Волейболистът Аспарух Аспарухов: Вдъхновяваме се от юношите!

Аспарух Аспарухов се утвърди като титуляр в мъжкия национален отбор по волейбол през този сезон. Селекционерът Силвано Пранди се очаква да разчита на него в битките от европейското първенство, които започват от днес срещу Черна гора. 21-годишният посрещач от Божурище играе вече трета година в Италия.

Специално за "България Днес" той сподели какво е настроението в тима и как мъжете се наслаждават на невероятните успехи на юношеската формация до 19 г., която снощи игра финал на световното първенство срещу Полша.

- Аспарух, каква е обстановката в Чехия преди старта на европейското?

- Пристигнахме в сряда след един дълъг ден на пътуване. Направихме лека тренировка, за да се раздвижим, да влезем в лека кондиция и да се подготвим за мача. Настроението е приповдигнато. Всички сме амбицирани и мотивирани за хубав резултат и да се представим по най-добрия начин.

- Започвате срещу Черна гора, които не звучат стряскащо като име, но не са чак толкова зад нас в световната ранглиста. Какво очаквате от този мач?

- Стартираме с тях, но трябва да е ясно на всички, че на това ниво няма слаби отбори. Трябва да подходим максимално отговорно. Да се раздадем, за да спечелим срещата. Няма леки мачове.

- Къде е мястото на България в предварителната група, където фаворити са Словения и Италия?

- Предстои да видим. Тези тимове са топниво със страхотни качества. Трябва да докажем, че сме способни да играем на тяхното ниво. В Лигата на нациите показахме, че изоставаме. Вероятно защото бяхме с подмладен състав. На това европейско трябва да се наложим и да докажем, че имаме място сред най-добрите.

- Любо Ганев постави като цел влизане в Топ 6. Докъде може да стигне България на европейското?

- Целта е абсолютно постижима. 100% съм сигурен, че всеки от нас ще даде максимума през всяка една минута на игрището. Различна отговорност е да играеш за националния отбор. Ще опитаме да зарадваме нашите фенове.

- За пръв път излизате на толкова голямо първенство. Има ли по-особена тръпка и еуфория?

- Последните дни си мисля, че за мен е първи голям форум, където най-вероятно ще се налага да помагам доста често на отбора. Изгарям от желание да покажа какво мога.

- В Лигата на нациите България записа 2 победи от 15 мача. Това не звучи много добре, но вие получихте много време на игрището. Как премина надпреварата през вашия поглед?

- Трябва да благодаря на нашия щаб, че ми даде възможност да изиграя толкова много мачове. Натрупах ценен опит. В Лигата не направихме хубав резултат, но бяхме много млади момчета. Моите първи срещи в националния отбор бяха тази година на квалификациите в Израел. Те бяха важни. След това Лигата ми даде шанс да доразгърна потенциала си. Мачовете през лятото ми дадоха увереност. Вече съм по-спокоен особено в трудни моменти. Чувствам се по-стабилен да поема отговорност. Резултатът не е удовлетворяващ, но като цяло срещите бяха позитивни.

- Имахте доста проблеми с контузени и липсващи състезатели през лятото. Как се отрази това на тима и способен ли е съставът на България, който няма чак толкова широка скамейка, да покаже най-доброто в подобни моменти?

- Не е приятно това. Дори и сега имаме леки проблеми. Да, нямаме голяма скамейка, но отборът притежава сърцат колектив. Ще успеем да се преборим заедно с тези проблеми. Ще има моменти на трудности, ако се появят нови контузии, но се надявам, че ще ги преодолеем като тим.

- Какво е състоянието на Цветан Соколов?

- Доколкото знам, е доста по-добре. Мисля, че е готов да играе. Ще видим дали ще е на 100%. Предполагам, че ще се наложи няколко мача да изиграе по-внимателно през първите дни. Цецо е страхотен състезател на високо ниво. Има голям технически арсенал, който му позволява дори в моменти, когато не е оптимално физически, да се оправи.

- Получавате ли съвети от него в техническо и психологическо отношение?

- Коментираме волейбола и живота на един спортист. Цецо много години е на топниво и е изключително полезно за всеки да има допир до него и да попие от неговия опит, а след това да го използва за игрището. Това е безценно.

- В Италия завършихте на девето място с вашия клуб "Верона" с треньор Радо Стойчев и Матей Казийски. Какво не ви стигна за по-добро представяне?

- Постигнатото не удовлетворява нито един в нашия отбор. Повечето момчета бяхме по-неопитни. В тима има доста характери, които ще продължат да работят за изграждането като личности и състезатели, за да може през следващия сезон да покажем по-добро лице. Голяма част от тима се запазва. Дано това да ни е за урок.

- Помните ли първите ви стъпки във волейбола?

- Майка ми и баща ми са бивши волейболисти. Най-яркият спомен е когато за пръв път влязох в зала "Сиконко". Тогава с майка ми отидохме да говорим дали може да се включа в тима на "Левски". Тогава беше или миниволейбол, или до 13-годишните. Преди това играех в Божурище, но реших, че трябва да отидем на по-сериозно ниво. Когато влязох за пръв път в залата, се получи дежа вю. Не си спомнях кога точно съм бил там. Всичко беше суперпознато. Атмосферата и цялата зала. Ярък спомен. Когато се присетя, ми става хубаво отвътре. После разбрах защо се е случило. Когато баща ми е бил кондиционен треньор в "Левски", по цял ден съм бил в залата. Играл съм с топката в продължение на часове. Всичко това се е запаметило. Тогава съм бил на 2-3 годинки.

- Преминахте през няколко български клуба. Какво научихте през този период?

- Още от много малък започнах да играя в мъжките отбори. Когато бях на 15, ме записаха в мъжкия състав на "Славия". Тогава бяхме във втората лига на България. Много е важно за всеки млад състезател да играе, за да се развива. Тези години бяха безценни. В една от годините натрупахме около 100 мача. Играехме пионери, младша, старша и мъже. Без опит няма как да надграждаш. Българското първенство много се разви и е прекрасно начало за младите момчета.

- Част от тези момчета направиха фурор на световното първенство на 19 години. Гледахте ли с мъжката формация техните мачове?

- Момчетата са страхотни. Всеки ден ги следим. Подкрепяме ги и много им се радваме. Заслужават с тази игра постигнатото. Много са сърцати. Честно казано, не си спомням отбор на тази възраст, който да е показал подобен характер и железни нерви във финалните минути на всеки гейм. Никога не се предават. Между останалите в мъжкия отбор се вижда вдъхновение от победите на юношите. Коментирахме го, че ще е много красиво, ако и ние направим хубав резултат, както момчетата.