Културистът Добромир Делев: Няма вредна химия

Легендарният български бодибилдър Добри Делев наруши омертата в културизма и откровено ще говори за темата табу, наричана с много имена - забранени вещества, допинг, химия. Направи го пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Добромир, колко голяма е инвестицията в американски треньор?

- $5000 на година. Работя с него вече осем. Щастлив съм, че имам възможността да го правя. Много хора си мислят, че той ти обръща кой знае какво внимание. Този човек работи с много състезатели. При него нещата са много премерени. Не се занимаваш с излишна информация. Всяка година се прави различна подготовка. Дали ще е откъм храна, или откъм тренировка. Толкова много варианти имам на подготовки, че сега, когато работя с клиенти в залата, винаги знам какво мога да променя, за да работи при тях. Това са знания, които са инвестиция в мен. Остават завинаги. Това е информация, която не можеш да купиш.

- Когато спечелихте Източния и Западния шампионат ли дойде апетитът ви за "Мистър Олимпия"?

- Винаги съм бил с по-ниско самочувствие от това, което трябва. Рядко съм имал някаква увереност, че ще направя нещо особено. Амбицията ми винаги е била в следващата стъпка. Дори когато взех профикарта, въобще не допусках, че е възможно да отида на "Олимпия". Просто исках да видя на профисъстезание какво ще стане. На първото станах 12-и. Доста се разочаровах. Следващата година станах 4-и, но видях, че трябваше да съм първи. Разбрах, че са победими. Тогава осъзнах, че мога да пробия напред и да отида на "Олимпия". Дори да се изкачвам в класирането там. Това, което ме спря да продължавам да се състезавам на "Олимпия" и да давам всичко от себе си, е, че видях какво трябва да направя, за да го получа. Трябваше да хвърля още 3-4 години. Вече с дете това мен не ме устройва, понеже в крайна сметка не получавам нищо особено насреща. Надминах с десетки пъти това, което си бях поставил като цели и мислех, че е възможно да се постигне в спорта.

- 2015 година е първото ви участие. Какво беше то за вас?

- Страхотна мотивация имах тогава. Виждаш, че си един от големите. Четеш Хосе Реймънд и Питър Макгъф - редакторите на "Мускули и фитнес" - какви коментари дават за теб и си казваш: "Тука вече съм аз". Готиното е, че допреди това никога не си бил на "Олимпия". Реално каквото и да направиш, все е постижение. Няма как да се изложиш. Първият си, който е отишъл там. Станах 14-и. Знаех, че се пробива трудно. Тогава бях щастлив просто от факта, че съм там. Това ми беше напълно достатъчно. На второто ми участие бях 30-годишен и бях най-младият на "Олимпия" в моята категория.

- Предполагам, че сте имали по-големи амбиции при второто участие?

- Аз и първата година исках да се класирам в Топ 10. Втората година мислех, че е реално. Резултатът при мен дойде бързо. Имаше победа пак. Шести стана Рони Рокел - много популярен немски състезател, чиято форма обаче беше ужасна. Попитах треньора какво трябва да направим, за да подобряваме. Той говорил с главния съдия. Онзи му казал, че трябва да се подобри презентацията. Разбрах, че ще е много трудно пробиването напред. Това ме демотивира да продължавам. Бях отишъл с една тениска даже "Търся спонсор". Никакъв интерес. Така и не се появи нещо, което да си заслужава. Говорих с треньора какво мога да очаквам. Неговата препоръка беше минимумът, който да искам, да е $3000 на месец плюс всичко осигурено за състезанията. Направих го, но така и никой не го даде.

- Кога се запалихте по културизма?

- От малък харесвах много Арнолд Шварценегер. Бях голям фен на "Командо" и "Хищникът". Винаги съм харесвал мускулите и културизма. Имам и по-голям брат и го гледах как тренира. Той купи първите списания за културизъм. Оттам се запалих.

- Баща ви е известен продуцент и музикант. Как реагира на това?

- В началото беше скептично настроен. На първото състезание, на което участвах, взех трето място. Зарадва се, че съм пробил. Помня, че аз забранени добавки взех доста по-късно. Започнах да се състезавам на 18-19. Някъде на 22-23 вече втора година се състезавах с мъжете, когато за първи път направих цикъл. Той ми помогна тогава. Седнах и говорих с него, че ако искам да съм конкурентен на останалите, не мога да ги побеждавам така. Имах трето, второ и пак второ място. Натурално. Ако трябва да ставам пръв, другите ползват, аз не мога да не го правя. Трябва да поемаш същите рискове, каквито и те, за да побеждаваш. Говорих с него тогава. Той каза: "Няма проблем. Само прави всичко с акъла си". Помня, че парите за първия цикъл той ми ги даде. Някаква песен беше продал на Екстра Нина. С тези пари си взех първия цикъл.

- Тези забранени добавки са много коментирани. Какво е съотношението на успеха хранителен режим-здрави тренировки-забранени добавки?

- Първо място храна, второ - здравите тренировки, на трето ген и на четвърто всичко останало. Ако трябва да говорим за успех, 50% ще отиде за храна, 30% за тренировките, 10% за ген и ще останат 10% за всичко останало. В този спорт добри стават тези, които са такива, без да ползват определените неща. За да може в момента, в който вземат, да станат една идея над всички останали.

- Има ли разлика в нивата тук и в Щатите?

- Ако трябва да разграничаваме аматьорския и професионалния културизъм, аматьорите ползват много повече неща, много по-дълго и много по-рисково. Това го казвам и от личен опит. Самият аз допреди да си наема треньор и да започна да работя с когото трябва, разсъждавах по същия начин. Мислех, че взимат това-онова, по много. Когато нямаш информация, правиш това, което чуеш. Когато започнах да работя с професионален треньор, видях, че дозите са доста по-ниски от това, което съм ползвал като аматьор. Никой уважаващ себе си специалист няма да работи със състезател и да го натовари с някакви неща и да поеме риск. Аз си правих изследвания на върха на цикъла на състезанието, където бях. Всичките ми изследвания са перфектни. Това го отдавам не само на точните тренировки, а и на правилните билки и добавки. Едно е само да взимаш едни неща, като се готвиш за състезанието, друго е да ползваш и билки, и протектори, и витамини и минерали, които да помагат тялото ти да е здраво.

- Ставали ли сте свидетел на момчета, които страдат от употребата на нерегламентираните добавки?

- Нямам негативно мнение за стероидите, понеже нищо не ми се е случило на мен. Повечето от нещата, които се говорят, са пълни глупости. Те подпомагат функцията на мъжа след 40-ата година. Тогава тестостеронът при мъжете, както и хормонът на растежа започват да се забавят. С тези неща това може да се предотврати и да изкараш още доста време "млад". Много хора бъркат заместителя на тестостерон - малка доза за твоето тяло, с употребата му за цикъл. Има разлика в дозата. Няма вредна химия, има глупави хора, които, меко казано, злоупотребяват с тези неща. И въпреки това нищо не им става. Ако се прави всичко с акъла си, вредните ефекти като омазняване на кожата, чернодробни увреждания са възобновими. Щом спреш да ги ползваш, черният дроб се регенерира. Вредата не е в такъв дългосрочен план и да може да ти повлияе на качеството и продължителността на живот.

- Колко е важна психиката в културизма? Особено при вас, който израствате без майка и с баща музикант.

- Това ме кали, но по неприятен начин - чрез страдание. Научих се, че нищо не става лесно и не идва само. Ако нещо искаш да се случи, трябва сам да се бориш за него. Видях, че ако си достатъчно упорит и амбициозен, можеш да постигнеш каквото решиш. Хубавото в началото, когато нямах средства, беше, че разсъждавах, че няма какво да губя. Когато си на дъното, няма повече накъде да паднеш. Чувствал съм се на дъното години наред. Накрая на месеца се чудиш дали ще си платиш тока. Винаги съм успявал, но някак си на късмет. Даже вечер в леглото съм си мислел: "Не искам нищо повече в живота, само да знам, че ще мога утре да си купя за ядене и да си платя тока". Оттам са ми тръгнали амбициите. От много ниско.

- Трудностите в България в началото помогнаха ли ви след това?

- Не очаквах да побеждавам. Това беше нещо ново. За първи път победих на първото международно състезание в Англия. Допреди това в България не можех. Тук няколко пъти бяхме питали съдиите какво трябва да се подобри, че да стана първи. Отговорът беше: "Той е много млад, за да победи". За мен това не е причина. Другото е, че всяка година сменях категорията. Другите си седяха на по 70 кг. Беше всеизвестно, че за да искаш да се класираш добре, трябва да си пазиш категорията. Да излизаш и да си изграждаш име там. Това още тогава не можех да го разбера. Мислех си, че по-добре да не стана първи и да се развивам, отколкото да съм победител и да нямам никакво развитие.

- Имаше ли моменти на разочарование?

- Много! Беше тежко, защото всяка стотинка беше похарчена там и в един момент се класираш втори, а виждаш, че си за първи. Много е обезкуражаващо. Веднага ти минават негативни мисли. Искаш да спреш да се състезаваш. Впоследствие, когато придобиеш опит, виждаш, че това са моментни състояния. Стягаш се, отърсваш се и продължаваш напред.