Актьорите, родени във Видин:
“Бдинци, лъвове, титани...”
Актьорът Николай Станоев спечели кастинга и води забавното предаване на националната телевизия “Събота вечер с БНТ”. Така нестандартният комик увеличи присъствието на видинската актьорска гилдия в София.
Родени във Видин са Тодор Андрейков, Вълчо Камарашев, Деян Донков, Анастасия Ингилизова, Диана Любенова, Максим Генчев, Саня Борисова и Благовест Благоев.
Ники Станоев с къдравата коса и запомняща се физиономия получава актьорското си образование в Благоевград, играе и в местния театър “Никола Вапцаров”. Работил е в Народния театър, БНТ, Би Би Ти, “Шоуто на Слави” Тв 7, Би Ти Ви. Играе в ситкома “Домашен арест”.
През годините е бил изкуствовед в Българската кинематография, директор на Българската национална филмотека (БНФ), театровед към Министерството на просветата и културата, директор на Смолянския театър, редактор на филмовата програма в БНТ, изкуствовед към БНФ.
През 1988 г. защитава дисертация на тема “Пътят на Жан Реноар”. Доцент, преподава във ВИТИЗ история на киното
Тодор Андрейков
знаеше всичко
за киното
- като история, естетика, актьорска игра, пластика и всички останали негови компоненти. Неслучайно беше наречен “Човекът кино”.
Наясно с критическите си възможности и талант, през 1975 г. той се пробва и като творец. Заедно с Антон Кафезчиев написват сценария “Неделните мачове” и той го превръща във филм като режисьор.
За ролите избра почти непознати тогава актьори, както и натуршчици. Известни след време стават Велко Кънев и Надя Тодорова. Хората от планинско миньорско село чакат да дойде пролетта, за да започнат футболните мачове. Филмът е от две новели, чиито истории и взаимоотношения между героите се преплитат.
Подобно на един от любимите си режисьори - Алфред Хичкок, Андрейков се мярка в един епизод на “Неделните мачове” като човек от стълбището. Малки епизодични роли той има и във филмите “С дъх на бадеми” (1967) и в “Юдино желязо” през 1989 г. като фотограф.
Тодор Андрейков умира на 19 януари 1997 г. в София.
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин, но детството му преминава в Русе. През 1954 г. влиза в ДВТУ (Държавно висше театрално училище) в класа на проф. Филип Филипов.
В книгата си “... А театърът може без всеки от нас” неговата състудентка Виолета Бахчеванова пише: “Най-малкият между нас беше момчето, незавършило гимназия, защото го приеха като особено талантливо. Беше много стройно момче, явно избрано за любовник герой - Вълчо Камарашев от Бургас.”
Природата постъпва
несправедливо
с Вълчо Камарашев,
като му взе косата и стройната фигура. Но не можа да открадне и милиграм от таланта му, благодарение на който бай Вълчо направи солидна творческа кариера и на сцената, и в киното. Той философски приема факта, че никога не го канят за роля на любовник.
До 1977 г. Камарашев работи в няколко провинциални театъра, през 1962-1964 г. е зам.-директор на Пернишкия. За кратко време е в столичния “Сълза и смях” и после пасва като дялан камък в трупата на Военния, където се пенсионира, след като направи много силни роли.
Дебютира в киното чак на христова възраст. Когато е на 33 Въло Радев го кани в двусерийния си филм “Черните ангели”. Ролята е малка, но достатъчна, за да го забележат режисьорите и да започнат често да го канят във филмите си.
За своя първа по-голяма изява бай Вълчо брои ролята си на фелдфебела в “Тримата от запаса”. Поканите към него са толкова чести, че през 80-те години на миналия век той се снима в 3-4 филма на година.
Играл е всякакви роли: и по-главни, и средни, и съвсем епизодични. За професионалист като него това няма значение. Важното е да ги изиграе добре и зрителят да го запомни.
Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г.
видинчанин №1
е Деян Донков
Той е роден през 1974 г. във Видин, но е израсъл при баба си Яна в с. Пролазница, на 8 км южно от Белоградчик. (Което, впрочем, е и моето родно село.)
През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Магистратурата си кара при проф. Крикор Азарян, когото смята за свой духовен баща.
Играл е на сцените на всички софийски театри, сега е звездата на Народния.
Носител е на 4 награди “Аскеер” и на две “Икар”.
След като на 24 май 2011 г. бе обявен за носител на наградата “Аскеер”, Деян Донков атрактивно разкъса бялата фланелка, с която беше облечен. “Не знам защо го направих. Отвътре ми дойде някак си - от радост, а сигурно и заради бунтовническия ми характер”, каза ми Деян на другия ден. Играл е в постановките “Опасни връзки”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Платонов”, “Дон Жуан”, “Госпожица Юлия”, “Хъшове”, “Калигула”, “Сирано дьо Бержерак”, “Братя Карамазови”, “Хамлет”, “Процесът срещу богомилите”, “Любовникът” и др.
Деян Донков е първият носител на наградата за ярко постижение в театралното изкуство на фондация “Проф. Крикор Азарян”, връчена му на 15 март 2018 г. В киното започва като барман в тв сериала “Дунав мост”. Досега се е снимал в над 50 филми и тв сериали. Най-силните му изяви на екрана са в “Потъването на Созопол”, “Каръци”, “Подгряване на вчерашния обяд”, “Изпепеляване”, “Извън пътя” и др. Има “Златна роза” за ролята си във филма “Емигранти”.
е отгледана
от баба си и дядо си,
защото родителите й са на гурбет в Либия. Дядото първи забелязва артистичните й заложби. За някакъв конкурс за рецитации той я кара да научи стихотворение и да участва. Това било първото й качване на сцена. Тя си изрецитирала стихотворението, публиката започнала да ръкопляска, а Анастасия си казала, че иска винаги да бъде на сцена.
Дядо й настоява да учи във ВИТИЗ. Момичето кандидатства и е прието в класа на проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев и доц. Николай Поляков. След дипломирането си играе в театър “Ла Страда” и Сатирата. От 2011 г. е във Военния театър. През 2013 г. получава наградата “Икар” за поддържаща женска роля - Перонела в “Декамерон”.
Успешно се изявява и в киното - “Магьосници”, “Най-важните неща”, “Виктория”, “В кръг”, “Летовници”, “Като за последно”, в сериалите “Църква за ълци” и “Дървото на живота”.
Първата истинска голяма любов на Анастасия е с нейния съгражданин Деян Донков. Двамата заедно кандидатстват и влизат в театралната академия. Заедно дебютират в тв сериала “Дунав мост”. Заедно са 17 години. Преживяват много трудности, но винаги ги преодоляват. Тя му ражда син - Деян-младши. Добри приятели остават и след раздялата.
Деян се жени за Радина Кърджилова, Анастасия се омъжва за Христо Петков, също актьор. И на него ражда син, и с него се разделят. “Името ми означава възкресение и винаги възкръсвам”, казва Анастасия. Сега с двете си момчета идва в дома на Деян и Радина и те си игрят с техните деца Христо и Йоан.
завършва актьорско
майсторство
в НАТФИЗ през 1998 г. и магистратура на следващата 1999 г. Снима се в няколко български и чуждестранни филмови продукции. Участва в сериалите “Морска сол”, “Забранена любов”, “Корпус за бързо реагиране”, филмите “Кодът”, “Филип” и др.
Телевизионните зрители, които имат спомени от по-отдавна, я помнят от 2004 г. като красивата водеща на еротичното предаване “Сексигри, ах”. Нещо ново и революционно за пуританските нагласи на българския моралитет, което продължи до 2007 г.
За реклама на предаването си Диана Любенова се снима гола пред президентството. В евино облекло се появи в един шивашки цех. Надмина себе си, когато организира десетки хора да се появят без дрехи на столичния булевард “Витоша”.
Повикана е полиция, служители от 4-о РПУ идват бързо и съставят няколко протокола за нарушаване на обществения ред. Дела не са заведени. Така рекламата победи морала.
“Това си беше чисто рекламен трик, исках да анонсирам повторния старт на предаването ми. Аз вече се бях показвала гола и прецених, че това няма да е интересно”, коментира тогава Любенова.
Тя се снима два пъти за българската версия на сп. “Плейбой”. Първия път през 2003 г., и втория - 7 години по-късно. При това - за 100-ия брой на “мъжката играчка”. Тогава издателите на списанието се колебят между Диана и Златка Димитрова, явно сексапилът на видинчанката надделява. Снимките за фотосесията са направени в Атина близо до Акрпола и храма на Зевс.
От септември 2013 г. Диана Любенова заедно с Марияна Векилска започва да води предаването “Тази събота и неделя” - сутрешен блок на bTV, който се занимава основно с лайфстайл теми. Следват няколко вътрешни рокади и от 8 януари Диана и Жени Марчева водят предаването само в събота
Любенова има дългогодишна сърдечна връзка с американския продуцент и режисьор Лес Уелдън, началото на която е в далечната 2004 г. Двамата ту се събират, ту се разделят. Имат дъщеря.
Саня Борисова
Говори се, че край Дунав тя също има нежна дружба с Деян Донков. Родена е на 9 март 1983 г. Приета е в НАТФИЗ, но след една година прекъсва обучението си и заминава при баща си в Италия. След завръщането си се дипломира в театралния колеж “Любен Гройс”.
Дебютира като Елица в сериала “Забранена любов”. По време на снимките започва връзката й с Ники Илиев. Двамата вдигат сватба на 24 август 2012 г.Саня се снима в трите му филма като режисьор - “Чужденецът”, “Живи легенди” и “Нокаут”.
През 2018 г. двамата се разделят. “За мен беше важно да остана сама след раздялата, за да разбера себе си”, казва Саня. Тя уточни, че с Ники Илиев остават добри приятели и че ако ролята й хареса, би се снимала в негов филм.
В края на 2021 г. почитатели на актрисата и манекенка Саня Борисова оповестиха, че тя има нов приятел, може би по-млад от нея, и е много щастлива с него.
засне филми за
Левски и Ботев
Актьорът, който стана и режисьор, е роден на 28 септември 1954 г. Завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в театрите в Пловдив и Пазарджик, както и на повечето софийски сцени.
Има над 60 театрални роли, носител е на три национални награди. Номиниран е за “Аскеер” през 1998 г.
В киното стартира през 1981 г. във филма “Дишай, човече”. Снимал се е в много български филми и сериали, както и в над 20 чуждестранни продукции.
Максим Генчев показа, че не се бои да работи с ограничени финанси и засне филм първо за дякона Левски, след това и за войводата Ботев. Вторият е по-успешен - режисьорът е успял да овладее житието-битието на Ботев и да построи интригуващ разказ за неговия подвиг и саможертва - от живота му на хъш в Браила до връх Вола.
Филмът показва и някои по-малко известни факти от биографията на Ботев, които несъмнено предизвикват интереса на зрителите. Генчев не показва смъртта на войводата но виждаме застрелването на неговия убиец.
На 4 април 2021 г. той беше избран за депутат в 45-ото народно събрание от партията на Мая Манолова “Изправи се! Мутри вън!”. Но бързо разбра, че политиката не е за неговата волна душа. Наскоро обяви, че ще продължава да снима патриотични филми за известни българи - Раковски, Паисий и т.н.
злият пияница
Димитър, в сериала
“Пътят на честта”,
също израства край Дунава. Той е роден на 10 септември 1976 г. Юношеството му минава, когато градът е като бандитска Одеса от времето на Илф и Петров. Или като бензинов и амбулантен коридор към ембаргова Югославия. С приятелите печелят много пари, с които се опитват да превземат заведенията на София.
Понеже е висок, Благовест иска да стане баскетболист и после треньор. Учителката по литература му дава идеята да кандидатства актьорство, защото е впечатлена как рецитира “Прощално” на Вапцаров. Пет пъти кандидатства в НАТФИЗ. Приемат го в Благоевград в класа на Енчо Халачев. Ходи на уроци при Надежда Сейкова. През 2000 г. е приет куклено майсторство в НАТФИЗ.
Няколко години играе в Кърджалийския театър. От есента на 2007 г. е в Сатирата. Играе Салвадор Дали в “Истерия” и още в “Максималистът”, “Укротяване на опърничавата”, “Очакване на Годо” и др.
От 2009 г. е в трупата на Народен театър “Иван Вазов”.
След кастинг през 2019 г. участва в телевизионния сериал “Пътят на честта”. Снимал се е във филма “Възвишение”.
Благоев е актьор повече от 20 години. Твърди, че е отказал много предложения. Цитира Тодор Колев: “Пропусни 5 лева сега, защото утре ще вземеш 50”.
Вълчо Камарашев приет във ВИТИЗ без изпит.
Коментари (0)
Вашият коментар