Мръсните тайни на BG историята

А през 1923 г. експлозия в работилница, свързана пак със спекула с оръжие, в центъра на София отнася цял квартал

На 25 юли 1897 г. избухва барутната фабрика на двама от петимата братя Иванови - Никола и Тодор, в Русе.

Другата, която са построили, е в Разград, а причината е, че в ония години се печели твърде добре от продажбата на барут... втора употреба. От 15 години те са най-големите търговци на оръжие у нас. През февруари са купили 111 894 стари пушки и 50 000 000 патрона за тях. По това време са си направили къща в Русе (която после продават, а дълго време в нея е бил общинският съвет).

Взривът става ден след посещението на княз Фердинанд в града. То е по повод 10-годишнината от възкачването му на българския престол. Веднага след като разбира за трагедията, той публикува височайш рескрипт, който отправя към министър-председателя Константин Стоилов: “Покъртен в дълбочината на душата си от нещастието, което сполетя бедните работници, като одобрявам земените за излекуването и намаляване на страданието им мерки, намирам за добре да се съберат средства за облегчение участта на семействата на пострадалите. За тая цел отварям една подписка за доброволни спомоществувания, като давам от своя страна десет хиляди лева и се надея, че правителството Ми и съгражданите Ми ще се притекат на помощ със щедрите си пожертвувания и ще помогнат с това да облекчат нещастието”.

Взривът избухва малко след 13 часа. Фабриката е на 5 километра от източния край на Русе. Тя е постройка от дъски, простираща се на 4 декара покрита площ, висока е 4 метра и има само три изхода. В нея по това време са били складирани над 4 милиона патрона. Огънят е тръгнал от извадената взривна смес, обхванал цялата барака, в която по това време са били 205 работници. Сред тях 12-13 годишни момчета и момичета. Две от трите врати са заключени от съображения за сигурност да не се изнася барут и да не влизат външни лица. Огънят гори повече от три часа. В първите часове

се установява смъртта на 66 души, от които 22 мъже

Впоследствие броят им нараства до 81.

Собствениците Никола и Тодор веднага са разпитани и обясняват, че най-вероятно причината е изтръскване по невнимание на кибрит върху барута. Оцелелите работници обаче твърдят, че огънят е причинен от капсул-детонатор при изчовъркането му от патрона. Братята веднага са задържани с обвинение за допусната престъпна немарливост, но скоро след това са освободени срещу парична гаранция от 100 000 лева.

Веднага те даряват 25 000 лева за пострадалите. В отговор на рескрипта на княз Фердинанд правителството отпуска 5000 лева, русенската община - 3000, княгинята майка Клементина - 1500.

Малка утеха за пострадалите е, че в първите часове след пожара се търси паралел с големия пожар в Париж три месеца преди това. Това станало на 23 април по време на кинопрожекция, на която присъствали доста френски аристократи. Загинали над 130 души, а най-видната личност сред аристократите били Алансонската графиня и Омалският херцог, който се пада нещо като братовчед на княз Фердинанд.

Процесът срещу братя Иванови трае две години

Окръжният съд в Русе осъжда Никола и Тодор на по един месец затвор и обезщетение от 500 до 1000 лв., което да изплатят за всеки пострадал. При прочитане на присъдата Никола получава сърдечна криза. След обжалване обаче Апелативният съд намалява паричното наказание, а братята не лежат в затвора. Нещо повече – бизнесът им продължава да се развива все по-добре. След година братята купуват още 11 000 000 пибоди-мартиновски патрона, като плащат по 14 лева за 1000 броя. Препродават ги в Македония неколкократно по-скъпо.

През 1905 г. предстои световното изложение в Лиеж. Комисии в Министерския съвет решават, че България може да направи един представителен павилион, и провеждат форсиран търг. Печелят измежду 6 оферти отново братя Иванови. Предприемачът Ив. Бруха предлага да го направи с 15 дни по-бързо, с 8 на сто по-малка цена и украсен с дърворезби. Това не се взема под внимание. От павилиона Иванови печелят над 250 000 лв.

Най-доходното перо на братята обаче остава търговията с барут и оръжие.

Покрай политическите си приятелства те купуват бракувани пушки от армията и ги препродават. В тези сделки участва и най-големият български терорист Наум Тюфекчиев, който е заместник-председател на Македонския комитет на Трайко Китанчев, създаден през 1895 г.

Ето какво пише Гоце Делчев до Гьорче Петров преди Илинденско-Преображенското въстание: “От братя Иванови купих кримки по 10 лева едната. Те продаваха същите пушки на турците по 40 лева едната, а ги бяха закупили от българското правителство по 1 лв. От Тюфекчиев пък закупих 5-10 пъти по-скъпо от костуемата цена динамит, адски машини и други материали.”

След четвърт век един

нов взрив, този път в София, потриса България

Този път е в барутната работилница на Т. Галицки в центъра на столицата. Това отново е резултат на спекулации с оръжие и за пореден път се изважда барут, който се препродава – този път от артилерийски снаряди. Няколко месеца преди това взрив е станал и в барутна работилница в края на село Владая, при който са загинали 9 души. Имало е протести, драмата е стигнала до Народното събрание, но нещата бързо са потулени, защото работниците са белогвардейски емигранти, които правителството на Стамболийски през 1922 година е направило всичко възможно да депортира от България, след като е разкрило заговор за свалянето му.

На 5 януари 1923 година избухва работилницата на ул. “Антим I” 49. Парадоксът е, че до нея по това време в разстояние на около 200 метра се намират Първи и Втори полицейски участък. В нея са попаднали по неведоми пътища снаряди от Българската армия, които след Ньойския договор страната ни трябва да унищожи. Следствието обаче доказва, че сред тях се намират и такива, продадени от командири на Съглашението, които чрез втора и трета ръка спекулативно са стигнали до български търговци.

Взривът става около 8,15 ч. Гъсти кълба дим се издигат над столицата. Част от къщите в четириъгълника между улиците “Пиротска”, “Цар Симеон”, “Отец Паисий” и тогавашния бул. “Фердинанд”, днес “Васил Левски”, са с отнесени покриви и избити прозорци. При взрива загиват 14 души, сред които и собственикът Галицки. Над 100 са ранените. Изпод руините е извадено седеммесечно бебе,чиято майка е убита от взрива. 12 от къщите в близост до работилницата са напълно разрушени.

На мястото на трагедията пристигат цар Борис III

и министър-председателят Александър Стамболийски. В Александровска болница пък са княгините Евдокия и Надежда и окуражават ранените.

Следствието установява, че са избухнали около 200 килограма пироксилин. Наред със собствениците се доказва вина и на софийските общинари, които са приели да съществува такава работилница в центъра на града въпреки изричните разпоредби на закона.

Докато тече следствието пък, като зла прокоба на 4 февруари в Народния театър по време на представление, на което присъства и Ал. Стамболийски, в ложата му е хвърлена бомба. След 6 дни сцената и театърът изгарят. Играе се ... “Райна княгиня”.

Земеделското правителство обаче използва стария лайтмотив, че е виновна “буржоазията”, която в съюз с малкото останали белогвардейци у нас се опитва да свали законната власт чрез саботажи и преврат.

Търгуват с недвижими имоти, въртят хотели, занимават се с... реклама, съветват Батенберг

Те са от Банско и правят пари от всичко, което се търгува – недвижими имоти, хотелиерство, строителни материали и прокарване на шосета, дървесина и траверси, предприемачество, търговия с оръжие, та дори и реклама, колкото и странно да изглежда това в края на по-миналия век.

Бизнесът на Никола, Тодор, Лазар (Лазко), Михаил (Минко) и Борис се развива особено добре при правителствата на Константин Стоилов, Тодор Иванчов, Рачо Петров и Петър Гудев от 1894 до 1908 г.

Търговията е родова черта. Баща им Иван Хаджиласков е от групата на привилегированите бански търговци наред с Радонови, Стоилови, Тодеви, Сирлещови, Германович и др., които имат свои търговски кантори във Виена в началото на по-миналия век. Иван Хаджиласков търгува с кожи и дървен материал, замогва се дотолкова, че строи пътя за Сер, а турски аскер охранява керваните му.

Той имал шестима синове и една дъщеря. Братята пристигат веднага след Освобождението в София, тъй като Банско остава все още под турско робство. Всички освен Борис са учили в Австрия финансови науки. Първата им работа е с готовите пари да купят дюкян, който после разширяват, на мястото на някогашния магазин “Явор.” Първите им сделки са с хранителни и колониални стоки и най-вече захар. Скоро братята навлизат в железарския бизнес – внасят пирони и железа за строителството на двореца на княз Фердинанд и стават представители на стоманите “Шефийлд”. Георги дори закупува един вагон калай, който е почти на цената на златото, и го продава на дребно у нас. Замогват се и купуват карето на изток от днешния ЦУМ, което е било турски чифлик. Понеже нямало лице към днешния булевард “Дондуков” делят парцела на две, по средата правят улица и я подаряват на общината. Днес тя е “Триадица”. Там вдигат хан, а после и хотел “Сплендид”.

Братята обаче слагат и политическа окраска на търговията. Минко е съветник на първия княз Батенберг, а това му помага да върти безпроблемно и търговските дела на фамилията. В края на 90-те години на днешната улица “Гурко” правят една от първите банкерски къщи у нас “Братя Иванови”.

Бизнесът им все повече се разраства и започват да участват в първите търгове за закупуване на старите пушки от армията и доставка на траверси на строящите се жп линии в България през 90-те години на по-миналия век. Тогава правят дървообработващата фабрика в Белово. През 1897 г. печелят и търга за доставка на траверси на линията Радомир – Кюстендил – границата с Турция. След година обаче правителството внася, а Х обикновено народно събрание гласува предложение за спиране на строителството на жп линията. Братята завеждат дело и искът им е за 252 591 лв. Спечелват процеса в Софийския окръжен съд.

От трибуната на Народното събрание: Гешефтарска афера! Разполагат с живота на работниците си!

Потресът от трагедията е толкова голям, че и депутатите тълкуват взрива във фабриката на братя Иванови.

На 13 декември 1897 г. в парламента Найчо Цанов твърди: “Казах и по-напред, че правителството преди всичко защитава интересите на капиталистите. Ето един поразителен факт, който идва да потвърди напълно моите думи. Тая година в града Русе стана една голяма катастрофа, гдето загинаха около 300 души невинни хора. (Гласове: Лъжеш!) Да, казвам, че в Русе стана една страшна катастрофа, загинаха множество работници: как, защо? Кои са виновниците? Известно ви е, че правителството продаде кримките пушки заедно с патроните на братя Иванови. По тая гешефтарска афера циркулираха всевъзможни слухове – но то не е наша работа, тук на трибуната не може да се даде вяра на тоя или оня слух, но факт е, че братя Иванови, без да се съобразяват с правилниците, според които е трябвало да се изпразнуват патроните, и без да направят нужните за тая цел помещения, хвърлили в един ад около 300 души работници, заключили ги с кофар и ги оставили за загинат в пламъците. (...) Там са работили неопитни деца 12-13 годишни със заплата по 40-50 стотинки на ден, даже и по 30 стотинки. Нямало е никакъв контрол, за да се обогатят няколко души спекуланти, допуснато им било да експлоатират безбожно работниците, даже да разполагат с живота им.”

Военният министър Никола Иванов отговаря, че са направени отстъпки за плащането, защото с чужденците щяло да има големи “гюрултии”, тъй като те винаги ощетявали хазната, а при сделката за оръжието братята внесли веднага 300 000 лв., а останалите на части.