Как Петър Стоянов убеди Елцин да преглътне молбата на България за членство в НАТО

Бившият президент става на 70 г., комитет начело

със Стефан Цанев организира разговор за

повратните точки преди 25 г.

Какво прави един президент, когато още с влизането си в офиса попада в окото на бурята? На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов пое от Желю Желев отговорността да е глава на една държава, в която

цените бясно растат

всеки ден, левът пропада,

стоки изчезват

от магазините,

а самата страна се лута между двата световни полюса на влияние - Запада и Русия.

Тогава се случиха три събития, които в много голяма степен промениха новата история на България и са отговорни за това сега да сме там, където сме. Четвърт век по-късно имаме повод да си припомним тази повратна точка - на 25 май Петър Стоянов навършва 70 г. и събитието, изглежда, ще бъде отбелязано подобаващо.

Инициативен комитет, воден от Стефан Цанев (кои са в него - виж долу), организира малко тържество, което няма да мине без конференция, посветена на 25-годишнината от встъпването в длъжност на президента Петър Стоянов и от трите събития през 1997 г:

- Разрешаването на политическата криза на 4 февруари, когато Петър Стоянов отказва на БСП да състави нов кабинет.

- Подаването на българската кандидатура за членство в НАТО на 17 февруари по настояване на президента.

- Подписването на 18 март на споразумение между всички политически сили за сключване на споразумение с МВФ и въвеждане на валутен борд в България.

Квашневски вика премиера и казва: Трябва спешно да изпратим зърно в България.

Сега ситуацията е различна. Ние виждаме какво се случва в днешния свят, когато НАТО започне да се разширява към близки до Русия държави. И си струва да си спомним за една вече позабравена визита на Петър Стоянов в Москва.

Август 1998 г. Президентът заминава за Москва при руския си колега Борис Елцин.

Българският държавен глава още преди да поеме поста - от предизборната си кампания, - работи за ясен курс на България в посока Запад - към членство в ЕС и НАТО. Едно от първите неща, които прави, след като встъпва в длъжност през януари 1997 г., е да поиска незабавно от назначения от него служебен кабинет с премиер Стефан Софиянски да подготви молба за членство на страната ни в НАТО.

Стоянов говори за цивилизационен избор. През 1997 г. е доста по-трудно от сега да откъсваш България от руската сфера на влияние. За поколения българи, живели при социализма в Съветския блок по време на студената война, когато пропагандата бе брутална,

НАТО звучи ако не

враждебно, то поне

дълбоко

подозрително

А русофилските чувства са масови.

В Кремъл още са живи спомените за България като за най-верния сателит. Затова завоят и охладняването на София се приемат като болезнена загуба.

“Това, което знаеха в Русия за мен, беше, че съм президентът, подал молбата за членство на България в НАТО, а това със сигурност вече ми създаваше образ на враг и русофоб - разказва Петър Стоянов в книгата на Йордан Василев “Това се случи пред очите ми”. - Всъщност това изобщо не е вярно. Израснал съм с руската литература, с песните на Висоцки и Окуджава. Моята Русия беше и си остава Русия на Толстой, Достоевски и Чехов, на Бунин и Йосиф Бродски, на Пастернак, Солженицин и Варлам Шаламов. Преди посещението дълго мислех как да убедя не само руското ръководство, но и широката руска общественост, че не съм враг на Русия.

Идеята ни хрумна заедно с Крикор Азарян и Валя Радинска, която е завършила литературния институт “Максим Горки” и има невероятни връзки с руската интелигенция. На практика тя пое цялата организация на срещата и преди да се срещна с Елцин,

поканих на вечеря в

българското

посолство

най-видните

представители на

руския културен елит

Дойдоха поетите Бела Ахмадулина, Андрей Вознесенски, легендарният режисьор на “Таганка” Юрий Любимов, режисьорът Марк Захаров, актьорът Армен Джигарханян и изключително популярният сатирик Михаил Жванецки, една от най-големите звезди на руското кино - Людмила Гурченко, и много други.

Говорихме си за литература, за постановките на “Таганка” (бях гледал вече в София “Хамлет” и “Добрият човек от Сечуан” с Висоцки в главната роля), цитирах Лермонтов на руски и се създаде невероятна обстановка.

Разбира се, след това ще има и чаша вино за всички.

Сега ни се струва, че сме затрупани от кризи, но всичко е относително. През 2022 г. лесно можем да получим рамо от целия ЕС и финансовите институции. А от каква помощ имахме нужда през зимата на 1997 г.? Първата визита в чужбина на Петър Стоянов след Брюксел е в Полша, Чехия и Унгария.

Преди да замине,

му казват, че

България има зърно

за хляб за 3 дни

Във Варшава Петър Стоянов споделя с президента Квашневски, че е възможно да има нови бунтове, този път хлебни. И че България няма 120 млн. долара, за да плати внос на зърно, защото е с репутация на фалирала държава пред световните финансови институции.

На 21 ноември 1999 г. благодарение на Петър Стоянов в България за първи път идва действащ американски президент - Бил Клинтън, и това отваря пътя за страната ни в НАТО. Това е друга история, която Стоянов е разказвал в “24 часа”.

Пред руските телевизии, които дойдоха да заснемат събитието, нашите руски гости - а това бе действително цветът на руския културен елит - горе-долу казаха едно и също: отдавна не сме се чувствали така добре, българският президент е истински поклонник на нашата литература и култура. Добре, че дойде в Москва и ни събра на едно място.

Техните изказвания бяха широко огласени в Русия. И когато на другия ден се срещнах с Елцин, той не пропусна да го отбележи, а и руската преса вече нямаше как да говори за мен като за президент русофоб. Ледовете сякаш се стопиха.”

Тогавашният български посланик в Москва Василий Такев е цитиран в същата книга, че първите думи на президента Елцин към Петър Стоянов били и

“Ну, г-н президент,

Вы взяли русскую

интелигенцию,

но надо брать и Кремль.”

На 28 август 1998 г. дори вестник “Дума” излиза със заглавие “Елцин и Стоянов се харесаха”.

Най-прозападният български политик от промените насам успява да внуши доверие на Русия или най-малкото успява да предотврати превръщането на Русия в наш враг. Прави го с откровеността си, с характерния си чар и с очевидната си симпатия към руснаците и високата степен на познаване на тяхната култура и история, отбелязва Йордан Василев.

Визитата на Петър Стоянов в Русия трябва наистина да е оставила солидно впечатление и ледовете около неговата личност да са се разтопили, защото след 6 месеца, на 15 февруари 1999 г., в Москва му е връчена престижната награда “Темида” от името на Съюза на руските юристи.

Там Стоянов не пропуска още веднъж да припомни за традиционните исторически и културни връзки между двата народа, но подчертавайки дебело, че цивилизационният избор на България – членство в НАТО и ЕС – е категоричен и остава непроменен; Русия трябва да свиква с тези реалности.

-----------

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА 25 МАЙ 2022 Г.

Писателите Иван Цанев, Владимир Зарев, Боян Биолчев, Георги Господинов, Димитър Бочев, Любомир Канов, Румен Леонидов, Захари Карабашлиев, Деян Енев. Други видни творци като Теди Москов, Руси Чанев, Ириней Константинов, Марин Янев, Цветана Манева, Явор Милушев, Камен Донев, Мариан Вълев, Георги Мамалев, Екатерина Евро, Тончо Токмакчиев.

Големите български спортисти Стефка Костадинова и Христо Стоичков.

Големите музиканти Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Васил Найденов, Михаил Белчев, Кирил Маричков, Валди Тотев, Александър Петров, Йордан Караджов, Веселин Тодоров, Славчо Николов, Васко Кръпката, Маргарита Хранова, Милена, Тео и Милица от “Тоника СВ”.

--------

Кирил Маричков: Добър човек и верен приятел

Най-добрият президент. Много интелигентен, изключително добър човек и верен приятел.

Георги Господинов, писател:

Взе най-важните решения

през последните 30 години

Те не са много - българските политически лица, които са минали през мелницата на тукашното и са останали цели и с достойнство, с белези, разбира се, но все пак цели. Имената им от последните 30 години се броят на пръстите на ръцете, да не кажа, на едната ръка.

Само няколко думи за човека и политика, когото честваме днес. (Юбилейното и елейното не са ми присърце, а предполагам и на него.) Казвам първо човека, защото това винаги е първо, винаги е основата. Президентът Стоянов е свестен човек. Това в собствената ми йерархия е повече от почетно звание, може би най-важното. Свестен човек ще рече добър и чувствителен, но също така широко скроен, обемен, отворен към града и света, към малкото и голямото. Такъв, който може да стои на мястото си и до семейство Клинтън, и до достолепни родопски старци. И да не дели едните от другите.

Като политик Петър Стоянов взе най-важните решения в последните 30 години. Застана на страната на всеки направен избор без недомлъвки, усуквания и снишавания. Помислете сега, ако трябваше да се случи отново, колко български политици биха застанали със същата убеденост и яснота.

Благодаря за решимостта и честит празник, господин Президент! Останете все този човек.

----------

Стефка Костадинова: Точен и силен в преценките и изказа

Президентът Петър Стоянов е един от най-значимите и влиятелни българи, с трайна следа в нашата най-нова история. Аз имам познати, добри познати и приятели, Петър Стоянов е сред приятелите. Той бе с много важна и решаваща роля в трудните години на прехода, когато нацията се нуждаеше от стабилност, вяра и точна посока. Познаваме се много отдавна, но силно се е запечатал в съзнанието ми споменът от олимпиадата в Сидни, където бях като зам.-министър на спорта. Президентът изживяваше тогава много емоционално всеки наш успех на игрите, окуражаваше, вдъхваше вяра и сила у българските спортисти. През годините няма мой успех или празник, на който да не ме е поздравил. Невероятен ерудит, балансиран и мъдър, много точен и силен в преценките и изказа си.