Ива Стоянова разплака проф. Любомир Спасов, срещна го с пациентка 13 г. след като я е спасил

Валя е прототип на героинята в романа "Горда", Стоянова кани и двамата на премиерата, без да им каже, че ще ги срещне

“Благодаря, благодаря ви!” Само това успява да промълви Валя, виждайки проф. Любомир Спасов отново след 13 години. Двамата се поглеждат и очите им се напълват със сълзи. А Валя е подготвила дълга реч за премиерата на романа “Горда” на журналистката Ива Стоянова. Жената е прототип на една от литературните героини, проф. Спасов също е сред книжните страници като човека, спасил живота на Валя.

Никой от двамата обаче не очаква, че премиерата на една книга ще ги събере пред толкова хора и след толкова преживелици.

Валя и хирургът проф. Любомир Спасов се запознават за първи път през 2009 година, когато тя се нуждае спешно от трансплантация на бъбрек.

Едва на 6-годишна възраст Валя се разболява. До 21 години и половина се лекува само с билки, които успяват да поддържат състоянието ѝ, а за това благодари най-вече на лечителя Георги Георгиев, който приживе живее в Хисаря.

През 2005-а обаче се налага да премине на хемодиализа до 2009-а, когато вече ѝ е извършена животоспасяваща трансплантация на бъбрек от проф. Любомир Спасов.

Междувременно съвсем случайно в живота ѝ се появява и жената, написала книга за нея.

Най-щастлива съм от факта, че срещнах отново Валя с лекаря, спасил живота ѝ, каза авторката Ива Стоянова. Двете се запознават преди повече от 10 години в салона, където жената работи като маникюристка, а Ива отива да си направи ноктите. По-късно, по време на пандемията от Ковид-19 и поредното посещение на Стоянова при Валя, разговорът поема в друга посока и така маникюристката обяснява колко много се пази да не се разболее, защото има трансплантиран бъбрек. Тя споделя пред Ива трудностите, през които е преминала, включително тези от настоящето - борбата на младото семейство за осиновяване на дете. А на Стоянова ѝ е нужно по-малко от денонощие, за да реши, че иска да напише книга, в която се разказва за две момичета. Едната е прототип на Валя и пресъздава нейния житейски път, а другата героиня в романа е сборен образ от ситуации, в които са попадали близки и приятели на авторката. Много малка част от написаното в книгата не е истина, коментира Валя.

Събуждайки се сутринта, Ива звъни на приятелката си и ѝ казва какво смята да направи. Имаш моето “Да”, прави каквото искаш, но просто не ме занимавай, знаеш, че нямам време, отвръща Валя. Докато запечатва на бял лист разказаните ѝ истории, се случва Стоянова дори да плаче. Въпреки това не може да спре да пише. 

Една година по-късно книгата вече е реалност, а тя е повече от благодарна на Ива заради това. Когато разбира за предложението на Стоянова, първоначално Валя не може да осъзнае чутото и дори я пита дали е сигурна в решението си. А отговорът на бившия управител на Нова тв е, че историята ѝ е достойна за цяла поредица, а не само за една книга. Изобщо не съм очаквала, че нещо толкова хубаво може да се случи, при това да радва и вдъхновява толкова много хора, казва Валя.

А когато Ива кани проф. Спасов на премиерата, още при пристигането си в залата той я моли да му покаже коя всъщност е Валя, защото се притеснява, че няма да я познае. Видът на пациентите преди и след трансплантация е различен, а и през ръцете му минават над 400 операции. Спасов е и първият лекар у нас който прави трансплантация на черен и бял дроб, както и на сърце, първата от които е 6-месечната Памела. Всъщност този петък, 18 ноември, се навършват точно 18 години от интервенцията, разказва проф. Спасов

Но сред редовете на “Горда” е описана и запомнящата се любовна история на Валя и Ивайло. Самата тя я сравнява с тези от приказките. Човекът до мен е най-истинското нещо. Той е едно голямо добро. Такива мъже наистина съществуват, казва тя. Двамата се запознават още в ученическите си години и заедно преминават през всички трудности. Срещат се в момента, в който състоянието на Валя се влошава и след няколко месеца тя започва хемодиализа.

Ивайло е 5 години по-малък от нея. Тогава тя е на 21 и половина и е студентка в София, а той е на 17 и учи за футболист в Спортното училище във Враца. Разстоянието обаче не им пречи и от петък до неделя са заедно. Отначало започва да ходи на хемодиализа в родния си град Лом, но след това се прехвърля в София, за да може да посещава лекции и да работи, и най-вече, за да има нещо, което да държи духа ѝ силен.

Двамата с Ивайло порастват много бързо. Годината след интервенцията не е никак лека, защото подобна операция изисква време бъбрекът и организмът да се синхронизират, а този процес предизвиква други странични ефекти. Така Валя прекарва близо 10 месеца по болници, лекувайки се от пневмония и цитомегаловирус. След това обаче всичко си идва на мястото.

По времето, когато посещава редовно лечебното заведение за хемодиализа Валя умишлено държи близките си хора по-надалеч от нея самата. Семейството ѝ винаги е до нея, но предпочита да се справя сама, отколкото да се разстройват взаимно. Този период е поредното изпитание в живота ѝ, но за щастие, тя не е сама, а е с Ивайло, който през цялото време ѝ казва, че и това ще мине.

В момента Валя работи като маникюристка. В този занаят е повече от 15 години. Двамата с Ивайло все още се борят за това да имат дете. Не трансплантацията обаче е проблем инвитро процедурите да не са успешни. След няколко опита лекарите преценяват, че не е добре да бъдат предприемани повече рискове. Тогава окончателно решават да си осиновят дете. 

От миналата година, след 15-годишна връзка с Ивайло дори се женят, защото едно от изискванията за осиновяване на дете е да имат брачен съюз. И макар инвитро процедурите да са тези, които на моменти карат Валя да сведе глава, тя силно вярва, че и това ще стане. Дай Боже да е момиченце и да се казва Мария, допълва Валя.