70 000 евро - Владимир ги намери и върна, а семейството дълго ги събирало за апартамент на сина

Когато изгубили несесера с 4 изписани имена, се отчаяли - “Изгубихме живота си”. Предложили на Симеонов част от парите, но той отказал: “Не съм ги заслужил”

70 000 евро - от толкова се е отказал 39-годишният Владимир Симеонов, за да ги върне на възрастна двойка от Стара Загора.

Той намира парите случайно един следобед на паркинг пред строителен обект в столичния квартал “Бояна”. Минава оттам ежедневно, но в този ден намира несесер на земята. Решава, че може би е на някого от работниците в района, и очаква вътре да намери стандартното - телефон, лични документи, ключове, малко пари.

Парите обаче не са никак малко - 140 000 лева в евро, а в несесера няма нищо друго.

Единственият “жокер” са четири изписани имена от външната му страна. Владимир Симеонов предостави снимки на “24 часа”.

Мъжът започва да търси начини да се свърже със собствениците на несесера, като качва информация във фейсбук групата на квартал “Бояна” в София.

Два часа по-късно Владимир отново е на паркинга пред строежа, когато вижда възрастна двойка. Хората са с кола, но стоят извън нея под дъжда. Отива при тях и ги пита дали може да им помогне с нещо, а

те му отговарят: “Ние изгубихме живота си”

Двойката се оказва собственик на изгубения несесер, а изписаните на него имена - тези на внуците им.

Парите събирали дълго, за да купят с тях апартамент в България за сина им, който живее в САЩ заедно със съпругата и децата си.

“Явно България им липсва и искат да се върнат тук. А родителите му са решили да помогнат, като им купят апартамент, където да живеят”, разказва Владимир.

Той

твърдо отказва парите, които те му предлагат от благодарност

“Разбира се, че отказах парите. Казах му: “Аз можех да злоупотребя с всичките, ако съм искал. Но не съм ги заслужил. И едно евро да искате да ми дадете, първо ще направя нещо за вас и чак тогава може да ми платите. Но просто така не бих ги взел”, казва мъжът.

Хората дори не преброяват парите, когато получават несесера си обратно. Само проверяват дали са вътре, след което мъжът предлага част от тях на Владимир.

“В първата минута не си казахме нищо. Беше едно неловко мълчание, в което не знаех какво се случва. Чак след като отказах предложените пари, нещата се поуспокоиха и си разменихме две приказки.

Не вярваха, че може да има такъв човек и че това може да се случи. Бяха се надявали никой да не е намерил несесера и той още да стои на мястото, където го бяха изгубили”, обясни Владимир.

Симеонов има бизнес и се гордее, че е съпруг на известна пародонтоложка и имплантоложка. Разказва, че семейството и близките му не са лишени от нищо, но и че не би се полакомил да вземе пари, които не е изработил сам.

“24 часа” номинира Владимир Симеонов за инициативата “Достойните българи на годината”.

Достойният Владимир Симеонов: Да си човек с човека - на това уча дъщеря си, тревожа се за бъдещето ѝ в България

Може би е изпитание, че открих тези пари

- Кой ви е научил на доброта?

- Родителите ми.

- На какво друго ви научиха те?

- Да си човек с човека - това е най важното. Ако хората осмислят това, ще имаме уникален ресурс да станем страхотна държава и народ. Някой може и да не пресича където трябва например, но защо трябва друг да го сгази, да го напсува или да го овика? Утре някой от нас може да е на неговото място.

“Той не се отнася с мен добре, защо аз трябва да му отвръщам с добро?” е много погрешно мислене. Това е като пързалка - вие сте на най-отгоре на пързалката и в момента, в който тръгнете, спиране няма. Същото е с лошото отношение. Лесно е да тръгнете надолу, по-трудният вариант е да се изкачиш до върха, където е доброто.

- На вас не са ли ви нужни тези 140 000 лева?

- Не. Семейството ми е добре осигурено и всичко съм спечелил с двете си ръце. Работя постоянно като собственик и управител строителна фирма. В България има пари за всеки.

- А бъдеще?

- Не. В сегашното положение на България ѝ остава малко време - около 20 години, ако не започне процес по осигуряване на добро бъдеще.

Аз скоро ще стана на 40. Остават ми 20 години работа. На моята дъщеря обаче тепърва ѝ предстоят. Тя има 40-50 години, които да даде на държавата. Ние обаче не гледаме към децата и техните основи, а единствено за сегашния момент. Ако продължим така, имаме 20 години, в които всичко това, което виждаме, ще се разруши и ще изчезне. После приключва една 1300-годишна история, което е жалко.

Не знам какво ще се случи с държавата. Мислил съм всякакви варианти. Може би дори и като република няма да ни има. Като строител мога да кажа, че каквато и фасада и покрив да направя, дори златни да са, ако няма основи, всичко ще изчезне.

- На какво искате да научите дъщеря си?

- Да бъде човек и да прави добро. Сега е на седем и мечтае да стане зъболекар, за да може да помага на хората. Въпреки че постоянно е с мен на обектите. На шест години се беше научила да копае с багер, а на пет валираше. Може да кара, да паркира и да връща назад 20-тонен камион, което е страхотно за седемгодишно дете. Има клипове как кара една от четириосите ми назад. Газ и спирачка определям аз, но тя си гледа огледалата и си го върти и кара.

- Защо мислите, че точно вие намерихте тези пари?

- Може би е изпитание. Два дни по-късно започнаха проливните дъждове, имаше и наводнения. За един от обектите ми беше достатъчно да вали още един час и щеше да е потопен целият. Ако не бях върнал парите, съм сигурен, че това щеше да се случи, но - съдба.

Освен законите за движение по пътищата, наказателнопроцесуалния кодекс и всички закони, които мислят в министерствата, има едни много по-големи, към които обаче ние не се стремим. Това са вселенските закони. Те са над закона за пътищатата и над НПК.

Много хора се чудят защо точно тяхната къща се е наводнила, защо техният блок е пропаднал, защо техните ниви са изчезнали, защо техните посеви са се съсипали, защо градушката убила тяхната реколта... Ако се замислят, ще разберат защо.

- Вие вярващ човек ли сте?

- Да. Вярвам, че има нещо, което е над нас. Има Бог.

- Казвате, че и дъщеря ви много иска да помага на хората. Доброто предава ли се по наследство?

- Да, сигурен съм. И е заразно, така че се надявам да съм заразил хората с моята постъпка.

- Вие достоен човек ли сте?

- Трябва да попитате познатите ми - надявам се, че ще кажат да.

- За какво мечтаете?

- Мечтая от 7 милиона българи да има 7 милиона добри хора. Това ми е много по-важно от печалбата, дори от перфектния договор и страхотни условия. Не мечтая за нищо материално.