Ангел се връща в Чепеларе с диплома от вуз, но работи в бензиностанция и възкресява читалището

28-годишният специалист по международен бизнес участва наравно с всички майстори, които ремонтират 140-годишната сграда

Организира базари и благотворителни акции - той е най-младият председател на читалище в България

Ангел Димитров е на 28 години. Завършил е специалността “Международен бизнес” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” - сега обаче работи в бензиностанция и е най-младият председател на читалище у нас.

Младият мъж пуска множество призиви в социалните мрежи, прави базари и убеждава фирми в каузата си и така

събира пари

за ремонт на

читалището в

родния си град

Чепеларе.

“Свиря на гайда от 10-годишен, участвах в танцовия състав на читалището и когато бях на 25 години, ме избраха за председател. Сградата обаче е много стара, постоянно се руши и оттогава непрекъснато се занимавам с ремонти”, разказва Ангел.

През май читалище “Родопска искра 1880” ще отбележи 140 години дейност. Към него функционират театрална школа, фолклорен ансамбъл с няколко групи, групи за модерни танци, за приложни изкуства и по ръкоделие.

По време на социализма в градовете като Чепеларе в централните части са били построени сгради с общото название “Културен дом”. В Чепеларе това не е станало заради липса на парцел или средства.

Затова читалището е единствената културна институция.

В сградата има

етнографска

сбирка, както и

музей на ските,

който е единствен по рода си България. В него има 700 различни експоната, които проследяват историята на ските от първите дялани на ръка до свръхмодерни, при които са използвани техники от металообработването до художествения дизайн, както купи и медали от спечелени състезания по ски и биатлон.  

В читалището са подредени и постоянни изложби на различни предмети от бита от близкото минало като часовници, банкноти, стари електроуреди. Голяма част от тях са лично дарение или издирени от Ангел Николов.

Откакто е председател, той е

събрал дарения

около 50 хил. лв.

за ремонт

на сградата.

“Започнахме със старото нафтово парно, което не се използва от години, а миризмата от него продължаваше да се носи из читалищния салон. Неимоверни усилия бяха нужни, за да бъде премахнат над 500 кг нафтов агрегат и цистерна към него”, казва Николов.

“През 2017-а спечелихме проект за оборудване и обзавеждане на читалището, който, за съжаление, не успяхме да реализираме поради това, че трябваше да имаме собствен ресурс от 200 хил. лева. Тъй като общината е в затруднено финансово положение, а само тя може да ни помогне, не получихме средствата. Това ни накара да се мобилизираме”, добавя Ангел.

Ремонтите продължават с гримьорните, библиотеката, хранилището към нея, кинокабината и малкия салон. Читалищната библиотека вече има нов под, окачен таван, електрическа инсталация, дограма, но няма рафтове за книгите.

“Общината обеща да ни осигури нови плоскости, но стойките и стелажите трябва да ги направим и проектираме сами - вече сме намерили местен дърводелец. Институцията разполага с над 27 хил. тома книги. Когато започнах работа

в читалището,

ги заварих доста

намокрени

и изпокъсани,

не са съхранявани правилно, което вече не е така, но за тези книги трябват нови стелажи, нови шкафове - метални, да се съхраняват, да се предпазват от вода, от пожари”, загрижен е Ангел.  

Докато започне да приема посетители, в библиотечната зала се провежда курс по йога.

“Тук почти нямаше дюшеме, не можеше да се стъпва, всичко бе прогнило, а сега вече се използва. Възхищавам се на младите хора като Ангел, които правят ремонтите”, коментира една от организаторките - Тина Пищалова.

Миналата година с пари от продадени мартеници - 1045 лв., успели да ремонтират коридора и двете гримьорни. Премахнати са изронените мазилки, монтирана е каса на врата, има нова електрическа инсталация и подови настилки.

Повече от обновленията са извършени по време на пандемията, когато са спрени културните дейности.

Мартениците пък - 2280 бройки, били направени от кръжока по “Шев и кройка” към читалището. Най-малкият участник в него е в III клас, а най-възрастният е на 70 години.

“Винаги при благотворителна акция, базар или еднократно дарение

в страницата

на читалището

се обявяват

постъпилите

суми

Изброени са имената и номиналът на съответните пари. Прозрачност и отчетност пред хората са задължителни. Най-важното обаче е да видят самите чепеларци какво е направено с даренията им”, казва Ангел.

“Покрай непрекъснатите ремонти се научих на доста строителни умения - боядисване, шпакловане, прекарване на кабели. Още от малък ме грабна атмосферата тук и започнах да живея с ритъма му. Чета историята му, събирам снимки, правил съм изложби от стари кадри”, казва младият мъж.

В първите години след Освобождението за читалище в Чепеларе са служели частни къщи и ханове. Строителството му започва през 1897 г., а парцелът в центъра на града е дарение на Марта Дечева Харитева, майка на видния чепеларец Васил Дечев.

Архивни спомени сочат, че за строежа ѝ били необходими около 2000 лева, а в касата на читалището имало само 185 лева.  

Всеки в града дарявал каквото може, но средствата все не  достигали - на 7 души от настоятелството и по-известни хора в града

се наложило

да теглят лични

заеми в полза

на читалището

Строителството продължило 15 г.

В общо 250-те квадрата на два етажа е имало две стаи за книгохранилище и читалня, други две за реквизит, а на долния етаж сладкарница. През 1939 г. се взема решение да се построи нова по-голяма сграда и година след това читалището, което се пази до днес, е било готово.

Строителството отново е с доброволни дарения от населението.

“Чепеларци, въпреки че в онзи период не са имали много средства, са отделяли от своя хляб, за да дадат на читалището. Някои са дарявали пари, други имущество. Бих казал, че и сега чепеларци даряват, както и преди. С отворени сърца са, подкрепят ни, което е много важно за нас”, казва Ангел Николов.