Дейзи Барбукова пътува по света без бодигард

Дъщерята на строителния предприемач с първа самостоятелна изложба в София

Едно момиченце пита баща си: “Аз каква съм, та не мога да бъда сама?” До нея тогава неотлъчно има бодигард. След този въпрос семейството й твърдо решава - мести се от София във Виена. И вече няма нужда от охрана. "Знам, че Виена е за виенчани, но какъв избор имах", пита се тогава бащата.

“Не ми беше трудно, бях на 12 - възраст, в която децата лесно се адаптират. Приех го като позитивна промяна. Вече говорех английски, намерих нови приятели, а мама и тати бяха неотлъчно до мен”, спомня си Десислава Барбукова - дъщеря на Весела и Димитър Барбукови. И двамата й родители тогава имат успешен бизнес в България в областта на проектирането, строителството, хотелиерството, управлението на недвижими имоти и др.

Деси е току-що родена, когато

сем. Барбукови

преживява

голяма драма,

довела до наемане на охрана и рязката смяна на София с австрийската столица. Самият Барбуков проговаря един-единствен път за детайли от тази история пред журналистката Анна Заркова, и то 14 г. по-късно. Някои неща със съпругата си споделят и по Нова тв също по това време. През 1996-а посред бял ден отвличат сина му - момчето е от първия му брак, от който има и дъщеря. (Тя вече го е направила дядо - б.р.)

“След като беше отвлечен, синът ми е бил отведен в Унгария. Предварително е имало подготвен паспорт за него!  Обадиха ми се да занеса 2 милиона там. Говореха ми на руски. (Съпругата му Весела, тогава с бебе на ръце, е първата, която приема обаждане от похитителите - б.р.) Ужасих се, че е замесена руската мафия! Помогна ми Николай Добрев. Два дни стоях в полицията, разговорите ми с изнудвачите се контролираха. Аз се обяснявах нещо с един тях и той изпусна дума на български. Бяха нашенци, само се правеха на руснаци! В крайна сметка освободиха сина ми при съвместна операция на нашата НСБОП и тамошната полиция. Държали го в апартамент с бронирана врата - толкова здрава, че не се решават да я взривят, за да не разбият блока. Български мафиоти били, засекли ги по момичето, което носело храна на сина ми. Добромир ми разказа развълнувано: “Полицаите влязоха като нинджи!”

Заловиха и

тримата похитители

И какво стана, познайте? Пуснаха ги под гаранция. Делото се проточи с години. Но Господ си знае работата. Знам, че двама от тях вече не са между живите! А спасителите? Бяха уволнени при една чистка в полицията... Сега работим с Добромир, строим”, разказва тогава Барбуков на известната журналистка. “Добромир показа страхотна психика. Мъжко момче е, преодоля всичко това много геройски”, коментира и Барбукова.

Тогава решават децата им да не живеят в България, а те всеки ден да се страхуват. “Искам те да са модерни, креативни, отворени и различни”, категорична е Весела. Вкъщи стари истории не се коментират. Семейството има още една дъщеря.

“Радвам се, че родителите ми избраха Виена. Обожават опери, театри, щастливи сме там. Продължават си бизнеса както винаги. Сестра ми Анастасия порасна, вече е на 16 години, за нея тепърва започват приключенията, животът. С мама и татко сме много близки. Всичко мога да споделя с тях”, откровена е младата жена.

Сега кака Десислава е на 25, уверена млада дама,

завършила пиар,

медии и комуникации

в Оксфорд,

с приятели по цял свят, а животът в Лондон я учи да бъде самостоятелна. И вече е Дейзи. На съучениците ѝ във Vienna Internationale School, колеж към Мисията на ООН, им е трудно да произнасят името ѝ. Кръщават я Деси-Дейзи, а накрая остава само английската дума за красивото цвете маргаритка. Може да се каже, че интереса ѝ към рисуването пали Ставри Калинов.

“Харесвам изкуството му от малка. Мама има няколко негови произведения вкъщи. Уникален художник, скулптор, артист с харизма, който живее за изкуството си”, казва Деси за Калинов.

Родителите ѝ подкрепят артистичния ѝ талант, но мама Весела деликатно я съветва да учи маркетинг. В тази професия и рисуването може да ѝ бъде от полза. Голямата дъщеря вече работи в рекламна къща. “По света това е уважавана и добре платена професия, което ми позволява да разчитам на себе си и да се издържам сама”, не крие Деси-Дейзи. По време на пандемията тя работи предимно онлайн. Така ѝ остава време да се върне към статива и чатките. Определя себе си като социален човек, обича да комуникира, да има организиран ден.

Преди 10 дни Деси

откри BANG

(“Трясък”) - първата

си самостоятелна

попарт изложба

в София

Картините си подписва като Дейзи Барбуков. На откриването дойде и дядо ѝ. Преди семейството да заживее във Виена, Деси учи в италианския лицей “Д-р Мария Монтесори”, където проявява склонност към рисуване. В новото училище във Виена има по-интензивни часове по изкуство. Нейният учител забелязва таланта ѝ и я насърчава да направи рисуването приоритет. Съветът му е прозорлив. Деси продължава активно да рисува. Първата ѝ самостоятелна изложба е в Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Поддържа връзки с различни артпространства в Англия, Люксембург и Виена . Последните ѝ работи са оценени и изложени в престижната галерия “Щайнер олд таун Виена” - едно от най-очарователните в австрийската столица.

“Изкуството ми е безкрайно пътуване, чрез което постоянно преоткривам себе си. То е за моите чувства, емоции, скърби, щастие и за начина, по който виждам света с неговата красота и недостатъци”, казва Дейзи.

За картините си

черпи вдъхновение

главно от попарта

и ярките цветове на 60-те години, от ерата на дискотеките, анимациите, карикатурите и комиксите от детството си, от фотографията на психеделичното движение. Обича да експериментира с различни техники като акварел, туш, креда, молив, да играе със сенките и формите, да рисува портрети на приятели и други художници, назиканти, които също я вдъхновяват.

За българските ценители я открива Деница Гергова - артистичният директор на авторитетната столична галерия “Оборище 5”, която работи със световни имена. Тя прочита статия за Дейзи в списание за изкуство и я намира във Виена. Разговорът завършва с покана за изложба в прекрасната зала на този адрес. Художничката е много благодарна на Гергова и нейния екип, който работи упорито и с вдъхновение. Макар и кратка, изложбата BANG е много посетена, следват и откупки. Дейзи обещава, че чрез галерията всеки, който прояви интерес към нейните творби, би могъл да я потърси.