Един от най-добрите ни кикбоксьори Даниел Илиев: Имах кръвоизлив в мозъка

Един от най-добите български кикбоксьори в последните години - Даниел Илиев, се завръща на ринга. Той ще се бие утре в "О2 Арина" срещу поляка Алън Зомковски. Пред yotube канала "Спортната джунгла" и "България днес" Илиев говори за дългата пауза в кариерата му и през какво премина.

Огнян Георгиев

- Даниел, предстои голямото ви завръщане на ринга. Как се чувствате?

- Притеснение все още няма. То никога не идва толкова рано. Чак когато си там и тръгнеш да се качваш на арената, има тръпка в корема, леко колебание. Щом стъпя на ринга, се чувствам супер уверен. В залата се раздавам достатъчно, че да добия самочувствие.

- Ще гоните юбилейна 20-а победа като професионалист, но за първи път ще играете в тежка категория. Защо се стигна до промяната?

- Имам двегодишна пауза, без да съм се бил на ринга. Имах три много тежки контузии. Паднах с АТВ, ударих си главата. Имах мозъчна травма. След това започнах да тренирам, но счупих крак. Оправих го и пак го счупих. Много време бях извън залата, но не и да не спортувам. Дори със счупения крак ходех във фитнеса и правех базови упражнения. Така качих доста мускулна маса. Затова сега ще играя в тази категория. В момента съм 20 кг над моята. Аз съм европейски шампион в тази верига за 81 кг. Сега няма как да ги сваля.

- Ще освободите титлата и ще се целите във втори пояс в новата категория?

- Нищо не се знае! Все пак през главата ми минаха мисли и да се отказвам вече. Да не играя след тези тежки травми. Но нещо ми прищрака. При нас, спортистите, е така. Правим го от любов към спорта. Залата ме вади от всичко друго, което ни обгражда навън.

- Какво точно се случи при падането с АТВ-то?

- Карам АТВ от доста време. Много екстремни трасета съм минавал, офроуд. Паднах като най-големия аматьор. Нещо като има да се случва... Не бях си сложил каска. Бях излязъл по уличките на квартала. Паднах и си ударих главата. Имах кръвоизлив в мозъка. Това е много опасно. За щастие се разнесе и не ме оперираха. Имаше вариант, ако се съсири кръвта и стане много опасно, да се наложи интервенция. Не се стигна до операция, но шест месеца никакви натоварвания не правих.

- Заради този инцидент ви пропадна мач на галавечер в София. Мислихте ли да се отказвате?

- Докторите ми казаха, че има вече шанс да не играя. Че е опасно да го правя. Но аз винаги съм бил над тези неща. Вярвал съм, че ще се оправя и ще играя. След това ми се случиха други неща. Беше и пандемията. Нямаше гали. Имах договор с една много сериозна професионална верига, но пропадна. Така леко се демотивирах. След като се оправих от тази травма, започнах да тренирам отново. Счупих крак. Много време мина, три месеца беше възстановяването. След това пак го счупих. Събраха се много травми. В професионалния спорт, като излезеш за малко по-дълго, ти трябва след това повече време да се върнеш. Обаче ето, събрах се.

- "Глори" веригата ли е мечтата ви?

- Тренирах преди в "Майк Джим". Майк Пасие много ме хареса. Предложи ми договор за тази верига. Всичко беше уговорено, дори мач. Заради пандемията отпадна. Прекратиха договорите на много бойци. Вече нямам кой знае какви амбиции за това. Бях да подкрепям Копривненски наскоро. Той е най-добрият български кикбоксьор. На много високо ниво играе. Подкрепям го и се радвам за него. Аз го правя вече от любов към спорта. Имам други планове, но ще ги споделя след този мач. Може би няма да се състезавам още дълго. Ще видим.

- Всъщност започвате спортната си кариера с бокс?

- Да, като дете. Тренирах в "Левски" на "Герена" при Методи Гълъбов. Той ми беше първият треньор по бокс. Исках да се науча само да се бия на улицата. Нямах амбиции да се състезавам тогава. Бате Мето ме видя, че ставам, и започнахме да правим спаринги с другите състезатели. Аматьорски мачове не съм имал. Направо минах при професионалистите в ММА. След това отидох при Емил Казаков-Зомбата. Там тръгна моята професионална кариера. Имам положителен баланс шест победи и две загуби. Не продължих с ММА заради две операции на коленете.

- Как се запалихте по кикбокса?

- След операциите на коленете се преориентирах. Започнаха да правят повече кикбокс гали. В началото се подготвях самостоятелно. За първия ми мач с Деян Топалски бях без треньор и обикалях залите. С Веселин Веселинов бяхме приятели, тренирали сме заедно. Започнахме да работим. Аз съм му първият състезател. Много се сработихме. Откакто съм с него, нямам загуба.

- Мачовете ви с Топалски бяха професионално направени със закани, агитките на "Левски" и ЦСКА. Откъде тръгна всичко?

- При нас беше повече лично. Той беше много арогантен в началото. Беше ме подценил. След първия мач се изказваше пренебрежително. Боят беше равностоен, а го дадоха на него. Казваше, че ме било страх. Бях малко по-буен тогава и приех по-лично нещата. Реших да го питам, като го срещнах на улицата, дали мисли, че ме е страх. След това пак чух, че някакви изказвания е направил. Бях поел по своя път и изобщо не ми се занимаваше тук в България с мачове. Изказвания от типа, че щял да ме пребие пак, че не съм бил на неговото ниво. Реших да му покажа, че вече е време да хвърля ръкавиците и да му затворя устата.

- В реванша го победихте убедително. Защо нямаше трети мач?

- Ако сте гледали втория мач, сте видели, че няма нужда от трети. Мисля, че не би се навил да играе още един път с мен.

- Отидохте в чужбина и станахте шампион на муай-тай веригата. Каква беше причината да не останете там по-дълго време?

- Муай-тай за мен беше единственото място, където има развитие. За да се отдадеш на това, трябва да правиш само това. Аз имам бизнес, занимавам се и с други работи. Това е нещо, което не може да те храни. Не може да правиш един мач на година и да чакаш това нещо да те изхранва. Нереално е. Колкото и да имам любов към спорта, трябва да сме реалисти. Спортът не е платен, не е нещо, на което можеш да разчиташ. Едни контузии като моите, ако разчитам само на това, какво правим? Нищо! Постигнал съм това, което искам за себе си. Чувствам се много удовлетворен. Преди да го постигна, много съм се старал, обикалял съм. На тези лагери съм се запознал с всичките добри бойци. Играли сме ръкавици, спаринги. Видял съм, че не им отстъпвам по нищо. Сега го правя от любов към спорта, към по-малките. Гледам, че много ми се кефят и съм вид мотивация за тях. Това е едно от най-важните неща, които ме накараха да се върна. Не осъзнавам кога съм станал известен, защото не се имам за някаква звезда.

- Помните ли момента, в който започнаха да ви спират по улиците?

- Случи се изведнъж. В началото не осъзнавах каква отговорност е това. Да си известен, е нож с две остриета в България. Винаги за успелите хора се говорят лоши неща и има кой да те плюе. Не можеш да продължаваш да правиш глупостите, които си правил преди. Има хора, които ти подражават. Всеки е правил грешки в живота. Въпросът е да се осъзнаеш. Известността ти дава някаква отговорност. Ако си адекватен човек, ще спреш да правиш тези работи и ще даваш добър пример.

- Мислили ли сте дали фактът, че отрасвате без баща, ви мотивира допълнително?

- Баща ми, освен че са разделени с майка ми, почина в моя ранна възраст. Не съм имал друг вариант. Животът е джунгла. Израснал съм на улицата в София и тя ме е възпитала. Не съжалявам за абсолютно нищо в живота ми, защото това ме е изградило като характер. Определено това ти помага на ринга. Там най-важното нещо освен уменията и тренировките са сърцето и психиката.

- С Георги Валентинов направихте верига, с която организирахте галавечери. Какво се случи там?

- Мисля, че ние постигнахме много добро ниво. Пълнехме залите, правехме хубави, равностойни мачове. Пандемията промени всичко. Не можеш да направиш гала. С 30% публика не можеш нищо да постигнеш. Заради това спряхме. Сега имам един проект, който е голям и хубав. Харесва ми да правя събития и мисля, че мога да продължа да го правя.

- Как приемате боевете, които се организират между феновете на улицата?

- Аз съм член на организацията "София-Запад". Ние сме най-сериозната агитка в България. Това го е имало винаги. Откакто има футбол и фенове, има хулигани и ще има. Въпросът е, че вече е по-цивилизовано от преди. Такива боеве се организират, правят се с ръкавици, гуми, протектори. Доколкото знам, руснаците дори са започнали проект за верига, в която правят уговорени боеве - 5 на 5 например.

- С Антон Петров направихте страхотна подготовка за предстоящия мач. Колко време имахте за тренировки?

- Два месеца тренирам за този мач. Подготвям се двуразово много сериозно. Подготовката мина перфектно. С изключение, че се бях разболял наскоро. COVID ме хвана, 10 дни нищо не правих. Даже докторите ми казаха да не тренирам, да отказвам мача. Но имах надежди и слава Богу, всичко мина. Сега съм добре. Върнах си формата. Имах температура 40 градуса пет дни. След това трудно дишах. В гаден момент се появи, но преборихме го и смятам, че няма да ми даде отражение. Сигурен съм, че ща направим една хубава победа.

- Бихте ли станали мениджър?

- Мениджър едва ли. Бих продължил да правя събития. Бих помагал на бойци. В България има много качествени момчета. Ние сме такъв народ - боен. Сигурен съм, че ще излезе някое момче , което ще стане много голяма звезда.