Никога не е пазил диета, но не пуши
Стойчо Иванов Стойчев от Нова Загора е роден точно 5 дни след като България е въвела Григорианския календар през 1916 година - на 19 април. От историята е известно, че тогава след 31 март у нас е настъпила веднага датата 14 април.
Преди време пророкът на народа дядо Влайчо от новозагорското село Коньово му предрекъл, че ще живее 108 години. Днес той навърши 105.
По случай 105-ия си рожден ден дядо Стойчо получи почетния знак на президента на Република България Румен Радев, донесен му от неговия съветник по националната сигурност полк. Илия Милушев. 
В дългия си живот дядо Стойчо загубил две съпруги и днес се оплаква най-много от самотата. Със здравето горе-долу е добре - пие хапчета за разширени вени, краката не го слушат много, но пък няма висото кръвно налягане. И днес е готов да ушие панталон или дори военен шинел, но "вече нямам някогашните си очи, не виждам добре", казва той.
Никога не е пушил, чаша с алкохол вдигал само по повод за почерпка, но и никога не е пазил специален режим на хранене. "Не съм претенциозен, днес мога да изкарам само с една филийка хляб", твърди той за себе си. Празничният му обяд за 105-ия му рожден ден беше от супа леща и пиле със зеле - храна, донесена му от близки хора. Те не бяха забравили да осигурят и торта с три свещички - всяка една с цифра от числото 105.
На фронта бил като запасняк, преди това веонната му част била дислоцирана в Северна Гърция. Там се проявил толкова добре като шивач, че местните дори му предложили да остане да живее и работи в Солун. Стойчо отказал, тъй като предпочел да се върне в България при семейството си. 
За първи път се срещнах с днешния рожденик преди 2 години - в навечерието на 103-ия му рожден ден. Тогава старият шивач ми разказа за един от повратните моменти в живота си.
"Един ден, беше през 1961 г., ме извика кметът на Нова Загора Диньо Терзиев и ми казва, че трябвало да затворя шивашката си работилница. Край, вика, повече нямаш право да шиеш на частно, мини в промкомбината. И ако не слушаш, ще те пратя в Белене, тъй рече. Пък аз бях млад и наперен, не му останах длъжен: Аз ще ида в Белене, ама после ти ще ме смениш там! Бурни бяха времената".
Преди това пък властта го тормозела с високи данъци - нали бил частник, да се оправя. 
Сега ветеранът от Втората световна война има проблеми с очите, но няма високо кръвно налягане. Страда от разширени вени, защото в средата на 40-те години на миналия век, когато бил запас в Северна Гърция, често трябвало да върви пеш от Симитли до Серес.
Това, че му отнели работилницата, дядо Стойчо и до днес не е простил на комунистите. Държал си на занаята, защитил и майсторско свидетелство. "Аз съм ушил най-много панталони в Нова Загора. И костюми, балтони, шлифери... Само мъжко шиех. След край на войната един евреин му намирал клиенти сред съветските офицери, които били луди по пардесютата. Казвал, че Стойчо е негов шивач и се пазарял за цената на услугата.
Престрашил се да шие и шинели и от тях събрал пари, за да построи къщата, в която живее и до днес. Руснаците били доволни - ако той поиса 20 хиляди лева по тогавашния курс, някои от клиентите брояли и по 40 хиляди, без да се замислят.
Стойчо Стойчев учил занаята при Христо Демирев и при други новозагорски майстори. Роден е в близкото село Каменово, в града дошъл уж да изкара гимназията, след като завършил 3-ти прогимназиален клас в село Съдиево, но били бедни и трябвало да се хване на работа. Било някъде към 1932 година. По-късно го взели войник в Сливен. Направили го картечар, но повече време бил шивач при военните в интенданството. "Когато се роди царят Симеончо, през 1937 г., бях в казармата. Дадоха ни домашен отпуск заради раждането на престолонаследника, пък аз нямам пари, за да си ида на село", не е забравил столетникът.
Той не помни баща си Иван. Нямал още годинка, когато родителят му починал, при това нелепо. Бил мобилизиран на фронта през Първата световна война, там го ранили. После го излекували в Ямбол и го пратили в отпуск към село. Иван хванал влака от Ямбол за Нова Загора, но кой знае защо решил да пътува върху покрива на вагона. Там се простудил, пипнал двойна бронхопневмония и си отишъл млад от този свят.
След години Стойчо също бил изпратен на фронта, вече във Втората световна война, но имал повече късмет да оцелее. Най-напред бил запас в района на Серес, в Гърция. Там българските войници охранявали немци. От тези години е останало голямото уважение на възрастния мъж към германците. Били добри и разбрани хора. Помни, че им се оплакал от дървениците, които били превзели леглата на българските войници, чаршафите им били целите в кръв. Германците веднага им сменили всичко, даже и дюшеците.
"После ни бутнаха срещу германция, в Сърбия беше", разказва ветеранът от войната. Докато били в Гърция, шиел по нещо на местните и на немците, но на фронта трябвало да се заеми с воинската си специалност - картечар. "Бяхме с тежка картечница "Шварцлозе", петима души екипаж я обслужва. Като командваха "огън", ние стреляхме. Веднъж, помня добре, един от офицерите ме срита, че не исках да стрелям. А аз видях с бинокъла, че срещу нас има български войници. Не миряса, докато сам не се увери, че съм бил прав. Но на война си е страшно, особено когато бомба падне близо до теб и те затрупа пръстта, както се случи с мен", признава бай Стойчо.
Уволнили ги скоро по заповед на командващия генерал Владимир Стойчев, защото преди това били 7 месеца запас в Гръцко и им се било събрало много. Още докато бил в Гърция, тамошни хора му предлагали да остане на работа като шивач в Солун, но той отказал - вкъщи го чакала жена му Султана с двамата му синове - Митко и Иван, по-късно се родил и Георги. Чакала го и шевната му машина "Сингер", благодарение на която по-късно купил двор и вдигнал къща в Нова Загора. Е, платил и висок данък на занаята си - днешните му проблеми със зрението.
После, когато му забранили да шие на частно, той се хванал при железарите в ДЗС-то, нали и баща му бил коларо-железар. Там му се чудели как така един шивач ще стане железар, но бързо разбрали, че може. "Не е трудно, стига да имаш ум в главата", казва днес ветеранът. Там пак "кроял", но върху ламарината, върху която чертаели, преди да я разрежат.
Днес бай Стойчо живее сам и сам се оправя с домашните си задължения. Сам си пали печката, която е на дърва, сам се бръсне. Сам е, защото през февруари 2019 г. на 82 г. починала втората му жена Иринка. Изкарали заедно 38 години. По едно съвпадение майка му също се казвала Ирина... С нея заедно обработвали двора на къщата си, но сам вече няма да може. "Какво пък, имам пари за едно кило домати", оптимист е мъжът с пенсия към 400 лева. 
Днес го набикалят сина и снахата на Иринка, даже го наричат "татко".
По-рано пък, през 1979 г., починала първата му съпруга - Султана, майката на тримата му синове. Стадала от болно сърце.
"Старостта не е хубаво нещо, липсва ми компания", обобщава дядо Стойчо. Заварвам го до телевизора - столетникът може само да го слуша като радио, не различава образите, само силуети. Но пък искрено се ядосва, когато аз не разбера нещо от разказа му и го моля да повтори.
Дядо Стойчо влезе в местните новити през септември м.г., когато, макар и на 104 години, връчи на кмета на Нова Загора Николай Грозев медал "75 години от победата над фашизма". Със същия медал бе удостоена и Светла Стоянова, зам.-кмет на Нова Загора. 
На церемонията навръх празника на Вяра, Надежда и Любов тогава присъства и председателят на Областния съвет на ветераните от войните на България в Сливен о.р. полковник Николай Тодоров. Днес той донесе 200 лева на ветерана от името на организацията им - малка помощ и за рождения ден, и за Великден.
В Сливенска област сега живеят общо 8 ветерани от Втората световна война. Сред тях е и летецът Трифон Ковачев, председател на контролно-ревизионната комисия на областния съвет, който е роден на 1 декември 1921 година. 
Коментари (0)
Вашият коментар