32 години след смъртта си Ванчо Михайлов плаши власт и опозиция в Скопие

Историци го определят като убеден антикомунист, но не и фашист, посветил живота си на българската кауза в Македония

Според Стево Пендаровски обаче такъв човек не може да сближи двете страни

Иван Михайлов - Радко Деянов, Скромни, Брезов, Давид, Брегалнишки, Балканикус, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Димов - все псевдоними на човека, който 32 г. след смъртта си плаши власт и опозиция в Скопие и успява да ги обедини в антибългарското им говорене.

Къде по-плахо, къде по-кресливо, ден след откриването на клуба на Културния център “Иван Михайлов” в Битоля не остана виден политик в Северна Македония, който да не се изказва и да не обруга историческата личност на Ванчо Михайлов, както и да не отправи нападки към страната ни.

Президентът Стево Пендаровски нарече Иван Михайлов “доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война”, който не може да бъде мост за сближаване между България и Северна Македония.

“Именуването на културните институции на доказан сътрудник на хитлеровия нацистки режим не служи на тази благородна кауза.

Сигурен съм, че нито македонският, нито българският народ смята, че личността и (не)делото на Ванчо Михайлов могат да придонесат в тази насока”, коментира държавният глава.

Не пропусна да направи изявление, макар и доста по-обрано, и премиерът Димитър Ковачевски: “Става дума за противоречива историческа личност, която е възприемана по различен начин от различни групи граждани в Северна Македония. За съжаление, с последното посещение на българската делегация

в Битоля духовете на миналото се събудиха,

разпалвайки отново езика на омразата и недоверието, срещу които успешно се борихме. Затова напълно разбирам и усещам гнева на гражданите”, каза във видеообръщение Ковачевски.

За вътрешния министър Оливер Спасовски откриването на културния център в Битоля с името на “един участник или сътрудник на Хитлер, на фашисткия окупатор” било неприемливо.

Съпредседателят на смесената историческа комисия от македонска страна Драги Георгиев смята, че откриването на клуба в Битоля “минира всички други опити да се намери решение на недоразуменията между Македония и България”.

“Именуването на българския културен клуб не е нищо друго освен провокация. Става дума за историческа личност, която поради своите идеи за несъществуване на македонска нация има негативен образ. Това може да се схване единствено като арогантна провокация”, коментира Георгиев.

Защо, ако в Македония смятат Ванчо Михайлов за фашист, в махала Ново село в Музея на дейците на ВМРО от Щип и Щипско

има негова восъчна фигура

Музеят е открит в края на 2014 г. от тогавашния премиер Никола Груевски. Там са изложени документи, оръжия и предмети, както и 11 восъчни фигури на учители в Щип и лидери на революционната организация Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Тодор Александров и др., сред които и Иван Михайлов.

Изработката на фигурите е струвала 100 хил. евро, те са атракция за посетителите. Четири години по-късно директорът Мите Щерьов разказва пред македонската агенция Мета, че сериозно предизвикателство са летните месеци, когато трябва да се поддържа по-ниска температура, защото восъкът се топи.

Случвало се от топлото да паднат ръцете на фигурите.

А Иван Михайлов дразни най-много управниците край Вардар с това, че е противник на македонската нация, остава верен на своето мото, че е българин от Македония, и до смъртта си е непоклатимият стълб на българщината.  

“Що се отнася до македонското освободително движение, в което съм участник, отбелязвам само неговата цел: освобождението на Македония, и обединението в едно цяло като обособена политическа единица”, пише в автобиографията си Михайлов.

В статия от 1971 г. в “Македонска трибуна” пише: “Ако те запитат какъв си, ще отговориш, че си българин. Ако си запитан откъде си, отговаряш, че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си “македонски българин” или “българин от Македония”.

Налага ни се много труд, за да изясняваме,

че има разлика между географско и национално име”.

“Македония без българи, огън да я изгори”, “Лично аз признавам само български диалекти в Македония” са други негови думи, показващи категоричната му позиция за българския характер и език на населението край Вардар.

Разказва още, че когато през 1941 г. се отварят българските училища в Македония, “никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища”. Оставя и като кратко послание за поколенията: “Ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!”

Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско, Иван Михайлов израства сред комити, гостуващи на баща му Михаил Гаврилов, убит заедно с по-големия му брат Христо през 1927 г. от сърбите. Учи в родния си град, а след това в Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”.

През 1915 г. завършва Скопската сръбска гимназия, а в спомените си пише, че там за първи път се е сблъскал със сръбската арогантност и антибългарската злоба.

В края на Първата световна война служи за кратко в българската армия, а след това учи право в Софийския университет. Там Тодор Александров, с когото са съседи в Ново село, го привлича като секретар на Задграничното представителство на ВМРО в София.

След убийството на Александров на 31 август 1924 г. Иван Михайлов влиза в Централния комитет на ВМРО и застава начело.

Смъртта на Тодор Александров отключва

междуособици и безмилостна борба за власт в организацията. Тя се разцепва на “михайловисти” и “протогеровисти”, които са с леви убеждения.  

Ванчо Михайлов и последователите му се борят за
автономна Македония, разбирайки, че е невъзможно територията директно да се присъедини към България.
Най-сериозният удар на воденото от Михайлов ВМРО е атентатът в Марсилия срещу сръбския крал Александър Караджорджевич на 9 октомври 1934 г., когато сръбският крал е убит.

След деветнадесетомайския преврат правителството на Кимон Георгиев забранява ВМРО, като започват преследвания и арести на нейните дейци. Михайлов, който никога не е криел антикомунистическите си убеждения, заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева, за която се жени на 25 декември 1926 г., бягат в Турция.

Остават там до 1938 г. От 1941 до 1944 г. живеят в Хърватия, след това минават през Австрия, Испания и се установяват в Рим, където Михайлов умира на 5 септември 1990 г.

Година преди двамата да се оженят - на 8 май 1925 г., във Виенския бургтеатър Мечна Кърничева застрелва в гръб Тодор Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така изпълнява присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов.

По време на Втората световна война Иван Михайлов и жена му са в Загреб. За този период се появяват съмнения, че той влиза в контакт с Третия райх. Говори се, че в началото на август 1943 г. инкогнито Михайлов посещава Главната квартира за сигурност на Райха, където се среща с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер.

Предлагат му да се организира Македония като отделна автономна държава, която да оглави по подобие на Хърватската, но той отказва.

При срещата между Борис III и Хитлер

малко по-късно фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде Велика автономна Македония, а царят е категоричен, че Ванчо Михайлов може да е мъдър държавник. Година по-късно, в началото на септември 1944 г., той отново има предложение за създаване на Независима република Македония, посещава София и Скопие за 4 дни и отново отказва. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви.

Иван Михайлов е много обран в публичните си изяви около информациите за отношенията му с германски представители. Все пак признава, че в края на Втората световна война му е било 

предложено да оглави македонско правителство

в Скопие, но е отказал заради “вероятни кръвопролития, които може да се явят при дебнещия комунизъм”.

“Той винаги е бил воден от правилото за тайнствената нелегалност и конспиративност. По тази причина и досега не са се появили документи, които да доказват категорично за негови срещи с представители на Третия райх.

Всичко е в сферата на догадките. Ако беше приел предложението на германците да оглави независима република Македония, тогава днес македонците може би биха имали право да го обвиняват във връзки с Райха. Но той два пъти отказва”, коментира Иван Стоянов от Регионалния исторически музей в Благоевград.