Радослав Янкулов - Човекът Радио! Роден в радиото и за радиото

Навършиха се 3 години без Радослав Янкулов (1953 - 2019)

5 май 2019 г. Радиото заплака. Завинаги замлъкна емблематичният му глас Радослав Янкулов.

А неговото не беше просто радио. Беше цветно радио - палитра от спорт и музика, оживяващи в картина.

Толкова цветен, че е грехота да го знаеш само от радиото. Толкова колоритен, че е грехота и да не си го слушал по радиото. Така живя Радослав Янкулов - карайки и думите по радиото да оживяват. За приятелите беше Радко. Но неслучайно само

една буква прави

разликата между

Радко и Радио

Защото човекът Радко беше Човекът Радио.

Радослав Янкулов е роден на 11 февруари 1953 година в София. Учи в 7-а гимназия, но в края на 10-и клас се премества в спортното училище “Олимпийски надежди”. Завършва ВИФ и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1976 г. постъпва в БНР.

Пред микрофона го отвежда друга емблема на “Спорт и музика” - Калин Катев. Човек, с когото ще го свързват дълги години приятелство и професионални истории. Докато все още учи, започва преследването на мечтата си да стане спортен журналист. Работи във вестник “Народна младеж”. След пресконференция Калин Катев, който от година по-рано е в спортната редакция на БНР, му подхвърля: “Абе ти защо не дойдеш в радиото?”

Ако Радко не бе отишъл при радиото, радиото щеше да отиде при Радко. Нямало е как да се разминат. Поне това говори животът след онова решение - Радко и Радио са толкова свързани, че може да се използват дори и за синоними. А съдбата си знае работата...

За професията Янкулов смята, че е роден в националното радио. “Радиото не започва от мен, аз започнах от радиото”, обича да казва той.

“Първата буква в трудовата ми книжка е написана в радиото, първата новина, прочетена в ефира, е в това радио, първият репортаж, първият мач, първата командировка в чужбина - в това радио”, разказва приживе той в интервю за “24 часа”, вече когато е избран за генерален директор на БНР през 2013 г.

Не пропуска да спомене, че

радиото до известна

степен е причина да

срещне жена си Поли

“Една моя колежка в радиото, приятелка на жена ми, казала: “Ще те запозная с един пич”, цитира със задоволство думите, част от може би най-важните “последствия” от преплитането на пътищата им с радиото.

“Децата ми се родиха в радиото”, казва още Янкулов за любимите си Теодора и Александра.

Когато в края на 80-те години на ХХ век напуска “Хоризонт”, за кратко е зам. главен редактор на спортната редакция на БНТ.

Но съдбата си му е радиото. Започва нов етап от кариерата и нова борба - създаване на частни радиостанции. Общо 4 на брой.

Оглавява частното радио “Експрес” през 1992 г. от самото му тръгване, а когато го напуска, става шеф на радио “99”. След него оглавява софийския канал на пловдивското радио “Канал Ком”. Основател е на първото спортно радио в България - радио “Спорт”, дало пътя на редица настоящи спортни журналисти.

Винаги обаче “се връща” към националното радио.

Нарича го

“моята църква”

“Освен че съм кръстен по някакъв начин в радиото, аз продължих да имам нужда от него и по-нататък. Когато започнах да се боря да правя частните радиостанции, често се появяваше нужда да говоря с някого от радиото, да дръпна някого, да взема някакъв номер от него”, разказва Янкулов.

Той е директор на пресслужбата на БФС от 2001 до 2003 г. След това става шеф на спортната редакция на Би Би Ти, когато в ефира на медията за първи път в България са излъчвани мачове от английската Висша лига.

Ръководител е на пресслужбата на бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС), когато начело бе Весела Лечева (2005-2009).

Генерален директор е на Българското национално радио от 23 май 2013 г. до 17 май 2016 г.

Радослав се бореше с диабет.

Намираше обаче свръхсили заради семейството си - Полина, която срещна “донякъде заради радиото”, любимите си дъщери Теодора и Александра и още по-любимите си внучета Яна и Матей.

Радослав Янкулов - един от най-популярните и най-заклети привърженици на футболния “Славия”, ознаменуваше най-голямото си щастие, като превръщаше внучетата си в потомствени слависти с бебешките им снимки върху членските карти за привърженици на най-стария столичен клуб непосредствено след раждането им.

Внуците растат. Едно е ясно - ще пораснат горди от дядо си, защото спомените за него няма да избледнеят. Постиженията му ги има “черно на бяло”, като цветовете на любимата “Славия”.

Името Радослав Янкулов е записано в историята на радиото в България. Име, символ на “цветното радио”. Момче, тръгнало от любовта към спорта и журналистиката и добавило от музиката на живота, за да осъществи и мечтата си, и себе си.