Журналистка лекува раните на душата си на плаваща къща, която също крие тайни

Дори и най-добре пазените тайни са обречени да бъдат разкрити… в “Утринно сияние” от Сара Джио (ИК “Хермес”)

В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от плаващи къщи. Последната, разположена в най-далечния край на пристана, сe носи над водата тържествено и безстрашно. Облицована е с избелели от времето кедрови дъски, а нежни грамофончета разтварят пъпки с първите лъчи на слънцето.

Тук през 50-те години Пени Уентуърт мечтае за живот, изпълнен с любов и сигурност. Но докато звездата на съпруга ѝ Декстър изгрява, Пени става все по-самотна. Доскоро муза на добиващия все по-голяма популярност художник, сега тя е пренебрегната и нещастна. А един ден просто изчезва.

В днешно време Ейда Санторини се нанася в същата очарователна плаваща къща на езерото. След трагичен инцидент тя изоставя успешната си журналистическа кариера в Ню Йорк с надеждата да излекува раните в душата си.

Един ден в стар сандък тя намира писма и спомени, говорещи за страстна любовна афера. Очарована от мистериозната Пени.

Ейда се заема да открие историята на тази красива жена с трагична съдба.

За автора

Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за “Ню Йорк Таймс;, “Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на “Гламър”.

На българските читатели писателката е позната с романите “Теменужки през март”, “Пролетен сняг”, “Винаги” и “Всички цветя в Париж”.

Сара Джио за “Утринно сияние”:

Когато се заех да пиша този роман, започнах само с обстановката: плаваща къща на брега на езерото Юниън. Съпругът ми знаеше, че обмислям идея за роман, развиващ се на плаваща къща. Не бих могла да напиша тази книга, ако не бях прекарала това време на езерото Юниън.

Макар това да е художествено произведение, месеците, които прекарах в общността на плаващите къщи, обогатиха и вдъхновиха моето писане – от зеленоглавите диви патици, гнездящи отвън, на задната ми палуба, до добротата на съседите около мен”.

морски записки

Разкази, стихове и мисли ни пренасят на морския бряг и припомнят, че щастието се крие в малките неща.

С дъх на море… са  “Морски записи” (ИК “Хермес”) от Антон Георгиев. Там са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите му.

Те разказват за рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване.

“Морски записи” са леки и неангажиращи, но вълнуващи и променливи. Доверете им се, поне отначало за кратко... После четете докрая! С дъх на море и...узо... И добра литература.

Вижте класацията на ИК "Хермес"