Иван Андонов /1934-2011/: Заспивам и сънувам живопис. Прекрасно е!

Изложбата живопис на режисьора художник е от 27 април до 15 май в столичната галерия "Арте", вернисаж на 27 април 16 до 19 часа. Поводът е рожденият му ден и 10 г. от кончината му

Предвижда се онлайн откриване – разговор с Анри Кулев и съпругата му Люба Маричкова

В архива на галерия "Арте" (София, ул. "Бузлуджа" 31) пазят словото на Светлин Русев от откриването на изложбата на Иван Андонов през 2017 г. – два печатни листа, четливо изписани, а най-отгоре надпис: „На Люба!“.

Да, Люба Маричкова всеотдайно и страстно пази паметта на своя съпруг. И днес е така! "И тогава, и сега изложбата е по повод рождения ден Иван Андонов – 3 май. И днес картините на Иван са все така въздействащи, своеобразни и неподражаеми. И днес думите на Светлин Русев са все така точни и актуални", казва галеристката Гергана Борисова.

Ето част от тях: “Тази изложба ни връща към паметта на един изключителен актьор и режисьор, но не по-малко важно – ни разкрива и преоткрива един живописец с неспокойно творческо поведение – поетичен и чувствителен като душевност, който във времето се е движил от поетическата реалност до абстрактния конструктивизъм, от декоративната ритмичност до живописната символика....
Има неведоми неща в света на изкуството, които като че са предопределени!? Не знам кога и как, и от кого се е учил и вълнувал живописецът Иван Андонов, но той се появи като изграден автор, извън академичното обучение, но с художествено възпитание, което носи култивирания вкус и уроците на сериозна пластическа култура. Нещо повече – професионално отговорен към произведенията си – актьорът и режисьорът не е просто талантлив гастрольор в арт пластическото пространство, а художник със свой стил и своя следа в противоречивия свят на пластическото познание – творец, който трудно се вписваше в агресивната съвременна безпардонност!“  Светлин Русев, май 2017

Това е шеста самостоятелна изложба на Иван Андонов в галерия "Арте", три от които той лично подреди.

Това бяха уроци по естетика от творец с висок дух и безкомпромисно поведение, който чудесно знаеше къде започва истинското изкуство и неуморно работеше в най-високите му регистри. Неговият бърз ум и красиво слово допълват и доказват всичко това, думите му са повече от красноречиви:

„Нищо не ми доставя толкова голямо удоволствие, колкото рисуването. Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е! Също като да можеш да се отдадеш само на една жена. Прекрасно е! Не знам дали има толкова голяма любов. Има неща, за които човек е орисан и без които не може. Живописта е една от тези мои орисии. В живописта се спасявам от отчаянието, грубостта и нахалството.

Аз не знам какво е вдъхновение. Знам какво е работа. В тази работа понякога има и щастливи мигове. Започвам да работя. Понякога става, понякога не става. Провокира ме желанието да работя. Имам необходимост да работя, да направя нещо, да ми излезе нещо от ръцете, дали филм или картина... От събуждането, докато страшно ми се доспи имам нужда да работя.

Ужасявам се, че толкова много хора, нямат необходимост и не познават радостта, която могат да изпитат от духовна храна.
Когато човекът не се докосва до изкуство, тогава и човечността намалява. Нещата са вързани - човечност, морал, изкуство-това е верига от духовни ценности, които губим ден след ден.

Слава Богу има книги, музика, хората са рисували и рисуват прекрасни неща и аз мога да ги гледам и да им се възхищавам. Стремежът към съвършенство всъщност е прогресът - причина за всички световни открития. Няма да има постижения в света, ако хората не се стремят към съвършенство.“

Части от интервюта на Иван Андонов

Много приятели, колеги, хора на изкуството са писали и разказвали за Иван Андонов, неговото обаяние не можеше да остави никой безразличен. Топли и сърдечни са думите на доайена на българската илюстрация и живопис Любен Зидаров: „Натъкнах се един ден на афиш, който съобщаваше за живописна изложба на Иван Андонов. Виж ти! Запътих се да я видя между другото, като занимания на големия популярен актьор и режисьор в полето на други духовни дейности. А и като уважение към моя добър познат. Естествено, с очакването, че отивам на изложба – хоби. А Иван Андонов ме стъписа, изненадаха ме още първите картини, които видях при влизане. Какво ти хоби, маслена живопис със свой свят и душевност. Помислих, че съм сбъркал галерията и се върнах да видя отново афиша, но Иван ме посрещна усмихнат и ме въведе вътре. И до днес си спомням за сърдечния му смях от телефонната слушалка, в отговор на въпроса ми: „ Моля, художникът Иван Андонов ли е ?“

Любен Зидаров, 2013

"Няколко дни преди Великден и преди рождения ден на Иван Андонов, с обич и вълнение ще наредим близо 25 от маслените му картини, от голямо-форматни до кавалетни, от ранни портрети и пейзажи /70-те години на XX век, включително и един великолепен автопортрет от 1969 г./ до поетични абстрактни платна /след 2000-та година/. Да, Иван е при нас със силното си духовно присъствие, с големия си талант, с безпогрешното си чувство за цвят и композиция. Яркият му творчески дух ще изпълни пространството на галерия "Арте", ще усетим тънката му усмивка, оригиналното му мислене и обичта му към красивото. Какъв по-хубав празник?! Благодаря „На Люба!“, убедени са галеристите на "Арте".