Легендата пред “24 часа”: Мисията на живота ми е спасението на “Левски”
Април 2012 г. “Най-вече би ме зарадвало дъщерите ми да ме направят дядо.” Този подарък си пожела от живота след 50 в интервю за “24 часа” Наско Сираков часове след като “машината на времето” бе отброила, че вече е половинвековна легенда.
Април 2022 г. Същият човек. Но 10 години по-легендарен. Същият въпрос. “Какъв подарък си пожелавате от живота?” “Господ да ми даде силата да доживея да стана прадядо”, отговаря Наско Сираков - 60-годишна емблема на българския футбол и “Левски”. И най-важното -
щастлив дядо
на Илиана,
Емили и Асияна
10 години като цял един живот. Какво се случи в света на Вълка от 50-годишния юбилей до 60-ата му годишнина. Съдбата го дари с онова, което най-силно желаеше. Но не го остави да е просто потопен в спокойствието на блажената титла “дядо”, а го предизвика и с битки, в които или малцина биха се хвърлили, или малцина биха оцелели. Но нали казват за орисията най-големите бури да връхлитат най-силните характери. А когато те се справят с поредната “мисия невъзможна”, няма по-сладко от времето на наслада с истинските подаръци на живота.
Безценният дар за Наско Сираков е неговото женско царство. Все по-голямо и по-голямо. Вече над
38 от неговите 60 г.
като официално
семейство с Илияна Раева
Семейство - люлка за златни момичета. Начело със самата Илияна. С дъщерите Славея (8 юни 1984) и Виолета (24 април 1988). И последвалото изпълнение на съкровеното бащино желание “да ме направят дядо - този подарък чакам след 50”. Е, дочака го. При това и от двете си момичета. И то тройна доза щастие. Отново в женски род.
На 27 октомври 2016 г. Виолета дари известните си родители с първо внуче. С бащата Георги кръстиха тяхното първо златно момиче Илиана.
На 11 март 2020 г. и голямата щерка на Наско и Илияна - Славея, ги дари с внучка - Емили. С таткото Иван кръстиха малката на дядото по бащина линия.
На 1 май 2020 г. Виолета роди второто си момиченце - Асияна. Тя е кръстена на дядо си по бащина линия Асен, но сякаш в съчетание с името на световноизвестната си баба, на която е кръстена първата рожба на Виолета и Георги Коруджиев.
Легендарният дядо Наско, неслучайно наричан Вълка, и описващ сам себе си като Единака, е публично познат като строг и синоним на мъжкар. Когато е с внучките си обаче, бързо бива омагьосан и става синоним на разтопен от нежност. Нищо ново - ако се поразровим в снимките на още действащия футболист Сираков с малките му тогава дъщери.
60-ата си годишнина
Наско посрещна
6-звездно - вече
с 6 свои златни
момичета
Но нали не сте забравили за бурите и тежките изпитания? А какво по-тежко от онова, което застрашава здравето, което може да те лиши от всички чакани подаръци от живота? Точно преди да изпита за първи път уникалното усещане да стане дядо, Сираков оцелява в жестока катастрофа.
17 февруари 2016 г. можеше да се окаже още по-черен за България. В деня, в който България тъжеше, защото се сбогувахме с Трифон Иванов,
на косъм от смъртта
при катастрофа
се е разминал и Наско Сираков. На връщане от поклонението пред Трифон Иванов във Велико Търново, стигайки до околовръстното шосе на София в следобедните часове, Наско Сираков претърпява тежък сблъсък на пътя. Катастрофата близо до Казичене като по чудо останала без жертви. От насрещното друг автомобил прави обратен завой през пролука в мантинелата. Наско успял да реагира и са се ударили странично, а не челно. Пътуващият в колата със Сираков Мюмюн Кашмер разказва, че само невероятната реакция на Наско е предотвратила трагедията.
На 3 март 2016 г. след криза футболната легенда е откаран спешно в болница. Първоначално има съмнения, че може да е заради последствия от катастрофата. Оказва се възникнал проблем с вестибуларния апарат. Какво прави Сираков веднага след изписването от болницата ли? Отива да види тогавашните си колеги от БФС. И за миг не смята да се залежи, че да си почине.
Сърце Сирашко не трае. Е, временно в основен “офис” се превръща гората. Но след приятните семейни разходки пак е време за по-забързано крачене по пътя - и към вече задаващите се нови големи подаръци от живота, и към новите предизвикателства. Дозата никотин може да се наложи да се намали, но дозата адреналин - никога.
Още през лятото на същата 2016 г., когато Спас Русев става собственик на “Левски”, се прокрадва идеята Наско Сираков да бъде върнат като президент на клуба. Не се случи. Съдбата пак има други планове - не просто престижна позиция, а товар, неподходящ за всяко магаре и непосилен за всеки вълк.
Май 2020 г. Току-що навършил 58 г., а дни по-късно озарен от щастието да има трета внучка, Наско Сираков сякаш няма нужда от нищо друго в живота си. Но
второто му семейство
има нужда от него.
Футболният “Левски”
е пред невиждана
заплаха
След сериозните проблеми на досегашния собственик на клуба Васил Божков, след драми и циркове бъдещето на “Левски” е поставено на карта. Акциите на клуба се подхвърлят като ненужни хартийки, не можещи да се доближат и до 1/1914-а от цената на руло тоалетна хартия след старта на пандемията от коронавирус. Ситуацията изглежда напълно безнадеждна. Пари няма, дългове - колкото (не) искаш. След “сини” панаири и гласуване на фейсбук страницата на Васил Божков “синя” България видя една светлинка в тунела с най-непрогледния мрак - Наско Сираков.
Вместо да си гледа кефа и внучките, Вълка погледна към мрака на “Герена”.
На 2 юни 2020 г. Сираков получи 86,6% от акциите и стана мажоритарен собственик на “Левски”. Клуб с велика история. Обаче без средства, без никакъв финансов гръб, без възможност да има феновете си на стадиона заради коронавируса, без отбор. Но пък с хиени наоколо, чакащи да откъснат парченце месо, от докарания до смъртоносно кървене “Левски”.
Е, от днешна гледна точка в очите на левскарите онези драми изглеждат толкова далечни. А разликата е толкова малка времево - от 58 до 60 години Сираков. Но съдържаща огромни усилия, мъки, грешки. В търсене на спасението. Най-големият футболен подарък от и за Наско, но категорично за всички левскари се казва Станимир Стоилов - върнат на стадион “Георги Аспарухов” от септември 2021 г. Ще е пълна заблуда, ако някой си помисли, че за тези две години “Левски” е докаран до състояние на стабилност и безсрочно и безгрижно “синьо лято”. Защото финансовата гилотина все още е надвиснала над стадиона без козирка. Но
там, на “Герена”,
е жив той -
левскарският дух
И пак се връщаме към 50-годишния Сираков. И към въпрос към юбиляря през 2012-а: “Ще ви е яд ли, ако никога повече не се завърнете в “Левски”? Или това е невъзможно?”
“Аз специални планове за бъдещето и за някаква кариера не правя. Съмнявам се, че ще има ръководител в следващите 20 г., който да се доближи до моите успехи. Аз нито имам намерение да се доказвам на някого, нито да се връщам и да показвам. За да се върна, трябва да ме убедят, че искат да се прави футбол така, както аз го разбирам. А аз разбирам прекалено много от футбол. В България са много малко хората, които се доближават до моите виждания и разбиране. Аз обичам да правя европейски футбол. При завръщането ми през 2004 г. на една от първите пресконференции казах, че аз титли и купи в България съм печелил безброй, искам да направя европейски отбор. Ако някога узреят за такова нещо и ме убедят, може и да се върна във футбола. Това по никакъв начин не ми е самоцел. Живея отлично и много по-спокойно, ако съм далече от футбола. Знам много добре едно мое завръщане какво ще донесе за мен и семейството ми. Трябва да са много убедителни, за да ме накарат да се върна. И то не във финансов аспект”, отговори Сираков.
Година по-късно - на 6 юни 2013-а, тогавашният собственик Тодор Батков убеди Наско да се върне в “Левски” в болезнен момент - след харакирито със “Славия” на “Герена”, подарило титлата на “Лудогорец”, и след загубената с дузпи от “Берое” Купа на България. Тогава Батков отсече:
“В това вълче
първенство ни трябва
вълк като него”
Третият престой на голмайстор №1 в историята на “сините” като ръководител в клуба обаче приключи злощастно. На 8 октомври 2013 г. след грозната случка със събличането на Ивайло Петев, докато Сираков го представяше за старши-треньор, Наско се зарече: “Тръгвам си и кракът ми повече няма да стъпи тук.” И дълго не стъпваше буквално - до откриването на новия сектор “А” на “Герена” около 54-ия си рожден ден през онази съдбовна 2016 г.
През 2020-а официалното му връщане в “Левски” бе под съвсем друга форма. Върна го не собственик, върнаха го левскарите. Върнаха го с надежда, че така си връщат клуба. Или ако не точно сега и ако клубът бъде спасен, един ден той ще бъде върнат на левскарите, защото е в ръцете на един от тях.
За 60-ата годишнина на Сираков големият подарък - спасението на неговото второ семейство, все още не е дошъл. Но на стадиона на “Левски” и за “синя” България дойде друго - върна се левскарският дух.
Навечерието на празника на Сираков. Стадион “Георги Аспарухов” се пръска по шевовете. “Левски” бие за втори път хегемона “Лудогорец” и стига до финал за купата на България срещу ЦСКА. Като рояк мравки от трибуните
към терена пълзят
“сини” сърца
Огромен процент от тях - деца. Перфектна гледка за шефа, страхотен подарък за левскаря Сираков - след най-непрогледния мрак да погледнеш в очите на “синьото” бъдеще.
26 април 2022 г. “Синьо” парти изненада на “Герена”. Бурни аплодисменти от футболисти, щаб, треньори в школата и служители. Аплодисменти и подаръци не просто като за шеф, а като за легенда и левскар от дъното на душата си. По този начин отбеляза 60-ия си рожден ден на любимия стадион собственикът на “Левски”. Наско Сираков получи честване на кръглата годишнина в стила, завладял “синия” клуб в последно време - с обединение, чувство за семейство и с възвисяване на левскарския дух.
Каква ли равносметка на живота си би направил точно в този момент? Как ли би тълкувал пътя си в “Левски” от срещата му с футболната любов, когато е на 12 г., до празнуването на 60-годишнината в тунела за излизане към терена на “Герена” заедно с играчите от първия отбор и работещите в клуба, вярващи в онази “светлинка в тунела”?
“Левски” наистина е мисия. А мисията на живота ми е спасението на “Левски”. Така го възприемам наистина”, казва 60-годишният Наско Сираков пред “24 часа”.
Коментари (0)
Вашият коментар