“Руският славей” Надежда Плевицка, топагент на НКВД, живее и в България

Умира 56-годишна от сърдечен пристъп в килия на затвора в град Рен на 1 октомври 1940 г.

Има една известна певица на романси и руски народни песни, животът на която е свързан и с България, но за която се знае малко.

Според някои автори тя е сред четирите най-големи съветски жени шпиони. Другите са Елена Ферари, Елисавета Зарубина и Мелита Норууд.

Тук става дума за Надежда Плевицка.

Тя се ражда на 17 януари 1884 г. в с.Виниково, близо до град Курск, в семейството на бедни селяни. Името й е Надежда Василевна Виникова, но всички й викат Дьожка.

На 13 години е изпратена за послушница в манастир. Когато след почти три години излиза от манастира, е шокирана колко хубав, шарен и пълен с развлечения е животът в Курск, сравнен с неспирните пост и молитви в църковната обител.

Следва живот

като на кино,

пълен с много

авантюри

Надежда пее в женски хор, танцува и също пее в ресторант.

Омъжва се за солиста на Киевския балет Едмунд Плевицки. Приема фамилията му и с нея ще се опита да превземе света.

Двамата заминават в Петербург. В столицата тя ходи често на театър и опера, пет години пее в ресторант и става една от най-известните певици.

Силата й е главно в народните песни и романсите. Когато славата й в Петербург стига зенита си, Надежда е поканена в трупата на знаменития московски театър “Яр”.

През 1908 г. Плевицка подписва договор да пее в прословутия на времето си Нижегородски панаир. Почти всяка вечер след изпълненията се явяват меценати и импресария, които искат да я наемат

тя да пее при тях

срещу

баснословни

хонорари

Знаменитият тенор Леонид Собинов й казва: “Вие сте един голям талант. Знайте и помнете това!”.

Плевицка пее пред император Николай Втори и семейството му след негова лична покана.

Той често се разплаквал от песните й. След един от концертите императрицата й подарява брошка, обсипана със скъпоценни камъни.

Императорът я нарича нашият курски славей, а тя него - моят господар и батюшка. След време е “повишена” в “руски славей”.

Слуша я и знаменитият руски певец Фьодор Шаляпин, както и големият режисьор Станиславски и неговите артисти от Художествения театър.

Всички награждават изпълненията й с дълги аплаузи. А хонорарите й са впечатляващи. Говори се, че вече е спечелила милиони рубли.

Тя обикаля почти всички европейски държави. Изнася концерти и в САЩ. През 1912 г. почитателите й я виждат на Френската Ривиера. Там тя си почива, след като, облечена в разкошен руски кожух и руски народни дрехи, изнася няколко концерта.

През 1914 г.

Надежда се

омъжва за

поручика

от Карасирския полк Шангин. Избухването на Първата световна война я заварва в Швейцария и тя бързо се заввръща в Русия. Нейният съпруг е назначен за началник-щаб на 73-а пехотна дивизия. Тя тръгва с него на фронта, там изнася концерти на войниците,

става и

санитарка

в дивизионния

лазарет

През 1915 г. поручик Шангин загива и тя е принудена да се върне в Петербург.

През лятото на 1915 и 1916 г. са заснети два филма с Плевицка в главната роля - “Викът на живота” и “Властта на тъмнината”. После те са премонтирани в един филм със заглавие “Агафя”. Големият руски поет Александър Блок пише в мемоарите си, че певицата играе и във филма “Младият олшански господар”.

Идва разломната 1917 г. Според историка проф. Ангел Веков Плевицка “застава на страната на революцията”. През пролетта и лятото на 1918 г. отива в Курск и пее пред бойците на Червената армия.

Според други историци обаче певицата тръгва на юг и “някъде по прашестите и небезопасни южни пътища на Русия се среща с генерала от Белогвардейската армия Николай Скоблин”.

Факт е, че се омъжва за него и двамата изживяват заедно остатъка от живота си. Факт е също така, че през ноември 1921 г. двамата са в България - в с. Горно Паничерево, днес Ягода. Проф. Веков пише, че то е в Софийски окръг, но реално селото е в Старозагорско, близо до Мъглиж.

Не е известно как Надежда и ген. Скоблин стигат до България. Тя започва да обикаля страната и да изнася концерти, на които пее любимите си руски народни песни. Съпругът й я придружава навсякъде. Това предизвиква ревност сред белогвардейските генерали и те обвиняват Скоблин, че се крие под полата на жена си, докато те “се готвят за нови походи срещу Съветския съюз”.

По всяка вероятност

двамата напускат

България през

1923 г.

Следват нови концерти из Европа, които заздравявят самочувствието на певицата, носят й нови почести и слава. По оскъдна информация през 1930 г. съпрузите отново са в България. Запазен е документ, в който пише: “Особено често те бяха със своя съпруг в София, където възторжено ги приветстваха и честваха...”.

Междувременно ген. Скоблин е станал един от ръководителите на Руския общовойскови съюз (РОВС) в Париж.

Липсата на достатъчно средства, които да поддържат бляскавия живот на семейството, принеждава двамат да станат съветски агенти на НКВД с псевдоними Фермер и Фермерка.

Получават по 200 долара на месец, солидна сума за онова време. Срещу това цялата дейност на РОВС постепенно става известна в Москва.

През 1930 г. съветските тайни служби успяват да отвлекат от Париж ген. Александър Кутепов, а през 1937 г. и ген. Евгений Милер. Последната акция обаче проваля агент Фермер.

Ген. Скоблин успява да избяга в Барселона, но Надежда Плевицка е арестувана и обвинена в съучастничество. Присъдата е 20 години затвор. Президентът на Франция отказва да я помилва.

Противоречиви са сведенията за смъртта на ген. Скоблин. Според една от версиите в Барселона той се включва в Гражданската война и през 1937 или 1938 г. загива при бомбардировка на града от франкистката авиация. Според друга версия обаче генералът е ликвидиран от трима служители на НКВД, които го отмъкват с лекомоторен самолет и го изхвърлят от голяма височина в морето.

Надежда Плевицка умира само на 56 години от сърдечен пристъп на 1 октомври 1940 г. в килия на затвора в град Рен по време на нацистката окупация. Френските вестници съобщават пестеливо за смъртта на рускинята, която

доскоро е била в

центъра на

шумен съдебен

процес

Плевицка е главна героиня, но с променено име в разказа на Владимир Набоков “Асистент продуцент”.

През 2004 г. излиза френският филм “Троен агент”, който разказва нейната история.

Тя и съпругът й ген. Скоблин са споменати в полуизмисления роман на Анатолий Рибаков “Страх” от поредицата “Децата на Арбат”.