BG филмът на HBO за Перник ще се гледа в 16 държави наесен

НВО Max подкрепи документалната лента за Перник, която разказва за контрастите и живота през очите на футболните фенове

Ханка Кастелицова е продуцент, режисьор и сценарист с български корени. Като изпълнителен продуцент на документални филми за HBO Max тя работи в Прага, но в тясно сътрудничество с продуцентските центрове на HBO в цяла Европа и отговаря за разработването и производството на документални филми. Името стои до редица европейски заглавия - от номинирания за “Оскар” “Пожарът в Колектив” (Румъния) до българския “Тихо наследство”, посветен на семейната история на жестомимичния преводач Таня Димитрова. Сред европейските проекти са и “Футболният ексцентрик” (Испания), “Акаса, моят дом” (Румъния), “Полският Холивуд” (Полша), “Кнутби: сляпа вяра” (Швеция), “Случаят Ванинкхоф” (Испания) и много други. Документалните истории, които помага да бъдат разказани, винаги имат емоционален момент и носят важен социален отпечатък.

Два са поводите за интервюто с Кастелицова. Първият е, че платформата HBO Max от два месеца е налична и в България и локалното съдържание ще става все по-важно за екипа на компанията у нас наред с интернационалните заглавия. А вторият е новината, за която “24 часа” първи писа – новият документален филм на HBO Мах от България “Нямаш място в нашия град”, който ще се гледа в 16 държави през есента.

- Как избрахте да копродуцирате българския филм “Нямаш място в нашия град”?

- Проследявам развитието на проекта от няколко години - темата му е трудна и сложна, което е предизвикателно и интересно. Първата ни среща с екипа беше отдавна, но миналата година се видяхме на семинар в Сараево, където се срещат създатели на филми, представяйки ги в почти финалния им вариант пред нас - експертите от сферата. Та именно тогава бях впечатлена от работата на Ралица Големанова (продуцент) и Николай Стефанов (създател и режисьор) и видях потенциал HBO да застане зад проекта им за филм, посветен на контрастите и живота в Перник, показани през героите им - футболни фенове.

След Сараево бяхме толкова впечатлени от упоритата работа на този екип, че решихме да се присъединим към тях във финалния етап на монтажа и постпродукцията. Беше голямо удоволствие и постигнахме много добър резултат, като се надявам и зрителите да останат със същото впечатление. Темата на филма е интернационална и футболната страст, обединяваща хората от един град, в който няма много реализация, ще говори на публика от всяка точка на Европа.

Мисля, че

Перник е място, което много от българите са сложили в клиширана рамка,

загърбено е с поставен етикет, а за такива бивши миньорски градове има подобни филми из цяла Европа. Темата е универсална, не се отнася само за България. Виждаме как героите във филма са продукт на нашето общество, създателите разказват историята по интересен начин, с много уважение към главните герои. Филмът получи покани да бъде представен на няколко големи фестивала. И може би ще е една от най-успешните ни документални ленти за последните години по отношение на интернационалната критика и приемане от международна аудитория. Горда съм с екипа, поздравявам ги, че са успели да преминат по-голямата част от пътя сами. А и се радвам, че едни от най-добрите документални филми от всеки регион могат да бъдат гледани по НВО и в стрийминг платформата ни.

- Има ли място документалистиката сред интересите на зрителите и може ли да говорим за сравнение между американските и местните документални филми?

- HBO се свързва с иконични филми, които вълнуват зрителите по целия свят. Аз съм пристрастна към документалистиката и за моя радост този жанр е много застъпен в съдържанието ни. Развитието на телевизията и стрийминга даде поле той да стане по-достъпен, да интерпретира и да показва интересни съвременни теми, значими за социалния ни живот, да ни показва какво се случва тук и сега като процеси и истории в различни точки на света. Американските ни продукции привличат глобални имена като актьори, но от своя страна местните продукции носят значимостта на теми, които са близки до зрителя. Ние следваме най-добрите традиции на европейското документално кино. Показваме локалния контекст и сме щастливи, когато откриваме интересни теми, които да развиваме, защото можем да се “състезаваме” с тях за интереса на зрителя с най-добрите американски сериали, и то точно на местно ниво. Хората искат да гледат висококачествено съдържание и това важи и при блокбастърите и драматичните или забавните сериали, и при документалните филми и поредици.

- Кои проекти на НВО са най-близо до сърцето ви?

- Със сигурност трите филма, които сме правили с румънския режисьор Александър Нанау, който миналата година бе номиниран в две категории за “Оскар” за един от тях. Друг проект, с който се гордеем, е сръбската лента “Другата страна на всичко”, който спечели награда в престижния Международен фестивал на документалните филми в Амстердам. Полският филм “Причастие” също имаше шанс за “Оскар”, като влезе в краткия списък на наградите, също така спечели Европейските филмови награди, които са еквивалент на оскарите. Тази година много наши продукции имат премиери на фестивали за документално кино по цял свят. Всички проекти са близки до сърцето ми, защото с екипа работим много за тяхната реализация. Фантастично е, че има толкова много фестивали и се вълнуваме, когато наши заглавия имат премиера на тях и получават признание.

- Какво ще кажете за българските копродукции и какъв е пътят на наш проект до международните платформи и публика?

- Наблюдавам българските творци доста отблизо, говоря с много екипи, надявам се да имаме нови проекти. Със сигурност в България това, което можем да развиваме като местни продукции, e в сферата на документалистиката. След първите два - “Бетонни фараони” на Йордан Тодоров и “Хотел “Рай” на София Тзавелла, направихме 10-годишна пауза, която прекъснахме миналия март с “Тихо наследство”. А присъстваме на местния пазар с български екип от 20 години – има какво да предложим.

Искаме да си сътрудничим с местни артисти,

които имат международен потенциал техните филми да бъдат разбрани в чужбина. Фокусираме се да показваме истории от местно ниво - как живеят хората, какви проблеми имат, какво е обществото към дадения момент. Много често продуцентите се спират на история от другия край на света в търсене на по-интересна тема, но не бива да затваряме очите си за неща, които се случват буквално до нас. Това са истории, които можеш да проследяваш отблизо. Подкрепям местното кино и проекти, интересувам се от България и от това да има повече документални филми.

- Имате специално отношение към страната ни, защото вашият дядо е българин. Какво помните от детството си тук?

- Изключително съм свързана с България,

прекарах първите си години в София с моите баба и дядо

В моето съзнание този период е като приказка. Когато бях малка, живеехме в центъра, на ул. “Екзарх Йосиф”. Бях много близка със съседските деца. Когато баба ми отвореше прозореца и ме викнеше да се прибирам, все бях в нечий двор. Моят дядо беше невероятен разказвач, от него съм слушала много истории, постоянно го карах да разказва още и още. Това е една от причините да поема по този професионален път. Имахме градина в полите на Витоша, където растяха всякакви горски плодове, обожавах да ходя там и сега се опитвам да поддържам малка моя градина близо до мястото, където живея. Имам спомени от 1968 г., тогава вече се бях върнала в Прага и ходех в България само през лятото. Първи и втори клас бях в българско училище, защото чешкият ми не беше толкова добър. А и по онова време беше по-безопасно да съм в българско училище. Все още помня наизуст “Аз съм българче”.

Имам роднини, които още живеят в България, чичо ми е там и съжалявам, че не мога често да се връщам. Надявам се, че през септември ще дойда за премиерата на документалния ни филм.