1980 г.: Руският газ тече към България с поделена любов

Работното заглавие на филма

било “Хора на синия огън”

43 години преди масово да се заговори за газ, интерконектори и диверсификация един българо-съветски филм бърка в сърцето на проблема с художествен пръст.

На 3 март 1980 г. е премиерата на “С поделена любов” - копродукция на “Мосфилм” и творчески колектив “Средец” на Студията за игрални филми (СИФ).

Датата за първата прожекция, разбира се, не е избрана случайно - чества се денят, в който руската армия освобождава България от турско робство.

Шест години по-рано - през юни 1974 г., на заседание на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ) в София е взето решение да се построи газопровод с дължина 2750 км от Оренбург в Южен Урал до Ужгород в Западна Украйна.

Всяка държава от социалистическия лагер е задължена да построи участък от тръбата, като след това инвестицията бъде заплатена с доставки на газ.

Газопроводът е изграден през 1975-1979 г. с общите усилия на строители от СССР, България, Унгария, ГДР, Полша, Румъния и Чехословакия - като част от развитието на Оренбургското газово находище. Газопроводът е наречен “Союз” и е пуснат в експлоатация на 11 ноември 1980 г.

Някъде по трасето с руски газ е заснет филмът “С поделена любов” (“С любовью пополам”).

За да бъде аналогията още по-голяма, в написването на сценария участва и един азер - големият писател на Азербайджан Рустам Ибрахимбеков. Работното заглавие било “Хора на синия огън”.

Филмът е заснет по действителен случай. Автор на идеята и на първия вариант на сценария е Екатерина Гумнерова. Тя следва в Академията за театрално и филмово изкуство към ДЕФА в Бабелсберг, край Берлин. Впоследствие завършва ВГИК в Москва. (След години е журналистка в “24 часа”).

Една българка, инженер, работила на трасето, й разказва историята на двама началници - българин и руснак, който спорят къде точно да мине тръбата в един участък от трасето. Руснакът иска да продължава направо, българинът - да се измени, за да се запази една нива и да не се съсипва плодородна земя.

“Руснаците бяха

много внимателни

в копродукциите

- разказа Катя Гумнерова. - Смятаха, че като се прави с външни автори и актьори, филмът трябва да бъде много лъскав...”

В “Мосфилм” има много редактори, разбирай цензори, много шефски кабинети, много художествени съвети. “Моят сценарий беше за сериозен филм, но те така го олекотиха, че се получи почти комедия”, каза още Гумнерова.

Междувременно на един фестивал в Москва тя се запознава с Рустам Ибрахимбеков. Пълното му име е Рустам Мамед Ибрахим оглу Ибрахимбеков и вече е станал известен като съсценарист на Валентин Ежов и Марат Захаров на култовия филм “Бялото слънце на пустинята”. След това е сценарист на повече от 40 игрални и телевизионни филма. Умира на 11 март 2022 г.

“Рустам беше изключителен човек - интересен, обаятелен, с чувство за хумор. Споделих му за идеята и сценария ми и той предложи да го правим заедно...”, спомня си Катя Гумнерова.

В последна сметка готовият сценарий е поверен на Сергей Микаелян. Той се къпе в славата на наскоро прожектирания филм “Премия”, разхвален до небесата от съветската кинокритика.

Разказва за една бригада от 17 човека, които се отказват от премията си, защото не я били заслужили. Звучи като ненаучна фантастика. (Във филма играе Борислав Брондуков, който после се снима и в копродукцията.)

За “Премия” през 1974 г. Сергей Микаелян получава държавна награда, през 1976 г. става народен деятел на РСФСР. Оператор на “С поделена любов” е Леонид Калашников. Той снима много филми, включително и филма на Андрей Тарковски “Сталкер”. Автор на музиката е Юрий Фоменко. Както виждате, в групата няма нито един българин. На тях са поверени някои второстепенни длъжности.

От руска страна в главната роля е Семьон Морозов (Костя Коротков), от българска са Велко Кънев (Петко Тошев) и Росица Петрова (Милена).

Каква е историята, разказана във филма, според каталога на Българската национална филмотека?

Работата по газопровода, пресичащ огромна територия на Съветския съюз, е към края си. На два съседни участъка работят руснакът Костя Коротков и българинът Петко Тошев. Още няколко километра и ще има прерязване на лентата, награди, ордени, премиални. Но точно това е плодороден къс руска земя. Когато преди години е правен проектът, тук е минавала река. Сега тя е отбита и трасето може да се коригира.

Може, но за това трябват нови проучвания, изчисления и проект. Трябва и време. А време за губене няма - милионите кубически тонове газ, които ще потекат по тръбите, са очаквани от всички социалистически страни

Двамата приятели бригадири мислят по друг начин. Те обхождат всички инстанции, молят, настояват. За “бунтарска” дейност бригадирите отначало са “посъветвани”, а после и мъмрени. Петко Тошев е извикан в България да даде обяснения и после го връщат на обекта. Изпращат ново допитване до Москва. Отговорът се бави. Тогава

работниците решават

на своя глава да

променят трасето

Последната заварка е направена. Работниците се прегръщат и митингът започва. Пристигат ръководители, гости от чужбина, журналисти... и заедно с тях идва и решението за корекция на трасето...

Ето ви нагледен пример как в социалистическия реализъм конфликтът е между добрия и още по-добрия герой.

В едно тв интервю тогава Велко Кънев казва: “Работата беше много трудна и много тежка. И толкова дълго го снимахме, че накрая вече нямах сили. Но пък приятна, защото се срещаш с такъв приятен режисьор, който помагаше в трудните моменти. Не съм доволен, защото е пак комедия. И аз, общо взето, гледах да имам лошо отношение към колегата...”

По-нататък Велко Кънев говори, че режисьорите искат да го набутат в комедийно амплоа. А той не иска толкова рано и толкова млад да се хвърля в някакво амплоа. Иска да играе всичко - и ярко комедийни и ярко драматични роли и трагикомедийни.

Екатерина Гумнерова не присъства на премиерата на “С поделена любов”.

Има здравословен проблем, но по-вярно е, че хич не харесва филма.