Когато Джефри Дамър е спрян за първи път пътни полицаи, те дори за миг не предполагат, че зад учтивото му и чаровно поведение се крие опасен сериен убиец. Да не говорим за човекоядец.
Най-бруталното е, че докато трае полицейската проверка, в багажника на колата си той превозва останките на една от жертвите си.
Грешката на униформените била, че го пуснали само с глоба за превишена скорост. Тази небрежност струва живота на още 16 мъже. Това разминаване с правосъдието поставя началото на невиждана некрофилска оргия.
Детство и юношество
Джефри Лайънъл Дамър е роден на 21 май 1960 г. в Милуоки в семейство от средната класа. Както той заявява многократно, в детството му не е имало необичайни събития, които да оправдаят това, в което се е превърнал. Не е бил жертва на малтретиране или на сексуално насилие, както в случая на Ед Кемпер например.
Дамър е срамежливо и самотно момче, което изпитва трудности да общува с други деца. Той обича животните, но с течение на времето му започва да му хареса да прави дисекция на мъртви животни, "за да види какви са отвътре".
Ненормални повтарящи се фантазии
В Бат (Охайо) - градът, в който прекарва юношеството си, хомосексуалността е табу. По това време Дамер започва да осъзнава сексуалните си наклонности към мъжете. Проблемът е, че във фантазиите му мъжете винаги били неподвижни или в безсъзнание. Освен това той установява връзка между насилието и секса, което маркира бъдещото му поведение и действия.
Дамер бил наясно, че този тип мисли не са нормални. Започва да пие големи количества алкохол, което води до изключване както от университета, така и от армията (той се записва по указание на баща си).
Импулсите му били твърде силни и нито алкохолът, нито изкуствените манекени от витрините, които държал в килера, за да симулира хора в безпомощно състояние, можели да ги успокоят.
Започва да се съсредоточава върху фантазията да има покорен любовник. Съзнавайки, че не може да го постигне по взаимно съгласие, той решава да намери мъж, който да отведе вкъщи, да го упои и убие, за да може да прави секс с трупа и след това да изяде части от него.
Канибал на свобода
Речено-сторено. Доказателство за това могат да бъдат открити в снимките, които полицията намира в апартамента му за различните фази на процеса на разчленяване на трупове, който той извършва. Поради тази причина той е наречен Канибалът от Милуоки или Чудовището на Милуоки.
Първото убийство извършва на 18 години, когато бил оставен сам в дома на семейството си в продължение на седмици. Той качва на стоп младеж на име Стивън Хикс, когото закарва у дома си. Те пият и приемат опиати, но когато Стивън, който преди да срещне Дамър, бил на път за концерт с приятели, поискал да напусне къщата, Джефри го спира, удряйки го с щанга. На следващия ден той разкъса тялото му и го изхвърля.
Осем години по-късно той извършва второто си убийство в хотелска стая. Името на новата му жертва отново е Стивън. Той среща Стивън Туми в местен бар. Първоначалният замисъл е да сложи приспивателни в питието му, но в бързината напитката изпива Дамър. На следващата сутрин Джефри намира тялото на Стивън в леглото на хотелската стая. Той твърди, че не помни какво се е случило предната вечер. След това обезкостява трупа и
запазва черепа като сувенир.
Последват още убийства - две през 1988 г., едно през 1989 г., четири през 1990 г. и осем през 1991 г., докато не е арестуван. Запазвал е предмети и части от тялото на жертвите си, мастурбирал е, докато си спомня за убийствата. В няколко интервюта той признава, че е ял части от телата на жертвите си, "за да бъдат част от него".
Няколко пъти се измъква от полицията
Има няколко случая, в които той има контакт с полицията, но никога не е имало повод за подозрение. Веднъж, след като дрогира и сексуално малтретира една от жертвите си, Конерак Синтасофон - 14-годишен лаосец, той решава да отиде в бар за няколко напитки.
Докато Дамер е в бара, Конерак, идва в съзнание и успява да излезе от апартамента. Канибалът е направил трепанация - дупка в главата му с бормашина и е налял киселина директно в мозъка му. Сред фантазиите на Джефри била и тази да поддържа жертвите си живи в постоянно покорно и несъпротивително състояние.
Когато Дамер се връща пред кооперацията, в която живее, намира Конерак да седи голо на тротоара, едва говорейки. Той бил заобиколен от полицаи, повикани от съседка на Джефри, но убиецът успява да убеди офицерите, че Синтасофон е негов любовник и е пиян. Униформените не само му повярвали, но и му помогнали да върне бъдещата жертва на канибала в апартамента му.
Може би, ако бяха обърнали повече внимание на вонята в апартамента (което е записано в последващ протокол от проверка) или просто бяха влезли в спалнята, можеше да видят, че в стаята вече има труп.
Вместо това Конерак е оставен на милостта на своя палач, който го удушва минути по-късно.
Има няколко жертви, които успяват да избягат от лапите на Дамер, след като претърпяват сексуално насилие. Когато обаче съобщават за случилото се, полицията не била особено заинтиргувана.
Това дало увереността на Дамер да обръща малко внимание на онези, които оставали живи след набезите му, тъй като те не успели в действителност да му създадат никакви проблеми.
Но през юли 1991 г. Трейси Едуардс, който бива окован с белезници от Дамер, успява да избяга от апартамента и спира близкия полицейски патрул. Когато офицерите претърсили апартамента, те нямали представа за последващия мащаб на откритието.
Откриват снимки на изкормвания и човешки останки на единадесет души. Дамер държи глави в хладилника, органи във фризера и черепи в шкафовете. Има кръв по стените, кутия с киселина и три разлагащи се човешки торса.
След това открити, разбира се, има огромен шум в Америка. Най-тревожното обаче е, че всички тези убийства толкова дълго време останали незабелязани.
Осъждане и смърт
Дамер се признава за виновен за всичките седемнадесет убийства. Доказателствата срещу него са безспорни. Въпросът, който бил най-често повдиган по време на делото, е дали той страда от някакво психическо разстройство или не. На защитата не й било лесно, тъй като Дамър бил дал достатъчно признаци, че знае какво точно прави и че е наясно с правните или морални последици от действията си.
С десет гласа срещу два през 1992 г. той е признат за виновен и осъден на 937 години затвор. Дамър дава няколко интервюта с голяма стойност за криминалистите.
Робърт Реслър, който измисля термина сериен убиец, публикува в книгата си, озаглавена „Вътре в чудовището“, обширно интервю с Дамер. По-късно то е поискано от неговия адвокатски екип да бъде използвано по време на процеса. Реслер твърди, че човек с такива импулси не трябва да отива в затвора, а в психиатрична болница.
Престоят на Дамер в затвора е изключително кратък. През 1994 г. друг затворник се приближва до него във фитнеса на затвора и го бие с щанга, докато не умира. Това е краят на Джефри Дамер.
Интересно възмездие, имайки предвид, че първата жертва на канибала от Милуоки е починала в следствие на удар с дъмбел.
Коментари (0)
Вашият коментар