Проклятието на Тутанкамон – серия от смърти на влезлите в гробницата

Всъщност само 6-има от открилите саркофага на фараона преди 100 г. умират скоро

Знае се, че археолозите са откраднали безценни експонати

На 4 ноември 1922 година в Долината на царете край селцето Луксор британският археолог Хауърд Картър се натъква на проход, опиращ в портал от кал и тухли. Той веднага усеща - това е входът към гробницата на легендарния Тутанкамон, египетския цар момче, възкачен на престола 9-годишен и починал на 19.

След няколко дни разкопки екипът стига до желязна врата, тъмен коридор и втора порта, водеща към преддверие. Археолозите осветяват стаята и пред изумените им погледи се открива изобилие от стенописи и древни предмети, осигуряващи всички удобства за задгробен живот на фараона. Но погледите на всички са вперени в четвърти замазан и запечатан отвор на северната стена, пазен от две големи статуи на Тутанкамон. Няма съмнение – това е царската погребална камера.

До археолога развълнуван чака лорд Карнарвън, който финансира експедицията. Всички се питат - лежи ли още там непокътната мумията на  властелина от Осемнадесетата фараонска династия, управлявал Древен Египет в периода около 1332 – 1323 г. пр. Хр. Защото по всички врати има белези от древни крадци, осквернили светилището преди векове.

С треперещи ръце Хауърд Картър пробива дупка в зазиданата врата, пали свещ и надниква. “Щом очите ми свикнаха със светлината, от мрака изплуваха фрески на странни животни, статуи и злато,

навсякъде златен блясък

– разказва по-късно египтологът. – Онемях, и когато Карнарвън ме попита: “Виждаш ли нещо?”, успях само да промълвя: “Удивителни неща”.

Макар че прастарите иманяри са задигнали доста от съкровищата, погребалната камера с размери 6х4 м стои непокътната. Саркофаг от червен кварцит, пазен от фигури на крилати богове, крие един в друг 2 позлатени ковчега. В трети от масивно злато, тежащ над 110 кг и оформен като човешко тяло, лежи мумията с посмъртна златна маска и златни сандали.

10-килограмовата маска със скъпоценни камъни и цветно стъкло е сред най-прочутите находки в гроба на Тутанкамон. Но там и в преддверията са намерени още над 5000 безценни артефакта, обслужващи владетеля в последния му път, повечето от които днес са в египетски музеи. Гробницата е претъпкана с

позлатени колесници и тронове, легла,

модели на лодки и кораби, статуетки, корони, ритуални бижута с изумруди, тюркоази, аметисти, малахит, изящни кинжали, изковани от злато и желязо от метеорит.

Днес, 100 години по-късно, тези уникати на възраст над 3000 години са световноизвестни, Луксор е прочут музей на открито, а почти всички мистерии около Тутанкамон са разбулени, с изключение може би на тази какво точно са задигнали Картър и хората му от гробницата. (Защото е доказано, че са ограбили безценни експонати.) Но преди век новината за сензационната находка, заливаща тогавашната преса, смайва света. Хората са стреснати от мълви за “проклятието на фараона”, мистериите на мумията и зловещите тайни на гробницата. Страхотии се предават от уста на уста, вдъхновяват романи и филми.

Слуховете тръгват от смъртта на Джордж Карнарвън, който умира от сепсис на 57 г. в Кайро месеци след разкопките. Всички са убедени, че мумията е убила лорда с непозната отрова, скрита в саркофага. В Англия кучето на благородника вие на умряло и се преселва в отвъдното дни след господаря.

Говори се, че Картър е намерил и потулил плоча с древна заплаха: “Смъртта идва с бързи криле при онзи, който безпокои гроба на фараона”. Дори и влиятелни личности вярват, че животът на хората от експедицията, нарушили покоя на мъртвите, и едва ли не на всички египтолози е под заплаха. И сочат примери: в такси се самоубива  археологът проф. Ивлин Уайт, оставяйки бележка: “Над мен тегне проклятие!”. Умира и асистентът на Картър - Ричард Бетъл. Научавайки тъжната новина, баща му лорд Уестбъри, любител египтолог, се хвърля от седмия етаж. На път за гробищата катафалката му премазва 7-годишно дете. На всичкото отгоре кобра изяжда канарчето на Хауърд Картър…

Днес повечето от мистериите са научно отхвърлени. Проучване на архиви свидетелства, че лорд Карнарвън е получил отравяне на кръвта

от замърсяване на раничка при бръснене,

поваля го и пневмония. Разклатен от стара травма при пътна катастрофа, организмът му не е издържал на инфекцията.

И историкът Хърбърт Уинлок разпръсква съмненията за проклятие с констатацията, че само 6 от 26 души, присъствали на отварянето на гробницата, са починали в рамките на следващото десетилетие. Повечето “анатемосани” са доживели до внушителните за времето си 70 години.

Нови изследвания опровергават и спекулациите, че Тутанкамон е бил убит от приближени с удар по главата. Рентгенови снимки показват, че черепът му е наранен след смъртта – при погребението или от екипа на Картър. Смята се, че младият фараон е разкъсал крака си при падане от колесница на лов или в битка и е умрял от инфекция. ДНК тест показва, че владетелят е страдал от малария и това е усложнило състоянието му.

С компютърна томография е установено, че царят юноша е имал рядко костно заболяване, поразило вратни прешлени, заради което не е могъл да движи главата си. Деформиран е левият му крак, в гробницата са намерени 130 бастуна, на които се е подпирал. Но въпреки научните доказателства някои все още смятат, че е убит от разярен хипопотам.

Немощното тяло на фараона вероятно се дължи и на

дългогодишни кръвосмешения

Според генетични тестове той е син на владетеля Аменхотеп IV (Ехнатон) и негова сестра. Самият Тутанкамон се жени за своята полусестра Анхесенамон, дъщеря на баща му и неговата главна жена – прекрасната Нефертити. Вероятно заради кръвосмешението младата съпруга ражда мъртви 2 недоносени деца, чиито балсамирани тела Картър открива в гробницата край баща им.

Тутанкамон не е значителен египетски управник. Главният му принос е, че укрепва традиционната религия, като връща върховенството на бога на плодородието Амон, развенчан от баща му заради бога на слънцето Атон. Гръмката му слава се дължи на факта, че неговата гробница е единствената напълно запазена и разбулила подробности за живота в Древен Египет. От фреските с погребални шествия научаваме как са изпращали мъртвите и са си представяли задгробния живот. Корабни модели разкриват как са строили флота си. Алабастрови бурканчета с помади и благовония говорят за древната козметика, а манекен за одежди разкрива страстта към  разкошни облекла по модата на онова време. В гробницата са намерени запазени щраусови ветрила и армия от фигурки слуги, които да разхлаждат с тях господаря. Настолни игри от дърво и слонова кост, подобни на шах и дама, показват развлеченията на аристократите. Златен и сребърен тромпет ни обаждат как е звучала музиката им. Останки от храна в гюмове сочат какво са слагали на трапезата.

Макар и богата, сбирката е лишена от някои артефакти, които археолозите доказано са присвоили. Картър отрича кражби или ги приписва да древни обирджии, но негов колега излага на показ амулети на Тутанкамон, които той лично му е подарил. Семейства на хора от екипа му продават след смъртта им бижута и други ценности на колекционери и музеи, където са изложени до днес. А в отсъствието на Картър египетските власти откриват в негов склад дървена глава на младия Тутанкамон, за която археологът не е съобщил.