Грандамата на пианото Елизабет Леонская с концерт в зала „България“

Грандамата на пианото Елизабет Леонская ще свири отново на сцената на зала „България“ под диригентството на маестро Найден Тодоров на 20 ноември. Специално за българската публика тя ще изпълни два от най-красивите концерти за пиано - от Едвард Григ и от Роберт Шуман.
Елизабет Леонская вече десетилетия е сред най-известните пианисти на нашето време. По примера на Давид Ойстрах, Святослав Рихтер и Емил Гилелс, които са изцяло посветени на музиката въпреки трудната политическа среда, в която работят, тя запазва своята легендарна скромност и остава далеч от медийната публичност, независимо че още докато е студентка в Консерваторията, печели награди от престижните международни конкурси за пианисти - „Джордже Енеску“ (Букурещ), „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ (Париж) и „Кралица Елизабет“ (Брюксел).
Животът я среща с големи имена на изявени интелектуалци, сред една от най-паметните и важни срещи обаче е тази със Святослав Рихтер, с когото я свързва близко приятелство чак до смъртта му през 1997 и който повлиява на творческото ѝ развитие съдбоносно. Той вижда нейните изключителни качества и допринася за тяхното развитие не само като учител и наставник, но и като сценичен партньор. През 1978 г. Леонская напуска Съветския съюз и Виена се превръща в новия ѝ дом. Сензационното ѝ представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Елизабет Леонская получава най-престижни награди като „Цецилия“ за изпълнението ѝ на клавирни сонати от Брамс и „Diapason d?Or“ за записите ѝ на творби на Лист. Особено значими са записите ѝ с концертите за пиано на Чайковски с Нюйоркската филхармония под ръководството на Курт Мазур, концертите за пиано на Шопен с Чешката филхармония под ръководството на Владимир Ашкенази и концертите за пиано на Шостакович с Камерния оркестър „Сейнт Пол“. Компактдискът „Париж“ с произведения на Равел, Енеску и Дебюси е обявен за най-добър самостоятелен запис на 2014 г. от журито на Международните награди за класическа музика (ICMA). Във втората си родина Австрия Елизабет Леонская е почетен член на Виенския Концертхаус. През 2006 г. тя е удостоена с най-престижната австрийска награда за изключителни заслуги към културата на страната – Австрийския почетен кръст „За наука и изкуство“ първа степен. В Грузия е обявена за „Жрица на изкуството“ през 2016 г. – най-високото художествено отличие в страната. През 2020 г. Елизабет Леонская получава „Опус класик“ и Наградата „За цялостен принос“ на ICMA.

Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи много на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и съпруга на композитора). Тогава Григ е на 15 години, не заварва жив немския Майстор, но пианистичния му стил приема близко до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с малките форми – клавирни пиеси, песни и романси.
Григ създава Клавирния концерт на 25 години през 1868 през лятната ваканция, която прекарват в Дания с малката си дъщеричка Александра. Григ не успява да завърши партитурата навреме - премиерата, предвидена веднага след празника Рождество Христово, е отложена за 3 април 1869 г. Обичайно за онова време е очакването на публиката при първото изпълнение на нова творба, композиторът сам да свири солистичната партия. Но Григ, който се чувствал неуверен на голямата сцена, доверява изпълнението на Нойперт, най-добрият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския театър дирижира Холгер Симон Паули. На събитието в голямата зала „Казино” в Копенхаген присъства целият елит на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите е известният руски пианист Антон Рубинщайн, който предоставя великолепния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в екстаз, мощни аплодисменти прекъсват изпълнението не само между частите, а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не присъства на премиерата, Нойперт веднага му известява: „Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се разрази оглушителна буря… От Рубинщайн трябва да Ви предам привет и да Ви кажа, че е поразен…”
През 1839г. Роберт Шуман пише на своята бъдеща съпруга, пианистката Клара Вик: „За концерта вече ти говорих: той е нещо средно между симфония, концерт и голяма соната. Виждам, че не мога да пиша концерт за виртуози, а трябва да замисля нещо различно.” Идеята за клавирен концерт живее в композитора още от 18-годишната му възраст. Известни са няколко негови опита в жанра преди да напише единствения си клавирен концерт. През 1841 г., след първата „Пролетна” симфония той композира „Фантазия за пиано и оркестър в ла минор”, която Клара пресвирва по време на репетициите на симфонията. След като я предлага безуспешно на издатели, Шуман я допълва 4 години по-късно с Интермецо и Рондо. Така се ражда една от най-популярните концертни творби за пиано и оркестър. Но и в тричастната си структура, както много точно отбелязва Ренате Борман, концертът прилича на фантазия, в която поетичната идея определя формата.