Кой измисля чекмеджето - удобно за меморандуми за милиарди и кюлчета

Използваме персийската дума, дошла от Турция

Намерихме меморандума в чекмеджето на служител в министерството при проверка. Става въпрос за този с “Джемкорп” за над 1 милиард лева. Това са думите на енергийния министър Росен Христов. Така точно тази част от мебелировката стана нещо изключително важно в България. След като под път и над път се пускат и снимките от чекмедже с пачки, което било на бившия премиер Бойко Борисов.

Така чекмеджето придоби някаква мистична сила в родната политика. Която, вместо да намалява, странно се увеличава. Да припомним само съобщенията как едно или друго съдебно дело с изключителна важност отлежава отново в чекмеджетата на висш съдия.

“Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и други мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мястото си” е официалното обяснение на думата според тълковния речник на българския език на БАН. Думата е чуждица и идва от османския турски, за което си има причина. Просто по времето, когато чекмеджето е навлизало в Европа, България не е съществувала на картата, за да си имаме своя. В турския пък влиза от Персия.

Английската дума е drawer. Идва от глагола draw, който просто означава изтеглям. С други думи, става въпрос за нещо, което се изтегля.

Според историци първият, който използва чекмеджета, е китайският лекар Хуа Тао, живял между 140 и 208 година. Той просто подреждал в шкаф с чекмеджета различните лекарства, за да не ги обърква.

Хуа Тао, който е роден като Юанхуа, е един от най-известните лечители в историята на късната източна династия Хан. Историческите текстове като “Записките на трите царства” и “Книгата на късния Хан” твърдят, че

Тао е първият, който исползва упойка при операции
Той правел специална отвара, наречена мафейсан, от вино и чай от канабис.

Бил брилянтен в акупунктурата, моксирането, лечението с билки и специалните медицински упражнения. Той разработва комплекса Вукинси (в превод "упражненията на петте животни"), след като с години изучава движенията на тигрите, сърните, мечките, маймуните и враните.

Заради заслугите на Тао към медицината, а не за чекмеджетата днес в Китай съществува институт за иновативни методи за лечение. По ирония на съдбата единственият му клон извън Пекин е в Ухан, откъдето тръгна COVID 19. Европейският му пък е в столицата на Германия - Берлин.

Първите данни за наличието на чекмеджета в Европа са от XVI век, главно в домовете на благородниците. Първоначалният вид е на дървено ковчедже с капак. Те се складирали едно върху друго, а отдолу имало крачета. Това е първата фаза на разработката на истински гардероби и шкафове с чекмеджета. Подобни от XVI век от френски орех и от XVII век от английски дъб са запазени и до днес. Първите писмени данни за наличието на такива шкафове са от времето на крал Чарлз I, който ги имал “отпреди 1649 г.”.

Чарлз I е този, който в крайна сметка е обезглавен от Оливър Кромуел, след като губи гражданската война.

Първите скринове с чекмеджета се появяват през XVII век. Първите са само като основа - две отдолу. Отгоре си остава едно голямо пространство като скрин. Първият шкаф само с чекмеджета - три едно върху друго и след това още един ред с две по-малки на горния ред. Върху тях е имало плот, който също е бил с дръжка, за да се издърпва и така да става на масичка.

Първоначално дръжките са били дървени, след което са сменени от месингови, които се сменят в зависимост от модата. Започват да се появяват двойни скринове, или скрин върху скрин с чекмеджета, които са известни като "високите момчета" в САЩ и Великобритания.

В средата на XVIII век се бяга от традиционния правоъгълен дизайн на чекмеджетата, които започват да сe заоблят. Появяват се и други дизайни.
Следващият момент в развитието, който
дава сериозен тласък на използването им е плъзгачът. Той вече става метален, а не дървен, което пък от своя страна дава по-сериозен живот на чекмеджето.

Тогава някъде се появяват и тайниците в чекмеджетата. На първо място е разбира се, двойното дъно, което се отмества по някакъв хитър начин и там се поставят най-ценните документи. Други пък са направо със сложна система от последователни отваряния и затваряния, за да изскочи тайникът. Има и такива, за които се изисква специален ключ. Във филма “Съкровището” всички помнят как трябваше да се сглоби лула във формата на кораб, за да се разтвори отделението в бюрото на Бенджамин Франклин и да даде картата на несметните бо- гатства.

Днес чекмеджето вече не е само дървено, но се прави главно от композитни материали, които трябва да издържат много по-дълго.

Съвременните чекмеджета са доста видове. Има вече и такива, които се отварят само с пръстов отпечатък. На другите им трябва директно комбинация като за сейф. Но чекмеджето си остава основен атрибут на мебелта.

А както стана модерно напоследък, чекмеджето нахлу сериозно и в родната политика.

Бижуто за сложна система чекмеджета се смята бюрото на пруския крал Фридрих Вилхелм II

Първото тайно чекмедже е открито през 1642 г. от семейство Роберт и Сюзан Джоунс. Те купуват стар скрин. Използват го близо 20 години, когато решават да го преместят. И чуват шум отвътре. В секретно чекмедже намират огромно количество хартия, изписана ситно и с невероятни символи. Прибират всичко в една кутия, а слугинята им ги използва за покривки, докато меси. След смъртта на Робърт Сюзан ги взема със себе си в Лондон. И там открива, че това са записките на Джон Дий за неговите срещи с ангелите. Дий е един от най-известните окултисти на средните векове и личен съветник на кралица Елизабет I.

Тайните чекмеджета са нещо много популярно по време на викторианската епоха. Но техният връх е работата на германските мебелисти баща и син Рьонтген. И по-специално тяхното бюро за пруския крал Фридрих Вилхелм II. То се пази в историческия музей на Берлин и се смята за един от най-ценните експонати.

Това е система от тайни чекмеджета в тайни чекмеджета, скрити в тайни чекмеджета. Всичко се отваря с брилянтна, функционална и дори занимателна система.

Според някои специалисти дори има места в бюрото, които още не са открити.

60 техни произведения се пазят и в музея “Метрополитън” в Ню Йорк, като се показват като пример за съчетание на изкуство и механика.
Ейбрахам (1711-1793) и синът му Давид (1743-1807) Рьонтген са най-известните производители на мебели в Европа. Основават фирмата си през 1742 г. в Лондон, където баща се мести от Берлин.

Техни проззведения са ползвали още Мария-Антоанета, великата императрица на Русия Екатерина и разбира се Кралят Слънце Луи XIV. (24 часа)

Не изхвърляйте старото, може да направите нещо хубаво

Чекмеджето е неизменен спътник в човешкия бит, готово винаги да приюти нещо - от важни документи до ненужни дреболии, които обаче не ни дава сърце да изхвърлим. Най-важното е, че то винаги ни е подръка - достатъчно е само да се присегнем и да го отворим. За да ни предложи своите тайнства, да ни услужи с удобството, а и прикритостта си. В него винаги има място и за скъпи спомени.

Но колкото и да ни е вярно, чекмеджето понякога излиза от строя заедно с другите мебели. Често обаче точно то оцелява, когато самият скрин или бюфет, бюро или маса се развали и остарее безвъзвратно. И тогава... ето една хитроумна идея за лесно приложение.

Нужни са малко сръчност и въображение, за да му помогнем да влезе в нова роля.

Тоалетка ар деко

Вместо да бъдат изхвърлени, две чекмеджета от салонен бюфет са съединени и превърнати в уникална тоалетка. В затворено положение тя може да служи и като масичка.

Този път стилът е ар деко. Постига се лесно с четка и боя върху запазения фурнир. Предварително обаче плоскостите се почистват, ако е нужно, и се лакират с безцветен матов акрилен лак за дърво. Слънцето, характерен за избрания стилен елемент, е очертано в силно геометризиран вариант с помощта на хартиен скоч и златна акрилна боя от магазин за художници. Чекмеджетата са съединени чрез две панти от задната страна, така че при затварянето им да се получи кутия. За да се ограничи отварянето, е използван синджир, прикачен към кукички. Три крака от непотребна масичка са завинтени за дъното на тоалетката. Съединението е подсилено и с лепило.