Покорителката Силвия към семейството: Няма друго място, на което повече искам да бъда!

Страхува се да им каже за Еверест, но после усеща силата на любовта им. Лъже ги за Лхотце

Силвия Аздреева, която покори най-високия връх в света и четвъртия най-висок за 1 ден, 3 часа и 45 минути, превръщайки се в първия българин с успешни последователни изкачвания на Еверест и Лхотце, меко казано изненадала семейството си с новината, че тръгва да покорява Покрива на света. Допреди половин година, когато през ноември отива на трекинг до връх Ама Даблам, а го покорява, тя е изкачвала единствено Мусала. При това веднъж.

На 15 май 2022 г. се качва на най-високота точка на планетата. На 16 май 2022 г. се качва и на другия 8-хиляден гигант. 

“Тръгнах към Еверест вече с мисъл и за Лхотце. Естествено, спестих това на семейството ми. Знаеха само двама души. Семейството ми беше достатъчно притеснено за Еверест - та това е Еверест! Не можех да им причиня повече треперене от това”, разказва Силвия.

Петричанката вече е изненадала достатъчно близките си с новината за атаката на покрива на света.
“Беше ме страх да кажа на семейството си, че ще изкачвам Еверест. Експедицията ми вече беше организирана. Първо казах на майка ми: “Искам да ти споделя нещо - заминавам на друга експедиция. Няма как да ме спрете. Всичко е уредено.

От вас искам само

да ме подкрепите,

защото вашата подкрепа ми е много важна. Без вас няма да успея. Искам да ме изпратите с положителна нагласа и вяра. Каквото и да кажете, каквото и да направите, няма как да ме откажете.” По реакцията видях, че все едно го приемаше. Разказах , че отново ще съм с Нирмал Пурджа и много сериозна агенция, ще съм в добри ръце. Тогава ме попита: “Кой връх?”. Не мога да опиша изражението , когато отговорих: “Еверест”. Но някак го прие. Майка ми не се опита да ме разубеди, което беше много добър знак за мен. Не мога да си представя какво е било в душата , когато ми пожелаваше успех.

След това казах на сестра ми и съпруга , когато им бях на гости в Лондон. Тя не можа да повярва. Знаеше, че съм луда, ама чак пък толкова...

Обясних : “Няма друго място, на което повече искам да бъда, от това, към което съм тръгнала”. И те ми пожелаха успех, но сестра ми беше суперпритеснена. Дори когато се чувахме,

тя плачеше

и аз трябваше

да я успокоявам,
макар да съм на 7000 метра и да оцелявам.
Другият момент беше да кажа на брат ми и неговото семейство. Там беше по-остро. Но той като брат, като мъж, като по-голям от мен, като човек, който е загрижен за по-малката си сестра, беше много притеснен. Е, с него имаше сблъсъци по телефона. (Смее се.)

Но всички ме изпратиха с позитивизъм и увереност - дали е било само за пред мен, а вътрешно са треперили страшно, вероятно.

Когато вече тръгнах към по-високите лагери, усетих едно - силната им любов към мен. И те осъзнаваха, че минавам в граници, непознати за мен. Знаеха, че нямам опит на такива височини. Там усетих тази сила от семейството, която може да те окрили.

Мисля, че сестра ми беше заподозряла за Лхотце, но аз отричах: “Не, сестричке, аз не отивам, други хора отиват. Просто в експедицията пише Еверест - Лхотце, това не значи, че аз ще ги изкачвам и двата...”