Мартин Скорсезе ли е най-великият жив режисьор?

Малко преди рождения му ден, 17 ноември, прочути режисьори, включително Тим Бъртън, Едгар Райт, Лин Рамзи и Лука Гуаданино, разкриват любимите си сцени от творчеството на Мартин Скорсезе и какво означава работата му за тях, пише "Гардиън".

Стив Маккуин (британски режисьор):

Скорсезе е толкова добър в уводните сцени! Обичам тази в "Жестоки улици", където Де Ниро влиза в бара за първи път. Харви Кайтел го гледа, всичко е в забавен каданс, чува се "Jumping Jack Flash" на Стоунс. Това е едно от най-съвършените въведения на герой, които някога съм виждал: красива музика, изображения и хореография.

Харесвам и когато Де Ниро чака Джо Пеши в пустинята в "Казино". Пеши приятел ли е, или враг? Той още не знае. Това е абсолютно невероятно, толкова красиво: колата, минаваща през слънчевите очила, музиката - още едно въведение, още една несигурност какво ще се случи. Има очакване.

Уди Алън: Марти е поет от тъмната страна на Манхатън

Харесвам всички филми на Марти, но "Добри момчета" според мен е един от най-добрите американски филми, правени някога. Това е просто прекрасен, прекрасен филм. Всъщност не мисля за изключителни отделни сцени, просто обичам цялата картина: начина, по който е заснета, кастинга, изпълненията - това е превъзходна работа. Когато го видях за първи път, просто го харесах. Видях всичките му картини. Марти е един от малкото режисьори, чиито филми си заслужава да се гледат постоянно.

Ние сме много различни. Марти е поет на тъмната страна на Манхатън, а аз бях човек, който вижда града по много по-романтичен начин. Предполагам, че тази разлика се дължи на факта, че Марти е получил впечатленията си от Манхатън, защото е израснал там, в центъра, а аз - от холивудските филми. Неговите впечатления от Ню Йорк са много реални, много груби и много точни, докато моите винаги са били силно повлияни от идеите за Ню Йорк, които може и да не са съществували. Марти наистина усети най-големите дълбини в Малката Италия и направи филми за това с голямо вълнение и точност.

През 1997 г. "New York Times" организира дискусия с Марти и мен и те бяха много изненадани, че двамата с него дотогава не се познавахме лично. Всъщност се оказа, че живее само на няколко пресечки от мен в Горен Ийст Сайд. Но мога спокойно да кажа, че никога не се бяхме виждали. Имам само най-добри чувства към него, но социалният ни живот никога не ни е събирал по никакъв начин.

Тим Бъртън: Това е целта на киното - да създава моменти, които остават у хората

Когато мисля за Скорсезе, се сещам за всички неудобни моменти във филмите му. Мисля, че той е майстор в това. Като в "Кралят на комедията", когато Робърт де Ниро отива в дома на Джери Луис неканен. Това е ужасно смешно.

Може би "Добри момчета" е най-добрият пример за това как той го прави толкова добре. Онази незабравима сцена в ресторанта, когато се натрупва напрежение между Пеши и Рей Лиота. "Забавен съм? Как съм забавен? Все едно съм клоун ли? Забавлявам ли те?", насечено и напрегнато както само той си умее пита Пеши. Това е моментът, който помниш. И това е целта на киното - създаване на моменти, които остават у хората.

Странно, но от моя опит, Марти е почти обратното в реалния живот. Срещнах го веднъж и той ме накара да се чувствам много приятно, спокойно. Той беше толкова ентусиазиран! Пред мен стоеше един знаещ човек. Когато го срещнете, усещате страстта му към киното.

Франсис Форд Копола: Марти е най-великият учител по кино в света

Срещнах Скорсезе преди много години. Веднага го усетих като моя отдавна изгубен братовчед, италиански американец като мен, но наистина със същия стил: същите аромати в кухнята, същите прекрасни родители и същото усещане, че съм едновременно американец и италианец.

Хареса ми първия негов филм, който гледах, "Who's That Knocking at My Door?". Но също така обичам всеки един от филмите му, така както се раждаха - последователно.

Марти е най-великият учител по кино в света. Той със сигурност се присъединява към кръга на най-великите живи режисьори, работещи днес - може би заедно с двама или трима други. Пожелавам му честит рожден ден и прекрасно десетилетие.

Лука Гуаданино: Създава един от най-еротичните моменти

За мен работата на Скорсезе е от първостепенно значение и отправна точка, към която се връщам постоянно, заради невероятната сила и интелигентност, които той показва през цялата си кариера.

Първо се сещам за финала на "Последното изкушение на Христос". Това е филмът на Скорсезе, който обичам най-много. Не говоря за разказа за Исус Христос, който е поставен на кръста и след това е призован към живота на нормален човек, както и за делириума, който той има с дявола. Говоря за последната минута на филма, където той пита защо Бог го е изоставил. След това той отново се озовава на кръста и камерата има невероятен момент, суперскорсезевски тласък към Исус, събуждайки го и събуждайки нас от съня, и най-накрая той казва: "Свърши се".

Камерата се задържа върху Исус и след това, за да го покаже как се възнася на небесата, Скорсезе прави един от най-красивите и дълбоки кино жестове, измисляни някога: сякаш филмът се превръща в пътуване на светлината - начинът, по който неговият Исус отива на небето. Невероятно, толкова красиво. Идеята, че той може да съчетае живота на Христос от романа на Казандзакис със собствения си живот в страната на киното и да отведе Исус на небето чрез силата на киното, това е възвишено. Това също ми напомня за начина, по който се издигаме към небето в края на документалния филм "Shine a Light" за "Rolling Stones", когато камерата се издига, нагоре, нагоре. Такива моменти са просто непобедими и невероятни.

Друг любим момент ми е в "Невинни години", когато Нюланд Арчър и графиня Оленска, които неумолимо са се влюбвали през целия филм, но винаги са потискали чувствата си, се оказват сами в една карета. Нюланд разкопчава ръкавицата на графинята, след което отваря парчето кожа, от което е направена ръкавицата, с пръсти и целува китката й. Този детайл е почти като той да отвори вагината й с голи ръце - това е един от най-великите и най-еротични моменти в киното. Трябва да си майстор, за да създадеш такива неща.

Лин Рамзи: И в извратеното, открива някаква романтика

Скорсезе е майстор на запомнящите се сцени и е трудно да се избере любима. "Всеки човек трябва да мине през ада, за да стигне до своя рай", казва Макс Кейди, изигран от Робърт де Ниро в "Нос страх". В този филм тийнейджърката Даниел (Джулиет Люис) изпробва своята процъфтяваща сексуалност срещу заплашителната и манипулираща сила на възрастния Макс.

Сцената между тях във фитнеса е брилянтно реализирана и толкова неудобна. Гледайки го, се почувствах пренесена обратно в тези години, толкова несигурна за света и опитваща се да се ориентирам в неговите правила. Звучи погрешно, но невинността и психопатията някак си седят заедно в странен унисон. Дори е романтично (в нейните очи). Агне и вълк. Но агнето не осъзнава, че е агне.

Едгар Райт: Той даде безкрайно ехо в съвременното кино

Въпреки разнообразната му филмография (всеки, който казва, че просто прави гангстерски филми, е глупак), дори не мога да започна да описвам в подробности ефекта, който е имал върху мен. Никога не съм ходил във филмово училище, но чрез неговата работа и подробни дискусии за неговия процес, както и за артистичността на другите, имам чувството, че той непрекъснато ми предоставя еднолично обучение. Трудно е да се назове една конкретна негова сцена, която ме е трогнала, но дори по-малко известен филм като "Часове по-късно", включва движения на камерата, резки редакции и музикални избори, които се запечатаха в ума ми след едно гледане като тийнейджър. Щастливи сме, че го имаме на тази Земя, не само заради собствените му филми, но и заради всичко, което е направил за историята и бъдещето на киното, пише dir.