Украинката Лана Павлова с дебют в български филм благодарение на Башар Рахал

Актрисата прибра майка си и сестра си у нас, баща ѝ обаче е мобилизиран

Лана Павлова е от малкия украински град Ладижин, част от Виницка област в Централна Украйна, но от почти 10 години не живее там за разлика от семейството и приятелите ѝ.

Затова пък през последните две години се чувства почти българка, след като любовта я докарва у нас, а Башар Рахал я открива за киното ни.

Няма нищо случайно в актьорската ѝ кариера, тъй като баба ѝ е народна артистка и Лана още от дете иска да стъпи на сцената. Но пък все мечтаела да живее някъде другаде и така тръгва по света.

Шокът за нея, както и за милионите украинци, идва с войната в родината ѝ.

“Толкова ме боли и се притеснявам за хората там. Честно казано, никога не съм очаквала, че ще живея в такова време”, казва Лана.

Тя научава за войната от по-малката си сестра, която в 5,00 часа сутринта ѝ звъни да ѝ каже, че ги бомбардират и не знаят какво да правят. “Наистина не знаеш какво да кажеш, в някакъв шок си, мислиш си, че сънуваш”, обяснява Лана.

Още на следващия ден, след като започва войната, майка ѝ и сестра ѝ тръгват за България при Лана. Баща ѝ обаче остава в Украйна. “Той е добре, но не може да напусне страната, защото е мобилизиран. Баща ми прие тази новина като мъж и каза, че ще отбранява Украйна и няма да напуска”, разказва тя, като добавя, че в родния ѝ град обстановката е по-спокойна, дори хората вече ходят на работа.

Уникално, красиво и приключенско - така Лана си спомня детството си в Украйна. “Имахме какво да правим и за какво да говорим. Тогава нямахме телефони и компютри, сега, за съжаление, новото поколение не може да има такова детство с толкова игри.” Актрисата е пробвала всякакви спортове, в резултат на което има цяла колекция от белези по краката си - “те са моите награди от детството”.

Заради любимия си мъж, който е българин, Лана не се чувства бежанка. Но и сънародниците ѝ, които пристигат тук, не се приемат за такива.

Докато е работила в Киноцентъра в Бояна със свои украински колеги, те обяснявали как се надяват да останат в България само за един-два месеца, докато всичко приключи. “Никой от тях не се смята за бежанец и всеки иска да се върне вкъщи при семейството си, дома си, работата и познатите. Никой от тях не иска да живее нито в България, нито в Германия. Който е искал да емигрира в Европа, Русия или другаде, вече го е направил”, твърди Павлова.

“Като дете много исках да бъда актриса или певица, може би заради баба ми, която е народна артистка”, разказва Лана. Баба ѝ - Татяна Мазур, с която са много близки, е истинска творческа личност. Освен че е пяла в народен украински хор, с който е пътувала много из страната, пише и стихове. “Може би има нещо генетично”, добавя Лана. “Помня как всяка сряда и петък вечерта тя, с червено червило, отива на хор. Може би покрай това, че ходех на нейните представления и репетиции, много исках и аз да бъда на сцена.”

“Бих работила без пари”, толкова много иска да се занимава с кино младата актриса. Баба ѝ не ѝ е давала съвети за актьорството, но за сметка на това ѝ е казала: “Когато си избираш мъж, гледай той да не пие и да не пуши”.

Лана никога не е учила актьорско майсторство. “Родителите ми казаха, че ако искам да имам беден живот, да отивам в театрално училище.” Затова записва да учи финанси в Украйна, но в крайна сметка разбира, че не желае да се занимава с това, както и че не иска да живее в Украйна. “По някаква причина винаги съм знаела, че ще живея някъде по-далеч и винаги се интересувах от други националности и езици.”

Още повече че в родината ѝ ситуацията с филмовата индустрия и театрите била много лоша и нищо не се снимало. “Единственият човек, който снимаше филми, сега е наш президент Володимир Зеленски, който е комедиен актьор - б.а.)”, твърди Павлова.

Мечтата ѝ в един момент се сбъдва, когато Башар Рахал я кани във филма “Завръщане 2”, защото търси момиче, което може да говори руски език.

Лентата е продължение на “Завръщане” от 2019 година и разказва за четирима приятели, които трябва да помогнат на Бранимир (в ролята Башар Рахал) да събере средства, с които да запази заведението си на незастроен плаж, където прекарват всяко лято. За да успеят, трябва да довършат снимките на първия филм на техния приятел Ачо (Александър Кадиев), с чиято печалба после ще осъществят плана.

В лентата Лана се превъплъщава в София, украинка, която трябва да влезе в ролята на певица във филма, който снимат. “Покрай Башар и Райна Караянева се запознах с много хубави и талантливи хора в България”, разказва актрисата. Първоначално тя не познава никого от екипа, а с Башар и Райна все се разминават, защото снимат в различни дни.

“Снимахме сцена със Сашо Кадиев и не ми се получаваше, защото се притеснявах”, разказва Лана, като добавя как Сашо я успокоява с думите: “Лана, всичко е наред, всички се притесняваме”. Имало много готина атмосфера по време на снимките и всички много се забавлявали.

“Моето откритие бяха Китодар и Ники Мутафчиев. Двамата, като седнат и започнат да говорят, никой не може да се успокои (от толкова смеене) и дори Ники Илиев, който е суперспокоен, казва: “Айде стига”, защото никой не може да се концентрира за снимките”, обяснява Лана.

Тя и Ники Илиев имат сцена, в която трябва да изпълнят изключително труден танц. “Нито аз, нито Ники сме танцувални хора”. За тази сцена имат само три репетиции, водени от Михаела Павлова - професионален танцьор. “Този танц се нарича “мускулна треска”, защото след него ни болеше цялото тяло, пък и двамата ходим на кикбокс”, смее се тя.

Ники Илиев е и режисьор на лентата, като за него Лана казва, че е и изключително спокоен човек, доста нетипично за режисьорите.

Павлова заживява в България преди година и половина заради мъжа си, който е българин. С него се запознават в Италия, докато актрисата е по работа там. Била го сънувала още преди да го срещне. “Сънувах как изглежда, неговата енергия и как говори, дори сънувах майка му и семейството му”, обяснява тя, като добавя, че според нея съдбата се е намесила.

Влюбена до уши, тя поема риска да се премести с него в София. “С този човек и до края на света ще отида”.

Точно когато двамата решили да заживеят заедно, започнала пандемията от коронавирус и така 3 месеца не се виждат, защото тя е в Полша, а той в България. “Беше голяма любовна драма.”

Преди да дойде в България, Павлова живее 5 години в Полша. Когато отива там, тя не знае полски и по случайност се записва да учи бизнес предприемачество. Така се озовава с втора икономическа магистратура.

Покрай свой познат, който е фотограф, Лана става и модел. След като ѝ прави фотосесия и праща снимките на различни агенции, те не само я харесват, но ѝ предлагат и няколко договора. “Не съм мечтала за това и не съм мислила, че ставам за модел”, обяснява тя. По-късно е поканена за европейски мениджър на модели в американска агенция, като работата ѝ е основно в Берлин, Париж, Женева и Цюрих. “Завърших второ образование в Полша, работех на три места и все пак имах време за всичко, дори и за спорт”, твърди Лана.

Вече в България записва да учи руска литература, култура и художествен превод в Софийския университет. “Сега това звучи идеално, когато в тази ситуация с Русия аз съм единственият човек, който учи това”, смее се тя. Преди университета учи 6 месеца български език за чужденци, като само граматиката ѝ е по-трудна. А вече мисли да тръгва и курсове по актьорско майсторство.

За нея образованието е много важно и това си проличава с трите магистратури, които има, като освен всичко друго може да говори украински, руски, полски, турски, английски, а сега и български. Иска да научи и гръцки, защото всяко лято живеят с мъжа си там по 3 месеца.

В момента Лана снима филм в Лондон. Изпратила свой видеозапис, когато актьорският състав вече е избран, но от екипа толкова я харесват, че отказват договора на една от актрисите, за да дойде Лана на нейно място.