Китарата е първата голяма любов на Панайот Панайотов

Статуетката от “Златният Орфей” през 1979 г. отваря вратите за звездната му кариера

“Момчето, което говори с морето”, “Бащината къща”, “Шопкиня”, “Охридското езеро” са само част от десетките хитове на Панайот Панайотов, които продължават да вълнуват феновете и днес. Музиката е голямата му страст още от детството и вече повече от 40 години продължава да създава нови песни и да прави концерти. Ето кои са 7-те любими неща на големия изпълнител.

Статуетката от “Златният Орфей”, която получава през 1979 г., до ден днешен продължава да стои на видно място в офиса му. Голямата награда, която тогава получава на престижния конкурс, е най-важното събитие в неговия живот и няма как да забрави дори най-малките подробности. “Отвори вратите за развитието на кариерата ми”, казва Панайот Панайотов. Конкурсът се провел както всяка година от 3 до 7 юни в Слънчев бряг. Спомня си, че през тези дни винаги улиците опустявали, всички сядали пред телевизорите, за да гледат директното излъчване на изпълненията на участниците. На сцената с певците излизал Бигбендът на Вили Казасян, а всеки се явявал пред журито с две песни - българска и чужда. Панайот Панайотов изпял “Отивай си, но се завръщай” и I Can't Stop Loving You. При второто му изпълнение цялата зала станала на крака. След конкурса имало празненство в голям ресторант, където той в еуфорията си от победата поръчал за всяка маса по бутилка шампанско. И като взел наградата на другия ден, платил сметката. На връщане към София имал забавна случка. Трябвало да хване самолета за столицата и на летището някаква жена поискала да отчупи от статуетката, за да направи пръстен за бала на сина си. Отказал, естествено, призът не е от злато, а само е боядисан в златисто.

С пианото е първият му сериозен контакт с музиката. И се учи от големия композитор и музикант Мишо Тодоров. Уроците са в Сливен, където се мести със семейството си, когато е на 12-годишна възраст. Роден е в Айтос, но баща му, който бил актьор, бил разпределен в Сливенския театър. Преди пианото Панайот Панайотов за кратко се учи да свири и на акордеон. “Не успях да се задържа дълго да свиря класика на пианото и започнах да разучавам поп музика. Ходех всеки ден в читалището, защото вкъщи нямах такъв инструмент, но постепенно се отказах”, разказва певецът.

Много цени снимките от сватбата със съпругата си Емилия, с която сключват брак през 1984 г. “Тя е втората голяма любов в живота ми. Не се сърди, когато го казвам, защото първата е китарата. А Емилия е интелигентна жена и знае какво точно имам предвид”, казва Панайот Панайотов. Двамата се запознават година преди да станат официално семейство. Той пеел с група “Лира” в нощния бар на “Новотел Европа”, който бил много популярен тогава, защото заведенията били малко на брой. Една вечер Емилия отишла там с компания и се оказало, че певецът познава част от приятелите . Седнал при тях, запознал се с красивото момиче и любовта пламнала. След няколко месеца решил да я заведе при родителите си в Сливен, но тя го попитала като каква ще я представи. “Естествено, като годеница и с това открих процедурата по нашето сближаване. Едва тогава тя се съгласи да дойде с мен”, смее се изпълнителят. Сватбата била на 8 април в същия този “Новотел Европа”, кумували им техни приятели гърци. С времето Емилия станала част и от професионалния живот на певеца. Тя е моделиер по професия, работела в популярно ателие за дрехи от естествена кожа и съвсем логично започнала да се грижи и за стайлинга на съпруга си. Лично тя му правела всички кожени тоалети, с които доста се отличавал, даже по едно време му излязло прозвището Кожения Панайот.

Първата му любов е акустичната китара. Започнал да свири в гимназията и с негови приятели си направили оркестър. По цели нощи седели по пейките в градската градина в Сливен и свирели “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс” и т.н. Около тях се събирали много момичета. “Бяхме с дълги коси. А колко женски сърца съм пленил с моята китара и италиански песни”, смее се той. Но пък започнал да изкарва двойки в училище, което силно притеснило родителите му и имали доста разправии. И сега китарата е неотлъчно до него, винаги има по няколко около себе си.

Вилата е любимото му място за отдих. Намира се в най-високата част на село Дръмша, на 30 км от София. Близо е до Царичина и все го питат за слуховете за извънземните, с които районът стана известен. “Не съм срещал такива, но светлини съм виждал много”, обяснява певецът. Разказва, че на вилата усеща истинско спокойствие и тишина, там се отпуска и събира енергия. Категоричен е, че това е съвършеното място за живеене и със съпругата му непрекъснато ходят там.

Най-хубавите си младежки години свързва с група “Лира”. Бил студент в Консерваторията, когато го поканили през 1976 г. да се присъедини към тях. Предишният им певец ги напуснал и търсели нов, защото трябвало да заминат за 6 месеца в Норвегия. Веднага приел, още повече че тогава било невъзможно да се отиде на Запад по друг начин. Подал документи в милицията, проучили цялото му семейство и получил разрешение да пътува. Всеки месец били в различен град, за първи път виждал толкова модерна апаратура. Два пъти пътували така, все през зимата, лятото пък свирели в много голям ресторант в Албена. В бандата били шестима души, той и Таня Мутафова били вокали, и още четирима музиканти. Имали турне в СССР, издали на плоча албума “Сватба”, но след осем години съвместна работа трябвало да се разделят. Направили нови постъпки за чужбина, обаче този път Панайот Панайотов не го пуснали. Получил отказ заради донос, направен от някакъв музиколог, който ги слушал в новотела точно когато Панайотов изпял сръбска песен, което тогава било недопустимо. Напуснал групата, защото останалите трябвало да заминат.

“Моята публика заема специално място в артистичния ми живот, а и не само. Има певци, които музицират сами за себе си и ако се хареса - добре, ако не - все тая. А аз винаги съм се съобразявал с вкуса на публиката. Исках винаги да бъда барометър за музикалните желания на хората”, разказва той. Най-хубавият жест, който е получавал, е писмо от някаква жена от Хасково. Освен суперлативите имало и едно изречение, което никога няма да забрави: “Ако вие живеехте по времето на Ботев и Левски, мисля, че щяхте да бъдете в тяхната компания”.