Джоди Фостър: Необходимо бе да стигна до дъното, за да изплувам отново на повърхността

Без значение в какво точно се опитват да ни убедят специалистите на лъскавите холивудски агенции за връзки с обществеността, които срещу немалка сума пари биват наети старателно да изградят бляскавия имидж на представителите на киноиндустрия, истината е, че изявяващите се в нея актриси от край време се делят на три типа, определящи се според уменията им на снимачната площадка - посредствени, приемливи и... Джоди Фостър.

Точно така, талантът да се превъплъщава в различни образи на звездата, останала в историята като най-младата носителка на отличието "Сатурн", е толкова голям, че името ѝ отдавна се е превърнало в еталон за първокачествена игра, по който създателите на лентите, появяващи се на големия екран, както и хората, настанили се удобно на места пред него, спокойно могат да премерят заложбите на нейните колежки, независимо дали те вече са успели да се утвърдят в бизнеса, или тепърва им предстои да го направят.

В мига, в който камерата насочи обектива си към Джоди, която днес навлиза в шестото десетилетие на живота си, тя се превръща в истинска стихия, помитаща всеки по пътя си. Умението ѝ до такава стелен да се слее с поверения ѝ персонаж, ставайки едно цяло с него, е толкова забележително, че обикновено възпрепятства останалите участници в същата продукция да покажат на какво са способни, просото защото зрителите някак несъзнателно забравят за тях, приковали погледа си в нея.

Разбира се, освен ако до носителката на две статуетки "Оскар" не застане някой, който притежава не по-малко заложби от нея самата, като сър Антъни Хопкинс, например, с когото си партнират в "Мълчанието на агнетата". В подобни редки случаи тя намира равностоен противник, с когото да премери сили, давайки на публиката онова, от което се нуждае в досега ѝ с така нареченото седмото изкуство, а именно зрелище, оставящо трайна следа в нейното съзнание, което дълго ще си спомня.

Сам по себе си животът на Алиша Кристън Фостър, както всъщност е истинското ѝ име, е толкова интересен, че заслужава да се превърне в сюжет на филм, който да разкаже събитията от нейната история. При положение обаче че все още никой не е решил да го екранизира, сега, за да отбележим рождения ѝ ден, ще ви представим най-вълнуващите части от него, и по-точно тези, изградили силната личност, която е днес.

И така, започваме с това, че Джоди, както всички я наричат от ранна възраст, проплаква за първи път на 19 ноември 1962 г. в болница, разположена в Лос Анджелис, щата Калифорния. Майка ѝ Евелин "Бренди" Фостър, която по онова време е публицист за продуцента Артър П. Джейкъбс, се развежда със съпруга си Лушъс Фишър Фостър още преди да ѝ даде живот.

Останала сама с четири деца от доскорошния си брак - Лусинда, Констанс, Лушъс (по прякор Бъди) и новородената Алиша, тя взема решението да им се посвети изцяло, като за целта дори напуска работата си, която е единственият ѝ сигурен източник на средства, с чиято помощ би могла да подсигури бъдещето на своите наследници. Независимо как изглежда отстрани, ходът ѝ всъщност е прецизно обмислен, тъй като вече е съзряла потенциала на единствения си син за актьорска кариера, каквато нейните контакти в бранша биха му подсигурили, при положение че тя поеме менажирането му в свои ръце, както и прави.

Джоди като дете

Не след дълго Бъди прави своя пробив в телевизията, където участва в редица реклами и няколко предавания, печелейки внушителните за времето си 25 хиляди долара, с които издържа семейството си. По всичко изглежда, че той ще покори върха на славата, но не след дълго се оказва, че няма да има този шанс, тъй като по-малката му сестра ненадейно го изпреварва, отрязвайки пътя му към него. Никой не е очаквал, че когато Бренди и Бъди отиват на кастинг за поредната реклама, тригодишната Джоди, придружила ги, само защото не е имало кой да я гледа в този конкретен ден, ще привлече вниманието на режисьорите, получавайки ролята, за която брат ѝ се явява - нещо, което впоследствие започва все по-често да се случва. Така постепенно майка им разбира, че е заложила картите си на грешното дете, но бързо поправя това недоразумение. Пренасочвайки по-голямата част от усилията си към професионалното развитие на момиченцето, Бренди дава всичко от себе си да му осигури ангажименти в киното, където в крайна сметка попада, след като подписва договор със студио "Walt Disney".

Въпреки всичко, Бренди не позволява изявите на Джоди в проектите, които поема, да бъдат в ущърб на нейното образование, дори напротив, тя я записва в скъп френски лицей, който държи да посещава редовно. Наложи ли се обаче дъщеря ѝ да отсъства от класната стая, за да снима, тя наема възможно най-добрите частни учители, които да ѝ помогнат с пропуснатия материал, а ако те не са в състояние да се отзоват, тогава директно отказва ангажимента, без значение от хонорара, вървящ с него.

Един от най-ужасяващите моменти, който бъдещата холивудска знаменитост е преживяла, се случва именно в този период. След поредната сцена от "Наполеон и Саманта", която са заснели, измореното 9-годишно тогава момиче върви бавно към своята каравана, а зад нея - лъвът Замба, който също е част от филма, воден от своя треньор на повод, толкова тънък, че би могъл да мине за струна на китара, както самата тя го описва в свои по-късни интервюта. Внезапно животното захапва Джоди през кръста и за няколко секунди я държи така във въздуха, преди да започне да я размята наляво-надясно като кукла, при което околните се разпищяват и побягват накъдето сварят, без дори да се опитат да ѝ помогнат.

Джоди в "Наполеон и Саманта"

"Бях в абсолютен шок. В самото начало си помислих, че става земетресение, защото всичко пред очите ми се движеше, а хората от екипа тичаха, викайки с пълно гърло", обяснява тя в предаването "The Tonight Show" години по-късно, допълвайки, че навярно четириногото се е подразнило от мудния ѝ ход, или поне това са ѝ казали.

По думите ѝ единствено дресьорът е успял да запази самообладание, оставайки на мястото си, като е наредил със суров глас на хищникът да я пусне, при което той се подчинил и я захвърлил настрани. По чудо Фостър оцелява, въпреки че ѝ се налага да лекува нараняванията си в продължение на почти две седмици, преди отново да бъде в състояние, доколкото поне е възможно, да работи. Изпаднала в ужас, майка ѝ настоява да се откажат от филма, но Джоди не иска и да чуе. Нещо повече, проявявайки безстрашие, тя заявява, че въпреки инцидента, отново ще застане до Замба, за да заснемат оставащите по план кадри с него, довеждайки нещата до край. Споменът за злополуката обаче никога не си отива напълно, като и до днес тя изпитва известна доза страх и нетърпимост към котките.

За жалост това съвсем не е единственото изпитание, с което се е сблъскала някога. Не много след успеха, на който се радва лентата "Шофьор на такси", в която стои рамо до рамо с друго величие в лицето на Робърт де Ниро, Фостър е подложена на психически тормоз от мъж на име Джон Хинкли, който е напълно обсебен от нея, след като я вижда в продукцията. По-плашещо от стихотворенията и обажданията му по телефона, които тя често получава, е фактът, че той започва да я следи, като за целта наема различни жилища в близост до дома ѝ, така че винаги да я държи под око, опознавайки нейния график и ежедневни обичаи. Опитите му да я впечатли обаче не дават желания резултат, предизвиквайки у нея по-скоро страх, отколкото интерес, ето защо през 1981 година той предприема отчаяно действие, с което е убеден, че тя най-после ще му обърне внимание. Търсейки начин да го приеме на сериозно, той решава да убие тогавашния президент на Съединените американски щати - Роналд Рейгън, но за щастие се проваля в намерението си. След като е арестуван, той заявява, че го е направил в името на Джоди, която дълго не може да преодолее вината, която изпитва за случилото се, макар реално тя да не носи никаква отговорност за извършения опит за покушение над държавния глава.

Джоди във филма "Шофьор на такси"

Желаейки да загърби цялата история, актрисата постъпва в Йейл, където изучава "Литература", надявайки се, че обучението в университета ще я накара поне за кратко да забрави преживяното. Само че така и не успява да се слее с останалите студенти, тъй като е принудена да се движи с охрана дори из територията на учебното заведение. За първите години там казва, че е била на ръба на нервен срив. Не се срамува да признае, че със седмици не се е преобличала, ходейки с едни и същи дрехи и мръсна коса, която е отказвала да среше. Не крие и че често е прекалявала с консумацията на алкохол, най-вече текила, молейки се да притъпи болката, която е изпитвала.

"Трябваше да се случи така. Необходимо бе да стигна до дъното, за да изплувам отново на повърхността", споделя тя в един от разговорите си с медиите, след успешното си дипломиране.

По-важното е, че в крайна сметка успява да се за върне в Меката на киното, готова наново да я покори, по-силна от всякога. И успява, печелейки първата си престижна награда "Оскар", с която на 14-годишна възраст се разминава, за изпълнението си в "Обвинената", а три години по-късно към нея прибавя още една за ролята си в "Мълчанието на агнетата".

Получавайки през 2013 г. поредното си отличие - статуетката "Сесил Б. ДеМил", която се връчва през церемонията на призовете на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд, позната още като "Златните глобуси", тя намеква за хомосексуалната си ориентация, благодарейки за подкрепата на тогавашната си партньорка Сидни Бърнард, с която вече са се разделили, но са имали 15-годишна връзка зад гърба си. Двете

Интересна подробност е, че задокеанската преса е на мнение, че биологичният баща на момчетата е Мел Гибсън, с когото Джоди се сприятелява на снимачната площадка на уестърн-комедията "Маверик" през 1994 година, тъй като визуалната им прилика с него е изключителна, пише dir.

И досега обаче не се знае със сигурност дали те са негови деца, но тази информация би трябвало да стане известна скоро, тъй като майка им е дала обещанието да им разкрие самоличността на техния баща, когато и двамата станат на 21 години, което ще бъде догодина, когато и по-малкият ѝ син навърши пълнолетие по американските закони. Иначе в личен план към момента е щастливо женена за фотографката Александра Хедисън.