Денди: "Нормалните" хора, каквото и да означава това, са ми безинтересни

Любомир Милчев-Денди е познато медийно лице, води светски и модни рубрики. В момента се изявява в "Модна полиция" в предаването "В джаза в събота вечер" по bTV. Скоро бе премиерата на последната му книга "София Енигма-Стигма". Срещаме се в най-стария парк на София, зад бившия царски дворец, където разговаряме за загадките на столицата ни, за пътя, който е извървял Денди през годините и за това как се вписва образът му в българската действителност.

Г-н Милчев, какво ви провокира да направите книга за София?
- Това е артистичен, литературно-фотографски проект, енигматизиращ стари софийски сгради и детайли по фасадите им. Обезлюдеността им доближава сценичен декор и напомня снимките, които Цанко Лавренов прави след англо-американските бомбандировки над София. Изданието обединява шейсетина снимки, съпътствани от текст за разрухата и следите на човешкото пребивание.

Защо я нарекохте "Енигма-Стигма"?

- Досега София е била представяна в носталгични исторически кадри или в репродукция на пощенски картички от времето на царството, при които кръженето между Военния клуб и Народния театър доближава твърдостта на официозно или монархическо клише. София като загадка и белег май нямаме. Това не е носталгия, а бързина на опленяване на гледките, на които предстои да изчезнат. Кадрите улавят софийска архитектонична архетипика в момента, в който се е превърнала едва ли не в загадъчна природа, в енигма на времето, в стигма на човешко обитание. Сградите са като обезлюдени, изтръгнали се от човешко присъствие, което ги е белязало, обраснали с романтически дървеса и в мимолетността на най-красивия си, но и обречен изглед. Фотографиите показват непопулярни, дори обречени на значителна занемареност сгради в София, интересът към които излиза извън рамките на официално признатото като ценно, и доближава към кръга на вярната представа за града, която щастливо обединява безусловна културно-историческа стойност със следите на човешка обитаемост.

Какъв път извървяхте през годините?

- Пътят ми, или ако щете безпътицата ми, бе в три посоки. Университетски занимания в катедрата по културология и докторска теза върху проблема за времето у късния Хайдегер, преводи на Хайдегер и немалко статии.
Занимания с книгите ми - десет на брой, десетата, предстои да излезе. В нашия литературен живот тече нарцисистично-графоманско състезание, а аз не обичам да се състезавам.
Медийни изяви - писал съм за много списания и сайтове, снимал съм се къде ли не, даже по едно време правех и модни сесии. И в сферата на медията властват много обременителни клишета, които вгорчиха първоначалното ми чувство за по-голяма свобода. Мнозина биха казали - та това са несъчетаеми неща, но аз ценя тази разнопосочност и това, че не се конвенционализирах и кротнах в някой бранш. Доста трудности ме чакаха и в трите посоки, но сега ми се струват донякъде смешни. Не съм правил кариера в общоприетия смисъл в никоя от изброените посоки. Заплатих си цената, но и получих много удоволствия.

Засягате ли се от това, че някои хора приемат поведението ви като поза?

- Не - някои не разбират, че тяхната собствена и тегобна естественост, е всъщност поза. А и каква полза от естествеността на посредствени и безлични хора. За тях талантът е неприличен, а своеобразието неморално.

Вие всъщност сте напълно неподправен, нали?

- В моите културни страсти - да. Но пък в баналните дейности съм станал и аз лицемер. Истината е, че съм маниерен и това плаши хората, но когато не са злонамерени, а добросърдечни, те имат възможността да схванат, че съм срашно откровен и открит и дори ми го казват: "Ей по телевизията изглеждаш много злостен, а ти си готин човек..."

Как минава един ваш ден?

- В лека просъница. Спя до късно. Ако имам възможност и следобяд подремвам. Ако вечерта съм на снимки, си подготвям дрехите и репликите с еднаква грижливост. Само да знаете какви изнурителни подготовки падат - гладене, лъскане, избор на риза, бутанели, леки мизансцени и репетиции пред огледало. Разхождам кучето си Хинин и отсядам в кафене, където си водя записки, чета и наблюдавам хората. Подслушвам разговори. Срещам се с чудаци, аутсайдери и откровени откачалки. "Нормалните" хора, каквото и да означава това, са ми безинтересни.

Събирате антики?
- Само сред такива вещи се успокоявам и им се наслаждавам в покой. Но как да го обясниш на хора, които си сменят всичко според тренда на сезона. Толкова много съм говорил по въпроса и май нищо не се схвана. Когато отида при антиквар и той ми вади отдолу редки копчета за ръкави с руския двуглав орел, със сапфири, ние знаем каква страст ни владее и не ни пука кой какво разбрал.

Има ли вкус българинът?

- Някои имат, други никак. Не е толкова до имане и нямане, а до липса на трайност на вкусовете. Посяга се към всевъзможното и най-вече по чужд образец. Всевъзможното се предлага и от лайфстайл-списанията, чудно как и защо без прилагането на някакви бонове за чудодейно рекламно придобиване на всички тези така желани парфюми, телефони, пътешествия, книги, CD, хуманитарни компетентности и посещения в солариуми, стерилно насочени към уж точно преценени таргет-групи. Ревютата в списанията и справочниците напомнят за пособия за балсамиране на трупове - налични са всички необходими препарати и условия, но просто сякаш не става дума за жив човек, а за предоставяне по възможност, колкото се може по-немедлено на вашия труп за всякакви рекламни акции.

А може ли българинът да е ценител?

- Може да бъде всичко, ако реши. Но за да цениш, трябва да си образован и експертизата ти да тежи. Да бъдеш готов невежите да те мислят за идиот.

Как се вписва интересен човек като вас, в нашата действителност?
- Явно съм се вписал, като съм се отписал. Едни ми се радват, други ме ругаят, едни казват - колко е странен, а други - колко е смешен. Не обичам манифестации и сбирки във физкултурни салони. Държа на скъпоценната си самота.

Спортувате ли?

- Ухаа, всеки ден правя гимнастики. Из града на големи разстояния се движа пеша. Но няма да ме видите във фитнес-зала.

Какво присъства винаги на трапезата ви?
- Рейнски или мюнхенски хляб с плътността на кекс, зехтин, плодове, джинджифил, мед, бонифас сирене с мадагаскарски пипер, пармезан, сметана. Обичам риба и пиле. И много-много черен пипер. Пия огромни количества чай. Вечер вино - сира, пино ноар, порто.

Какви грижи е добре да полага за себе си мъжът?
- Трябва да лъха енергия, задоволство и увереност. Да не загубиш любопитството си е също много важно.

А жената?
- Същото, но жената трябва да е загадъчна и настоятелна в слабостта си. Ненавиждам феминистките.

Как един човек може да е в хармония с образа си?
- Ако имате предвид мен - като е безкомпромисен към желанието на другите да те приземят, вулгаризират и оприличат на себе си. Бих посъветвал: "Отглеждай и пази внимателно образа си!"

Движите се винаги с бележник с позлатени страници и си водите бележки със сребърно конте-моливче и писалка със зелено мастило, какво усещане ви носи това?

- Че това, което ми се случва е особено и ще бъде записано. Но моето живеене щастливо се е припокрило с написаното, дори и като време. Времето за живеене е в пълна коинциденция с времето за писане.

Казвате, че всичко трябва да бъде изпипано, одухотворено от човешка ръка, затова ли сте толкова критичен по отношение на модата и всички детайли?

- Аз не съм критичен - ролята на модна полиция е телевизионна условност. Но повечето хора, лишени от чувство за хумор я приемат много насериозно. Да нямаш вкус е донякъде приемливо, но да нямаш и чувство за хумор е вече непоносимо. Опитвам се, казвайки на някакви лица, че не изглеждат особено добре облечени, да им предоставя възможността елегантно и със смях да излязат от неудобната ситуация. А те се връзват. Та дори принц Филип, виждайки Елизабет, увенчана с короната за собствената си коронация, и казал: "Откъде си заела тази странна шапка?"

Наистина ли обичате да сте из светските среди или го правите защото е свързано с работата ви?

- Свързано е с рубриката ми, донякъде ми е и интересно, но има и пресищане. Светският живот у нас е нерядко формално-безличен, само гафовете му придават съмнително своеобразие. Но има и приятни ресепсии...

Как ще коментирате нашия хайлайф?

- В по-голямата си част хайлайфът е унило съставен от светски статисти, фотографи, оператори и позьори. Фигуранти в политически, модни и други среди. Увехне ли им тази идентификация, всичко светско у тях се изфирясва. В този смисъл на нашето светско общество му липсва монденност, то е по-скоро демимонденно. Но има и изискани, затворени кръгове.

Какво ви е мнението за купените титли у нас от типа Евгени Минчев лорд ъф Итън, цар Киро и тем подобни?

- Българите хем мразят злощастния си цар, хем търпят десет години някакъв си цигански цар Киро, изрядно криминален тип. Доколкото ми е известно новите перски титли в Англия се дават лично от кралицата, а старите могат да се проследят в съответните алманаси на знатните родове. Нямам представа какво означава конструкцията лорд ъф Итън, но предвид това, че преди време лицето се самонаричаше и фон Бул, оставам с убеждението, че със същия успех и пред невежествена публика би могъл да се титулува господин фон Дьо Тен. Смехория за аутсайдери и парвенюта.

Вие сте явен провокатор, вас какво ви провокира?

- Преситен съм. Само произведения на изкуството могат да ме провокират. Единствено погледнато оттам, човешкото ми изглежда приемливо. Приемете го дори като мизантропия...

Блиц

Представете себе си с едно изречение?
- Монденен и солитерен.
Какъв е ароматът на детството ви?
- Липов чай и камфор.
А цветът на парите?
- Безцветен.
Какво ви прави различен?
- Безразличието ми.
Без какво не излизате от вкъщи?
- О, джобовете ми са пълни със сребърни вещи.
Най-ценното нещо, което притежавате?
- Чувството за нереалност.
От какво сте независим?
- От хорските предубеждения.
А от какво сте зависим?
- От собствения си образ.
Какви чувства изпитвате често напоследък?
- Богата гама възторзи и униния.
Критичен ли сте към себе си?
- Много, до болезненост.
Какво не сте правили, а ви се е искало?
- Да тичам в парка.
Кога за последно врязохте в роля?
- Когато се снимах в "Черешката на тортата".
За какво мечтаете?
- За съзерцателен покой.
Надавате ли ухо какво говорят другите зад гърба ви?
- Винаги ми донасят.
Вярвате ли в Бог?
- Да.
Какво мислите за фолка?
- Отврат.