Тодор Живков и Мара Малеева били одумвани в Дъскот, живеели без брак

- Когато се венчали, бъдещият Първи поискал от попа кратка процедура

- Селски музей за Тато и жена му пази брачния регистър и лекарския кабинет

Повече от две десетилетия след смъртта на Тодор Живков павликенско село откри втори музей на Тато след този в родния му Правец. Прелюбопитни фотоси, експонати и документи показват пребиваването на 27-годишния тогава мъж и жена му д-р Мара Малеева - Живкова в Дъскот в края на 30-те години на миналия век.

С новата колекция местните се надяват да потекат туристи към малкото село и да върнат славата му от времето, когато тук водели ученици на екскурзия, за да им покажат музея “Д-р Мара Малеева”. Намирал се в къщата, където бил кабинетът ѝ и живеели двамата с Живков.

Музейната експозиция била разтурена през 1990 г., а сградата - продадена,

но местните запазили част от оборудването заедно с носталгичния спомен за пребиваването на бъдещия първи държавен и партиен ръководител от соца.

За откриването на колекцията в Дъскот се събраха цялото село и околията. Присъстваха кметът на община Павликени Емануил Манолов, председателят на общинския съвет Христо Кавалски, олимпийският вицешампион и почетен гражданин на Павликени Весела Лечева.

Лентата преряза внучката на Живкови - Евгения. “Две години отлагаме откриването на тази колекция заради мерките срещу ковид пандемията. Г-жо Живкова, надявам се, че и вие ще сте горда с тази експозиция, която ще е също част от вашата семейна история”, обърна се кметът към нея.

В бившата здравна служба я посрещна тъкан гоблен с образа на майка ѝ - Людмила Живкова. Неизлаганото до сега произведение е предоставено от търновския археолог доц. Мирко Робов. То е останало в наследство от тъща му - най-добрата котленска майсторка на тъкани гоблени.

Жени Живкова също прегърнала идеята на местната музеографка Диана Митева и

дарила ценни семейни снимки, сервиз за кафе с инициалите на Тодор Живков,

който му е подарен през 60-те години на миналия век в Карлови Вари, кристална чаша с гравюри, подарък на Първия от Залцбург. По-ценна обаче е ръкописната бележка с почерка на Мара Малеева, която придружава дарението. Именно в Дъскот, току-що завършила медицина, тя започва работа като участъков лекар. Малко след това там се установява и Тодор Живков. Заживяват заедно и взривяват патриархалните селски нрави.

“Те тогава не са били семейни и местните хора ги упрекват, че не може да живеят заедно без брак. Сключват граждански брак в Павликени и по-късно заминават от Дъскот. През годините много пъти са идвали в селото, защото са създали много контакти сред местното население. Д-р Малеева се ползвала с голям авторитет, посещавала е хората по домовете, а Тодор Живков бил активен в читалищната дейност и дори

ръководел самодейния театрален състав”,

разказа кметският наместник Николай Митев.

Женитбата била на 2 февруари 1939 г. в храма “Рождество на Пресвета Богородица” в Павликени според брачния регистър, изложен в музея. Има и снимка от тяхната сватба - дарение от директора на Историческия музей в Правец. Според селската легенда Тодор Живков скастрил попа да кара по кратката процедура, да се подписват и толкоз. Двамата млади стигнали от Дъскот до олтара с каруца.

По това време д-р Мара Малеева е далеч по-популярна сред общността. В нейна чест музейната колекция пази лекарска кушетка, бюро и медицински шкаф с инструменти от кабинета ѝ в селото. Едната стая в бившата здравна служба е превърната в единствения по рода си в областта лекарски кабинет от 30-те години на миналия век с медицински инструменти, шкафове, книги и списания. Сред експонатите е

работещ живачен апарат за измерване на кръвното

налягане и на хемоглобина, както и спринцовки за многократна употреба, колби и стъкленици за приготвянето на лекарства.

Другата стая е посветена на приноса на семейство Живкови в културния живот на селото. Пази се показалката, използвана от Живков като ръководител на театралния кръжок. “Като член на читалището Живков оглавява самодейния театрален състав в село Дъскот. По данни на протоколната книга на НЧ “Напредък”, той е избран за делегат от Дъскот на 19-ия конгрес на читалищата през 1939 г. Имаме и уверение за БДЖ, че му се гласуват безплатни пътнотранспортни разходи”, разказва за друг щрих от сбирката музеографката Диана Митева.

“Идвала съм тук през 70-те години след откриването на музейната експозиция на името на д-р Мара Малеева. Бях на екскурзия с моите съученици. И това е един от спомените ми за Дъскот. Чувала съм най-вече от дядо ми интересни неща за периода, в който са били тук. Това, което знам от него, е, че баба ми е помагала много на хората не само от Дъскот, но и от съседните села. Тя беше много принципна жена и много обичаше да е полезна”, разказа Евгения Живкова.

За авторитета и уважението към д-р Малееева свидетелства пред нейната внучка дългогодишният директор на музея в Павликени Нели Цонева. “Моят баща разказваше, че

за една кибритена кутийка, пълна с убити мухи,

д-р Мара Малеева давала по 1 лев

Сега ни звучи смешно, но този прийом е бил, за да се възпитават децата още от малки да не се допускат мухи в къщите”, разказа Нели Цонева.

78-годишната Николинка Дяволова пък си спомни как Живков играл в пиесата “Три синджира роби” заедно с местните самодейци. Двойката напуснала селото през 1939 г. Почти 4 десетилетия по-късно Николинка го посрещала отново в Дъскот. “През 1976 г. чествахме 70 години партийна организация. Поканихме тогава цялото Политбюро начело с Тодор Живков. Аз изнасях доклад, който се предаваше по радиоточките. Имаше страничка и за Мара Малеева, тя вече беше починала. Мина тържеството и после - обяд в ресторанта. Тодор Живков беше седнал до мен. Изключително скромен, много малко се храни, аз пък въобще не съм яла. От “Балкантурист” сервираха. Тогава охраната вече беше по-силна, не разрешиха тук да приготвяме храна и докато сложат, веднага вземат чиниите. Няма значение дали си хапнал!”, спомня си пенсионерката.

Преди това през 1973 г. пък се открила музейната сбирка на Мара Малеева. “Тогава той произнесе реч как е дошъл тук, как ходел да коси по нивите с приятели. На това откриване бяха също Людмила Живкова и Иван Славков”, нарежда Дяволова.

“Аз съм посрещала три пъти Живков - на откриването на читалището през 1979 г., когато бях първа година учителка в Дъскот, на годишнината от партийната организация и на 100-годишнината на училището. Срещата в училището беше много вълнуваща”, казва бившата директорка на вече закритото селско школо Милка Михайлова, докато чака ред да надникне в музея.