Бранимира Антонова е първата Мис България, но властта забранява дефилетата

7 години трае бракът ѝ с Владимир Грашнов

На знаковата дата 22.11. 2022 Бранимира Антонова, първата Мис България, навърши 70 г. Не ги чества пищно и шумно, защото преди няколко месеца на 97 години умира майка ѝ.

За юбилея си Бранимира кани у дома си само няколко най-близки роднини. Иначе в живота има много приятели. За нея истинските приятели и добрите хора са тези, които искрено се радват на чуждите радости. Животът на някогашната мис преминава спокойно, в добро здраве и кондиция е. “При мен нещата са оптимистични, радостни и съм нормално щастлива”, казва Бранимира.

Внучката и двамата ѝ внуци учат в колежи в чужбина. С дъщерята Мария пазят семейното гнездо от излишно любопитство и не искат децата им да бъдат притеснявани от нездрав интерес.

Майката на

Бранимира

е сръбкиня

Казва се Любица, но и викали Любимка. Любица и още две нейни приятелки били наградени с екскурзия до България заради отличен успех при завършване на средното им образование. Трите идват в София и трите се омъжват в България. На Любица се пада един механик на плетачни машини.

Бранимира се ражда на ул. “Цар Симеон”. Майка ѝ иска да я кръстят Бранкица, но попът не разрешава.

През 1967 г. е избрана най-напред за Мис София, след това и за Мис България - първите титли за красота по времето на соца. Но и последните. В партийния орган “Работническо дело” излиза статия, в която пише: “Не е ли обидно, да си качваме момичетата по подиуми и да ги разглеждаме като расови коне?”.

През следващата 1968 г. Брани е избрана и за Мис Фестивал. Тогава в София се провежда IX световен младежки фестивал. Но нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през есента на същата година слага край на всякакви “буржоазни влияния”.

Българското кино

вече е забелязало

красивото момиче,

което учи в балетното училище, и трите титли “Мис” му отварят вратата за истински игрални филми. Бранимира е едва на 9 години, когато я снимат в импресията “Етюд”, която разказва как се става балерина. Излъчват я по кината преди игралния филм.

За истински свой дебют в киното Брани смята участието си в новела, снимана в Белоградчик. Градът, по чиито скали сега се прехласва мултимилиардерът Илон Мъск

Тогава “Балкантурист” замисля поредица от кратки филми, с които да рекламира българския туризъм по света. Кой знае защо поредицата е спряна.

Следващото приключение на Бранимира е телевизионният филм “Лятото, което си отиде”. Там за главната роля е определено друго момиче. Но буквално преди снимките някой от екипа се сеща, че не са го виждали по бански. Събличат го и на режисьора му се струва прекалено пухкаво за ролята. Така в последния момент Бранимира Антонова спасява положението. Дотук всичко е като на игра. Но идва филмът “Процесът” - един доста амбициозен проект на сценариста Павел Вежинов и режисьора Яким Якимов - и двамата доказани авторитети в киното.

След дълги пробни снимки те са почти отчаяни. Не могат да намерят актриса за ролята на Бистра в “Процесът”.

Седят кахърни двамата една вечер и случайно се заглеждат в излъчвания по телевизията филм “Лятото, което си отива”. Вежинов вижда Бранимира и възкликва: “Ето го момичето, за което съм писал ролята, макар че никога не съм го виждал...”

Водят Антонова в Киноцентъра, Павел Вежинов и Яким Якимов я виждат и... отново клюмват. Момичето още няма и 15 години! Тогава се намесва операторът Георгиев. След двучасов грим Бранимира отново влиза в стаята при двамата. Вежинов въобще не ѝ обръща внимание, а Якимов казва като на непознат човек: “Добър ден, какво обичате?” Значи магията се е получила.

Така 14-годишната Бранимира изиграва ролята на 22-годишната Бистра и на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1968 г.

получава “Поощрение

за актьорски дебют”

Същата награда получава и Димо Лолов, който е в ролята на състудента Евгени. Димо е племенник на Татяна Лолова, който малко по-късно емигрира във Франция.

Още не свалила грима на Бистра, Бранимира влиза в ролята на Лидия Калева във филма “Танго”, в който има щастието да си партнира с Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков и др. С “Танго” България участва на Международния кинофестивал в Москва през 1969 г., а в делегацията е и Бранимира.

В хотел “Россия” и по Москва река младата актриса се запознава с изключителни знаменитости на световното кино: София Лорен, Марчело Мастрояни, Мелина Меркури, големия френски актьор Мишел Симон, сръбкинята Неда Арнерич, култовия индиец от “Бродяга” Ражд Капур и др. Свири и пее с Владимир Висоцки. Сприятелява се с космонавтите Валентина Терешкова и Алексей Леонов...

А в София вече я чака ролята на Снежка в “Мъже в командировка”, в който си партнира със самия Георги Черкелов. Този филм се състои от три новели, те двамата са главните герои в третата - “Епизодът”. Той е режисьорът Бижев и снима Снежка в поредния си филм, но и я ухажва.

След години, когато двамата са на един “Филм фест” в Белград, той признава на Бранимира, че “бил ни жив, ни умрял”, докато снимали новелата, толкова я харесвал. И не само харесвал...

Следващата роля на Бранимира е на... циганката Хане в “Бягство в Ропотамо” на режисьора Рангел Вълчанов. Заедно с Григор Вачков и Стоянка Мутафова са “модерно” ромско семейство. Бащата и майката калайдисват, а Хане кара син мерцедес.

Когато Рангел Вълчанов монтира филма, се оказва, че той е цели 40 минути по-дълъг. И на мувиолата падат най-много кадри с участието на Бранимира. Тя, естествено, се разсърдила на режисьора, който пък я успокоявал, че била десет пъти по-голяма циганка от Пепа Николова в “На всеки километър”.

Филмът “Бягство в Ропотамо” излиза на екран на 13 юли 1973 г. Преди това обаче - на 13 април 1972 г. (при това денят е петък) Бранимира се запознава с Владимир Грашнов - млад и красив студент първи курс във ВМЕИ. Само два месеца по късно - на 15 юни, двамата се женят.

Ако върнем лентата 19 години назад, ще видим как на 22 юни 1952 г. в “Майчин дом” в София се ражда бебето Бранимира, а на 24 ноември в същия родилен дом - бебето Владимир. После Владо ще се шегува, че е харесал Бранимира още от кувьоза.

На 10 юни 1975 г. се ражда Мария. Дядо на новороденото е Марин Грашнов, бивш министър на строежите, посланик в Египет и член на ЦК на БКП. Той посещава снаха си в родилното и сговорчиво казва: “Ако нямаш желание да кръстиш внучката Мария (Мария се казва жена му), можеш да го наречеш Марина...”

Когато след 7 години двамата с Грашнов се разделят,

Бранимира

пак опитва в киното

През 1980 г. се снима в малка роля в тв поредицата “Приключенията на Авакум Захов” по книгите на Андрей Гуляшки. Играе ролята на сервитьорка, в която кантраразузнавачът е влюбен, но се срамува от професията си.

3-4 години по-късно одобряват Бранимира за ролята на Рачето в тв сериала “В името на народа” по мемоарите на Митка Гръбчева. В последния момент, по думите на Бранимира, на Гръбчева се обажда ген. Гено Генов, сам участник в бойните групи на БКП, и настоява Рачето да играе Добринка Станкова.

Бранимира Антонова се разделя окончателно с киното. Тя никога не кандидатства във ВИТИЗ. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Омъжва се още два пъти, но от тези бракове няма деца. Вторият ѝ съпруг е Венцислав Петков, който работи в “Интерпред”. След развода с него двамата си дават тържествен обяд в парк-хотел “Москва”. Третият е певецът Владимир Денев. На седмата година от брака им той умира.