Филип Цанов хързулнал Томас Лафчис да учи египтология

Бившият президент на "Левски" ще гони и шесто висше, но го пази в тайна от всички

“При мен винаги нещата се случват от нещо. От прочетено или дочуто. От някаква необходимост. Както е казал народът, човек се учи, докато е жив. И аз съм пример за това”, смята 61-годишният Томас Лафчис. В момента той подготвя четвъртата и петата си диплома за висше образование. И с нетърпение очаква новото предизвикателство. Защото вече е избрал да гони и шеста, но пази дисциплината в тайна.
“Ще бъде пълна изненада за всички. Да, избрал съм програмата, интерсна ми е, но нека първо се справя с четвъртата и петата”, обяснява той. “Едно е сигурно, няма да е в областта на спорта или футбола. Там вече приключих с ученето, вече мога да преподавам”, категоричен е Томас.

Към египтологията го подхлъзнали неговият близък приятел Филип Цанов-Фиката и неговата съпруга Катя Генова, която бе шефка на сателитния канал на БНТ, а сега работи в радиото.

“Миналата година се върнаха от дълга екскурзия в Египет. Бяха въодушевени, възтрогнати. Започнаха да ми обясняват за пирамидите и
фараоните. След това говорихме и с професор Сергей Игнатов, който ръководи катедрата по египтология в Нов български университет. По принцип се бяхме разбрали с Фиката да се запишем заедно. Но дойде есента и той се отвърна. Обявиме ме за луд, но аз вече бях решил да започна и се записах”, обяснява Лафчис.

И така стартирало новото му приключение. Напълно тайно. Ходел в университета във вторник и четвъртък. Не казал на никого. Но една сутрин съпругата му Вяра Анкова се усъмнила в ранното му ставане и директно попитала къде изчезва във вторник сутринта. И тогава бил разкрит.

Една от причините Лафчис да продължава да трупа дипломи е досегът с младите хора и с техния начин на мислене. “Практиката е едно, но да научиш нещо е съвсем друго. Особено като си сред млади хора. Пък и преподавателите са изключителни. С тях можеш да дебатираш, да търсиш допълнителна информация”, обяснява Томас.

В групата му е и дъщерята на Иван Такев, известния водещ от близкото минало и настоящ омбудсман на БНТ. “Нали има различни групи, различни нива. Някои са от по-горни курсове”, обяснява Лафчис.
Точно липсата на физически контакт го накарала малко да забави следването и да го отложи за след кризата с коронавируса. “Просто онлайн не ми е интересно. Сега реших първо да се справя с богословието”, казва Томас. Заради това втория семестър просто го оставил за бъдеще време, когато ще може да се посещава университетът.

Засега няма любима династия или фараон, но всичко му е интересно. Древен Египет е една от големите загадки на човешката история, която още не може да получи обяснения от учените.
Семейството му вече е свикнало с твърдото му преследване на образованието и новите дипломи. Децата се опитали да го подиграват за кратко, но тогава той ги съкрушил, като извадил оценките си.
“Просто им обясних, че трябва да ми покажат такива от тяхното следване, и всичко приключи”, с усмивка споделя Лафчис.
Всъщност магистратурата му по богословие все още не е завършена. “Просто не ми остана време. Иначе семестриално съм завършил. Но промениха програмите и сега трябва да взема три допълнителни изпита, за да приключа. И заради това съм го планирал за лятото. Това стана приоритет. Всъщност малко ми падна интересът към дисциплината. Но декан на катедрата стана един мой бивш преподавател - доц. д-р Ивайло Найденов и той ме принуди да завършвам. Уникален човек, запален славист. Каза ми, че през неговия мандат трябва да изкарам дипломата. И сега наблягам на това”, обяснява Лафчис.

Слабите му оценки по време на следването дошли при песнопенията “Просто не ставам за певец и това няма как да стане. Но някак си успях да се справя”, казва Томас.

Иначе следването му било много интересно. “Старогръцкият и старобългарският, които се използват са една невероятна нова вселена. Отвориха ми много прозорци. Това наистина беше нещо изключително. Но повтарям, не мога да ги изпея. Но лятото ще приключа с това следване”, обещава той.

Неговите първи дипломи са от ВИФ “Георги Димитров”, сега НСА. Първо треньор по футбол, след това журналистика. И както се шегувал с Вара Анкова, успял да стане журналист в България, докато тя трябвало да пътува чак до САЩ да учи.

“Този университет също е доста добър. Дава здрава основа за бъдещето. И това е нормалният път за един биш състезател”, обяснява Лафчис.

Томас започва да тренира футбол още на 6 години и половина. Запалва се по футбола заради вуйчо си Янис, който е играл в “Септември”, “Спартак”, “Миньор” (Бухово). Първите си стъпки прави на “Червено знаме” в ЦСКА и както неведнъж е признавал, като дете е привърженик на “червените”. След това се опитва в “Спартак”. Но постоянно има проблеми с районирането, докато най-накрая попада в “Левски-Спартак”. Пращан е в “Черно море” и “Сливен”, за да дебютира за “сините” през 1978 година. След това отива в Гърция, където играе за ОФИ (Крит) и “Панатинайкос”. С гранда от Атина стига до 1/2-финал за КЕШ, иначе има 2 титли с “Левски” и една с "Панатинайкос".

В разцвета на силите си се прибира в България. "Бях си в София и се видях с Иван Вуцов, който бе национален селекционер. И той ме помоли да се върна, защото бяха изпонаказали основните му играчи след онзи финал между “Левски” и ЦСКА. Тогавашната му съпруга също ме моли. И отидох при Вардиноянис, собственика на “Панатинайкос”,
да ме пусне и той ми каза да забравя. Имах договор за още 3 години с тях. Казах му, че световното е голямо нещо. Но не ме пуска. Обещах да му платя неустойката. И му заявих, че спирам да играя. И целия юли чаках тогавашното ръководство на “Витоша” да прати един камион, за да си прибера багажа. Аз си го плащам. И Вардиноянис даде гаранция и тръгнах. А Вуцата - отиваш в “Средец”, там са по-добре организационно, не са скъсали с военните, при нас във “Витоша” е хаос. Вече няма ЦСКА и “Левски”. И така започнах тренировки. Любо Пенев, Стоичков, Костадинов, Керимов, Джони Велинов, Безински. И всяка седмица съм на лагер и нямам разрешение да играя. И като дойде през ноември последната квалификация с ГДР Вуцата искаше аз да пазя. И му отказах, защото не бях играл 6 месеца. Чак по-късно разбрах какво е станало. От Атанас Гинев, голям привърженик на ЦСКА и заместник-министър на външната търговия. В това според него имал пръст бащата на Боби Михайлов - Бисер, който постоянно бил на пост пред вратата на Иван Шпатов. За да оправят по-бързо сина му. А на мен ми обясняваха, че имало споразумение между софийските отбори да не си вземат играчи. И ме накараха да подпиша със “Славия”. И януари месец на заседание на градския съвет “Средец” прави скандал за мен, че имам договор с тях, а отивам в “Славия”. Предложиха ми осем отбора в провинцията, но в София не можело да остана. Ядосан, тръгнах за Швейцария. От 8 март до 13 април бях в “Черно море”, но само за мачове, а през седмицата четиримата вратари на националния отбор тренирахме с Людмил Горанов. След това Иван Шпатов заяви, че съм гръцки гражданин и не мога да играя в националния отбор, а имах разрешение от УЕФА. Това ме смаза, защото изпуснах цяла година. Тренирахме до края на май. Лятото след световното Людмил Горанов ме помоли да остана при него в “Сливен”. Там бях 2 месеца, но те нищо не направиха за мен. Бях с малко дете, поисках им жилище да прибера семейството си. А те ми бяха дали една гарсониера с Вили Вуцов. И си събрах багажа. Подписах с “Антверпен”, където бяхме заедно с Пламен Николов. След скандал с треньора заминах под наем отново в ОФИ. През 1988 година започнах да се занимавам с бизнес. И изкарвах пет-шест пъти повече от футбола. И когато белгийците не ми разрешиха да остана още една година под наем на Крит спрях да играя”, разказва за последните си години във футбола Лафчис.

След това става президент на “Левски”. “Беше малко смешно. През февруари 1991 година отивам на стадион “Васил Левски”. Влизам и скочиха д-р Спасов и Митко Шойлев и ме вкараха в една стая. Това е човекът! Аз се дърпах, защото много пътувам. Ще помагам финансово. Дойде април, “Левски” беше седмо или осмо място, но имахме 1/2-финал с “Локомотив” за купата. Тогава дадох една премия от 10 000 долара и обещах двойно за купата. И момчетата видяха, че има човек зад тях. Нямаше играчи, пари, публика. Играчите скочиха да не давам пари на президента. Тогава беше Васил Спасов-Валяка. Голямо име, но се беше отдръпнал, защото почина съпругата му. Отвърнах им, че така е било, така и ще остане. След това дойдоха времената с “основаването” на ФК “Левски”, в чието ръководство влязоха много от лидерите на СДС, излъгани от един измамник. И още един човек, който се представяше за капацитет по разни институти. И се вбесих, защото “Левски” бе на 75 години. Как така го основаваш отново? Тогава дадох съгласието си да се явя на общо събрание на 2 юли като кандидат за президент. Междувременно отидох във Варна и договорих Илиан Илиев за 2 милиона лева, колосална сума. Но той беше изключителен футболист. След това многократно си върнахме тази сума, която бе около 100 000 долара тогава. Минах през Сливен да взема паспорта на Данчо Лечков, за да му изкарам виза за Германия. Но треньорът не го взе, защото бавел играта. И му го върнах. И отиде в ЦСКА. След това всеки знае как се разви кариерата му. Отидохме на общото събрание, отвън се блъскаше по вратите, крещеше се. Подставени хулигани. Избраха ме с пълно мнозинство. Имаше и провокации вътре, но бях предупреден за тях. Не съм бил български гражданин. Такова условие нямаше в устава. Но в рамките на няколко дни си го възстанових. Тогава много неща се случиха, но направихме силен екип от хора, които познават футбола, и върнахме “Левски” на мястото”, спомня си Лафчис.
И неговият тим печели три титли. Томас е и най-дългогодишният съвременен ръководител на “сините”, като се задържа до 1999 година на президентския пост. След което, както сам признава, след споразумение с Вяра Анкова се оттегля преди 1 януари 2000 година. Тя обещала да напусне телевизиите, но така и не го е спазила и до днес.

Първата му диплома извън ВИФ е от Варненския университет. Икономика. “Тогава имах бизнес с партньори от Холандия. С недвижима собственост. И там беше единствената програма за това. За цялото следване имах само една четворка, и то на предпоследния изпит. Тогава преподавателката ми призна, че пишела по две за годината. Но децата бяха категорични, че тя е единствената, която е гледала реално на образованието. Но след това им показах точно как стават нещата”, обяснява Лафчис.

Единственото, за което не му се говори, е футбол. “Само бих се занимавал с деца, някаква школа. Бих я направил нещо подобно. Но не ми се занимава. А това, което се случва в “Левски”, просто не става за коментиране”, завършва Лафчис. И на мачове ходи рядко, само за удоволствие.