Историите на София оживяват този петък с временна изложба, мултимедийно шоу, музика и кабаре на улица “Малко Търново”
Проектът “Малко Търново - улица на времето” разказва факти, митове и легенди от богатата история на София с кампания със story-та в социалните мрежи и специално събитие, осъществени с подкрепата на Столична община.
Защо точно "Малко Търново" с нейните "цели" 60 метра дължина, предимно от стълби?
Ето какво разказва Павлина Делчева-Вежинова в книгата си "По дирите на изчезналите софийски кръчми":
"И през 70-те години в София имаше барове и даже вариете бар. На стълбичките на малката улица „Велико Търново“ срещу служебния вход на Младежкия театър беше бар „Луна“, правещ впечатление със стъкления под на дансинга си. Понякога късно вечер, прибирайки се пеша от Клуба на филмовите дейци, минавахме по стълбичките и се натъквахме на странни хора. Някои ни предлагаха change на изгодни цени, други се опитваха да ни придърпат в бара..."
Архивни спомени и кадри от историята на София ще оживеят на най-късата пешеходна улица в София “Малко Търново” този петък с помощта на различни изкуства и артисти. За събитието на 16 юли вечерта по емблематичните стълби ще бъде разположена временна изложба, която ще разказва истории от различни векове, случили се само и единствено на това централно градско място.
Главни разказвачи са актьорите Лили Гелева и Кирил Недков с режисьор Анастасия Събева от Младежки театър и студио Phormatik, които подготвят мултимедийна прожекция с архивни кадри от колекцията на ДА “Архиви”, Музей за историята на София, Стара София и Изгубената България. Духова музика ще ни преведе през различните епохи, а Васко Кръпката ще изпълни шлагера “Музикантска съдба” на Жоро Минчев за килиите на ДС, ситуирани зад една тайна врата по средата на стълбите по време на комунизма.
Авторката на този текст има какво да допълни в историята, защото нейни роднини живееха над бар "Луна" в солидната кооперация, стоена от техния баща - предприемач, Досьо Мянков Гайдаров, родом от Велико Търново. Той беше направил за дъщерите си шестстайни апартаменти, но те прекараха живота си в една стаичка - останалите бяха общински жилища. После сградата беше взета за нуждите на съседния партиен дом, а те бяха пратени в квартал в края на София... При тях пиех най-хубавото кафе, а те ми разказваха как са гледали от прозореца си разходките на царя, научиха ме да ценя историята на София, знаех старите имена на прекръстените улици... .Никога нито с дума не се оплакаха от живота си. Дами! Едната беше цигуларка, другата - светска жена, омъжена за зам.-министър. Но най-любопитното е, че докато единият брат забогатява, другият едва 17-годишен, става четник в четата на Стоил Войвода. Заточен е в Диарбекир като малолетен. Той е моят прадядо. Не е забогатял, станал е шивач в Ямбол.
Ето още една история за специален сайт и дигитална #soSofia кампания.
Коментари (0)
Вашият коментар