Янорова и Винченцо в битка за мъж в Армията

Автентичният образ на руснака и ненормалната му доминанта над жените рускини са осмени в пиесата „Мечтата на идиотката“ от Анатолий Дяченко.

В малката зала „Миракъл“ на петия етаж на Армията Стефка Янорова в ролята на съпругата и Василена Винченцо като любовницата се пазарят за притежание над липсващия мъж. Любопитното е, че той въобще
не се появява, но двете дами така сочно го представят, че загубваш всяко желание да зърнеш това животно.

През цялото време Янорова трупа доказателства за примитивизма на мъжа, който си ляга с обувките, пиянски повръща в леглото и пази мръсотията с
дни, вони, трудно говори и…

„Това е друг човек, лъжеш!“, едва-едва протестира Василена. Развитието на сюжета е много интересно, доказвайки митологията за образа на руския мъж, популярна в битовите коментари. На нея контрастира митологията за рускинята като всеотдайна нежна, любяща, прощаваща, внимателна към финеса на публичното си присъствие, много често поетична.

Двете актриси поддържат диалога на съвършено ниво, изгонвайки всяко усещане за игра и направеност, и потъват изцяло във фактите и техните интерпретации.

Наистина е голямо удоволствието да наблюдаваме жестовете и мимиките на спора. Стефка Янорова, облечена в черно, агресивно и нетърпеливо сардонично се отказва от мъжа си в полза
на по-младата любовница.

Василена, облечена в бяло, е толкова изненадана и съсипана от представяния образ на любимия мъж, че чак устните й побеляват от недоверие и самосъжаление. Интригата има изненадващ финал, доказвайки емоционалното „робство“ на руската жена
от незаслужаващия я съпруг.

Популярният актьор Валентин Танев, заел се с режисурата на спектакъла, щедро оставя без диктат и притеснение актрисите да показват майсторството си, както се казва, до дъно.

Авторът Анатолий Дяченко е украински актьор, тв водещ, харесван изпълнител на комедийни тв и филмови роли. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Съпроводът на пиано е на Явор Намлиев.