Погнат от гвардията на Стамболийски, Буров бяга с лодка през Дунава

Банкерът политик умира в карцера на Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г.

Ех, да бех богатско чедо,

Буров да ми беше дедо,

дубъл-екстра щех да пуша,

мъката с тех да душа.

Или пък хавански пури,

що ги пушат хора щури,

но за бедни като нас

стига ни и некой фас.

Този стих е от известната частушка на Стоян Миленков - куплетист и трубадур на българския живот и нрави през 30-те и 40-те години на миналия век. Герой в песента е Атанас Буров - банкер, индустриалец, филантроп, политик, държавник, министър и дипломат, един от най-богатите хора в държавата по това време.

Роден е на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, където минава детството му. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Когато е в последния клас, участва в ученическа стачка и като социалист е изключен от всички училища в страната.

Според Иван Михайлов, бъдещ зет на Атанас Буров, обаче той и съученикът му Крьстьо Пастухов са

изключени, защото

пушили цигари

През 1895 г. много заможният му баща Димитър Буров го праща в Париж, където Атанас завършва правни и стопански науки.

Връща се в родната Горна Оряховица през 1900 г. и десетина години работи във фамилната фирма, но политиката определено го влече повече. Включва се активно в бащината Народна партия и бързо израства до неин лидер и идеолог на българската буржоазия.

На прием в двореца за рожден ден на Борис III Атанас Буров се запознава със 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на полк. Иван Салабашев, чийто чичо Стефан Салабашев е посланик във Виена. Буров е с 20 години по- голям от Майда, както всички наричат г-ца Салабашева, вече е бил депутат и дори подпредседател на Народното събрание през 1912 г. Участвал е в Балканската война и отново се е върнал в политиката.

По това време Атанас Буров ходи на лов и играе бридж, минава за голям майстор не само в анонсирането, но и в разиграването. Напук на популярния лаф, че анонсират лордовете, а разиграват кочияшите. Обича поезията, философията, изкуството, познава френската и руската литература, Достоевски е любимият му автор.

През май 1912 г. Атанас Буров и Смарайда се сгодяват, но избухването на Балканската война забавя сватбата им и те се женят в края на април 1913 г. Същата година той става министър на търговията. През 1915 г. се ражда синът им Стефан, две години по-късно, през 1917-а, и дъщерята Недялка, която наричат Беба.

На 6 октомври 1919 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в коалционния кабинет начело с Александър Стамболийски. Правителството изкарва едва 7 месеца и след като Оранжевата гвардия на Стамболийски погва и доскорошните си коалиционни партньори, Буров бяга с лодка през Дунав в Букурещ. Оттам през Будапеща се установява в Париж. Връща се през юли 1923 г. и през ноември е избран за депутат от родния си Горнооряховски край.

Когато в началото на 1926 г. идва Демократическият сговор начело с Андрей Ляпчев, 41-годишният Буров поема външното министерство и го управлява до 1931 г. След това е министър без портфейл. От 1911 до 1934 г. е избиран непрекъснато за депутат.

Цитираният по-горе Иван Михайлов се запознава с Буров и дъщеря му Недялка през 1936 г. Той учи икономика в Роберт колеж в Цариград и негов приятел го води през лятната ваканция във Варна. Вилата на родителите му е съседна на вилата на Бурови. Недялка учи в Американския колеж и когато на следващата година го завършва, бащата й подарява мерцедес.

На вилата играят тенис и бридж и

Буров страшно се

ядосва, когато губи

Гостува им и студентът от Париж Жак Шабан Делмас, бъдещият голям политик на Франция. Българите се възхищават на красивата му фигура и плувните му умения.

Иван Михайлов и Недялка Бурова се женят в края на 1945 г. На следващата година се ражда дъщеря им Магдалена. Буров вече е на мушката на новата комунистическа власт.

По това време Иван Михайлов е генерален прокурист на най-голямата тогавашна фирма в България за производство и търговия с дървен материал - “Братя Михайлови”. Тя е основана от дядо му, собственици са баща му и неговите двама братя. По-малкият от тях - Борис, е дядо на депутатката от ДСБ Екатерина Михайлова.

Когато през 1948 г. интернират Буров и жена му в Дряново, Иван Михайлов всяка събота пътува с влака дотам, за да им носи храна. При едно от тях Атанас Буров води зет си в общината и иска да му извади генерално пълномощно, с което да стопанисва имотите.

Михайлов отказва с оправданието, че не иска да оскърби шурея си Стефан.

“Ти няма да ме учиш

какво да правя”,

казва Буров и вади пълномощното.

През май 1949 г. Иван Михайлов е арестуван, обвинен в стопански съботаж и осъден на 6 години затвор. Съдят го по същия член 10, както и Трайчо Костов, само че по алинея 1, а не 3, която би означавала смърт. Лежи в почти всички тогавашни затвори - софийския, старозагорския, сливенския, бургаския.

В някои от тях се засича с тъста си и двамата общуват с бележки. Последната получава, когато са в пазарджишкия. Малко преди да умре, Атанас Буров се опитва да му вдъхне кураж. Пише му да не се отчайва, защото щели да дойдат по-добри дни.

След като умира в карцера на пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г., дъщеря му Недялка се развежда с Иван Михайлов и се омъжва за Димитър Велев. Изселени са в с. Койнаре, Белослатинско, и за да се издържа разпродава семейна покъщнина.

Синът Стефан Буров завършва Първа мъжка гимназия и след това минно инженерство в Германия. В България работи в мини “Бъдеще” в Твърдишкия Балкан, които са българо-френско дружество. При семейството си в София се прибира само по празници.

“Стефан беше много добър и много ерудиран мъж. Но и малко затворен и не особено общителен човек за разлика от сестра си и майка си”, казва бившият зет Михайлов.

Когато изселват семейството на Атанас Буров, за Стефан се застъпва лично тогавашният министър на минната промишленост и като ценен кадър го назначават в Свогенския минен басейн. Съвременници от този период на живота му са го запомнили като плах и още повече затворен в себе си човек.

Жени се за Цветана, една от дъщерите на големия индустриалец от Враца Иван Балабанов, който стопанисва чрез концесия горите на Рилския манастир, има голяма дъскорезница в Кочериново, развива и тъкаческата индустрия.

От този брак Стефан има една дъщеря - Елена. След развода си с Цветана Балабанова Стефан Буров дълги години работи в редакция “Българска енциклопедия”, създадена лично от акад. Тодор Павлов, един от главните комунистически идеолози.

По това време

Стефан Буров става

най-добър приятел

на писателя

Георги Марков

Двамата често общуват на тавана на Стефан, който се намира в кооперация на ул. “Оборище” №1. Марков е силно впечатлен от огромната ерудиция на Буровия син.

През 1969 г., когато вече е в Италия, Георги Марков пише писмо на Стойна Душанова, приятелка на Буров, че когато се върне в България, ще напише роман със заглавие “На тавана, при Стефан”. Синът на Буров умира от рак през 1980 г.

“Атанас беше един скромен и здравомислещ човек. Ако е създавал около себе си някакъв лукс, то е, защото като външен министър просто е бил принуден за това”, разказа приживе Иван Михайлов. Тогава няма УБО, за да плаща разноските на министрите и държавниците.

“Буров построява къщата на “Московска”, обзавежда я с парижки мебели и там се опитва да пази и поддържа престиж пред чуждите представители в България”, казваше още бившият му зет Михайлов.