каза, че е намерила финансиране, ако отида да уча в McGill. Разчитах на това, но в един момент, след като приех офертата, ми казаха, че заради сложната ситуация няма пари. Това ме огорчи, защото бе начертан план да се покрият таксите през първите две години”, разказва Антоан. Заради отличните си постижения обаче той получава входна стипендия от 19 500 канадски долара. Тя варира и спрямо постиженията и кредитите му. Отделно обаче той трябва да заплати 16 500 лв. Това обаче не може да спре амбициите му да се развива. Още през май започва работа в американска фирма за виртуална реалност, където прави игри, а така успява да доплати семестъра си. Със започването на лекциите разбира колко е трудно да се съчетава ученето и работата в такъв университет. “Макар и да има много световни примери за хора, които напускат университета и развиват огромни компании - като Марк Зукърбърг и Илон Мъск, образованието има значение. В България сферата на виртуална реалност не е развита, а самата технология е най-разпространена и популярна в Северна Америка”, разказа Антоан защо за него е важно да завърши в канадския университет. В момента е най-младият участник в лаборатория за виртуална реалност, където всички са магистри или докторанти.

Още като ученик в Монтана има различни идеи, а наградите го следват по пътя към мечтите. Той има сертификат в категория “За дебютен пробив в областта на компютърните технологии” от президентската награда “Джон Атанасов”.

Миналото лято пък се превръща в най-младия разработчик, получил публикуване, във най-големия онлайн магазин за игри във виртуална реалност - Oculus. Това е психологическата компютърна игра, която изследва човешките лимити при запомняне. “Целта е, използвайки комплект за виртуална реалност, да се маркират различни обекти, които следват определени характеристики. Например малка и голяма сфера, които се появяват в близък радиус до вас. Играта ми следва Закона на Милър. Той твърди, че има горен лимит във възможността ни да запомним характеристики в работещата си памет. Когато прочетох за това, се замислих за прилагането му във виртуална реалност и изследване на резултатите”, разказа Антоан. По това време е ученик в Природо-математическата профилирана гимназия “Св. Кл. Охридски” и не може да притежава собствена игра. Затова прехвърля собствеността на баща си.

Веднага обаче вижда какво може да се подобри в разработката и

се залавя

с нов проект -

фитнес игра

Тя е почти на финален етап и отново ще кандидатства за публикуване.

През май миналата година започва работа в AARP - американска асоциация за възрастни хора. Участва в екип от 40 души, които създават приложението Alcove, което има между 60-70 хил. тегления. Работим по настолни игри, който са подходящи за тази възрастова група - шах, табла, дама, разказва още Антоан.

Изследователската му дейност включва и участие в една от най-конкурентните летни програми - RSI, в Масачузетския институт по технологии и Харвард”. RSI e специална 6-седмична школа, в която участват 82-ма младежи от 30 държави. Там работи по проект Doppelmarsh, предлагащ нов метод за представяне на информация. Целта на проекта е преходът данни - потребител да бъде улеснен максимално, като за това боравим с много съвременни технологии като сензорни мрежи и виртуална реалност.

В богата му колекция има и награда от Йейл - Yale Science and Engineering Award. Има награди и от други български и международни състезания. През годините е работил по различни проекти. Един от тях е виртуален учител, който разработва с друг талант от “Отличниците на България” - Алекс Цветанов от СМГ. Те създават виртуална среда, в която учител отговаря на зададени на глас въпроси от областта на географията. Проектът отнема 7 месеца на момчетата. Работил е и по игра, в която предната камера на смартфона сканира ръката на притежателя му, разпознава я и така позволява маркиране на обекти във виртуална реалност.

А интересите му включват и екзистенциализма, и езика на тялото, малкото свободно време пък е отредено за тениса.

Търсим най-умните деца за петия випуск “Отличниците на България”

“24 часа” пое мисията да събира заедно талантливите и способни деца на България в отбора на отличниците - за да се отварят пред тях повече възможности и перспективи за развитието им. През тази година ще приемем петия випуск от красиви умове. Кампанията “Отличниците на България” има за цел да открои тези деца, които ни карат да се гордеем с постиженията им в науката и по международни състезания. Целта ни е да разкажем техните истории като пример за следващото поколение. Можете да ни предлагате ученици с особено високи постижения на имейл: [email protected]