Животът е песен, цъкайте си вефа и слушайте Кидика, съветва 75-годишният певец с 3 брака - първият от липса на опит, вторият – от липса на памет, а третият – от любов
Как бихте се описали с 3 думи?
Усмихнат, спокоен, готин.
На колко години сте?
75 навършени.
Къде сте роден?
В Пловдив. Майничка съм и обичам много града и хората.
Какво харесвате у себе си?
Весел, усмихнат и подлежащ на критики човек съм.
Чай или кафе?
Чай. Билкар съм и сам си го събирам, сам си го суша, сам си го и пия. Предлагам и на другите, разбира се.
Любим ден от седмицата?
Всеки ден, но най-любим ми е този, когато няма напрежение около мен.
Любим филм?
Обичам научната фантастика, защото вярвам, че не сме сами на този свят.
Какво четете в момента?
В момента приключих една много интересна книга на Мира Добрева, с която се познаваме отдавна. Когато ѝ подарих моята нова книга, тя ми подари своята - “Столетниците - благословия или орисия”. Много неща може да научи човек от тези толкова мъдри хора, доживели до тези сто години.
Любима книга?
Всяка нова. Обичам фантастиката, приключенията, по-задълбочените книги за нещата от живота.
Любим цвят?
Синьо. “Всичко хубаво на този свят е синьо… и твоите очи.” (Запява.)
Любим парфюм?
“Олд спайс” още от времето, когато само чрез “Кореком” се снабдявахме с него.
Любима марка дрехи или предпочитан дизайнер?
Навремето в модна къща “Лада” имах един прекрасен шивач - г-н Василев. Не робувам на модните тенденции, но гледам все пак да съм в крак с модата, защото съм публична личност и не мога да ходя пет за шест.
Как предпочитате да сте облечен?
Спортно-елегантен.
Какъв вид обувки предпочитате?
Заради професията ми съм носил много тесни и остри обувки - т.нар. трандафори, до обувки с високи подметки. Напоследък предпочитам мокасините.
Каква кола карате?
До 1990 г. само “Лада”. Сега повечето са японски.
С какво пишете?
С химикалка, но когато пиша мои книги и разказвам случки от живота, използвам компютъра.
Каква чанта носите?
Един мой приятел - гинеколог, от конгрес в Брюксел ми подари от рекламните чанти. Когато ходя на прегледи, си я слагам и те ми казват: “О, колега”.
Какво има в чантата ви?
Документите, нотни листа, текстове за песни и подаръци понякога, когато реша да изненадам съпругата си.
Любима песен?
Всички мои песни са ми любими, защото са мои деца, но естествено, че визитната ми картичка е “Хей, живот, здравей, здравей”.
Стил музика?
Джаз. Можеш да импровизираш и от сърце да даваш това, което мислиш.
Любимата ви напитка?
Аз съм винар. Отказах твърдия алкохол, но през лятото обичам една мастика или узо на морето. Зимата на Балкана си правя ракийка и вино.
Какво обичате да ядете?
Не съм маханджия, както има една приказка - ям всичко, но имам предпочитания към супите. Аз на обяд без супа - не. Мога и сутрин да си направя попара с чаша домашно вино и да видиш как се зачервява човек и му върви денят.
Храната, която не вкусвате, е...
От всичко опитвам, за да не се мина. Но избягвам висококалоричните храни.
Имате ли хоби?
Хобито ми е спортът. Над 40 години съм скиор и плувам. Освен това съм планинар. Всеки ден си правя 5-6 км разходка. Тогава спокойно си пея и няма кой да ми каже: Защо викаш толкова.
Женен ли сте?
Да, жена ми се казва Снежанка, а аз покрай нея съм Дядо Мраз.
Какво харесвате у нея?
Всичко. Това ми е трети брак и винаги съм казвал, чекогато човек се ожени млад, е от липса на опит, вторият път е от липса на памет, а третият е от любов. Вече 20 години сме заедно.
Какво не харесвате у нея?
Огън без дим не може. Човек винаги може да се ядоса, но по-добре бързо да си го каже, защото само наказваш себе си, когато си хабиш нервите. Така че напред, животът е песен, цъкайте си вефа и слушайте Кидика как се дере – това е лафът на пловдивчани.
Имате ли деца?
Имам трима синове – един от първия брак и още двама от втория. Имам и внуци вече.
Къде живеете?
Във Велико Търново имаме апартамент, а в Балкана между Трявна и Елена имаме вила в село Кладни дял.
Какви цветя харесвате?
Обичам цветята, но на вилата жена ми се занимава с цветарския отдел. Аз съм по грубата работа - да кося, но само голямата част, около цветята не пипам, защото понякога резвам някое любимо нейно цвете.
Любим предмет?
Китара “Кремона” от завода в Казанлък, която е от баща ми. Показа ми акорди и до ден днешен ми е подръка.
Най-омразен предмет?
Мразя мръсните неща, нещо изцапано, независимо какво е.
Любима джаджа?
Смартфонът, защото има хубава камера. Обичам да снимам и след това да обработвам кадрите.
Телефон?
“Редми”.
Имате ли фейсбук?
Имах, но не обичам клюкарските неща и вече нямам.
От какво се страхувате?
Не се страхувам вече. Ако визирате дали ме е страх от болести или смърт, Творецът те е създал и кога ще се скъса нишката, само Той знае.
Голямата ви мечта?
Винаги е била една и тя се сбъдна – да изляза на голямата сцена, да се захласнат хората и да им се поклоня.
Кое е най-смелото нещо, което сте правили?
Обичам да помагам. Скоро на ски в Чепеларе една жена падна лошо и аз ѝ помогнах. После ми казаха, че са ме търсили да ми благодарят.
Кой е най-големият ви успех?
Имал съм и успехи, и падения, но човек от грешките си се учи.
Кога се влюбихте за първи път?
Аз съм си влюбчив, още в VI-VII клас.
Първата целувка?
Много отдавна. Много скромни бяха нещата тогава - като отидеш на кино, случайно да ѝ пипнеш ръката, какви ти целувки. Вече в музикалното училище се появиха и целувки.
Какво е сексът за вас?
Сексът си е секс, но когато е облечен с любов, е друго. Иначе е необходимост, даден е от Бога, за да се възпроизвеждаме.
Кога и с кого го направихте за първи път?
Някъде преди казармата, 17-18-годишен, тогава с жена, която, след като отидох в казармата, обеща, че ще ме чака.
Имате ли домашен любимец?
Доскоро имахме куче, ловджийска порода, което го взе един ловец, защото много го хареса. Дадохме го поне да си изкара живота, както му е предопределена съдбата – да бъде ловджия.
Най-лошото ви напиване?
Няма хубаво. Най-лошото е, когато на другия ден се събудиш и главата ти е бърза помощ.
Първата цигара?
Опитах се в казармата да пуша 2-3 месеца и разбрах, че няма да стане, след като сутрин те вдигнат и почнеш с гимнастики.
Най-скъпата ви покупка?
Апартаментът, колата.
За какво бихте използвали вълшебна пръчка?
Да помогна да се оправи този свят. Бих искал да спре войната в Украйна, безсмислие е да се убиват хора и от едната, и от другата страна. И да няма бедни хора.
Кога си лягате, кога ставате?
Аз съм рано пиле, рано пее. Последните 15-20 години си лягам след 21,30 ч, но за сметка на това към 5,30 ч ставам. Дънов е казал: Когато се събудиш, не се мотай, а ставай, щом си се събудил, значи си се наспал. Ставам, правя си физзарядка, раздвижвам старите си кости и съм готов.
На кого се доверявате най-много?
На най-близките си хора и най-много на съпругата ми, тя ми е отдушник за всичко.
Какъв мечтаехте да станете като малък?
От малък все си тананиках и ми викаха българския Робертино Лорети.
Кой е първият ви спомен?
Моите спомени са свързани с детството и родителите ми. Имах един чичо, който имаше кон с каруца и ни караше на остров на Марица през лятото. Умирахме да влезем в реката с коня на плиткото и да го мием. После заспивахме край огъня, а те са си изкарвали до късно.
Кои шеги не ви харесват?
Тъпите.
Какво е в състояние да ви вбеси?
Неправдите.
Кажете един стих.
Когато направих 50, Живко Колев ми написа тази песен:
“Навърших 50, запалих свещи за здравето на старите си кости.
Годините летят, не ги усещам от работа, любови, грижи, гости.
Часът на равносметка идва”.
Разкажете за най-срамната си постъпка.
Нямам. Не се срамувам от нищо, което съм правил.
Море или планина?
И двете поравно.
Любимо място за почивка.
Лятото на море, зимата - на ски и на вилата.
Почивка на палатка или в луксозен хотел?
Не съм по луксозните хотели, но и по палатки не съм. Нормален хотел.
Студ или жега?
Предпочитам хладното време.
Изхвърляте ли разделно?
В последно време, когато изхвърлям боклука, отделям пластмасите. Не събирам капачки, но браво на тези, които го правят.
Коментари (0)
Вашият коментар