Той отдавна прави филмите си чрез дарителски кампании, нехае за критиката
Забулени в мистерия остават безогледните
соцбюджети на “Хан Аспарух” и “Време разделно”, 3 млн. са похарчени за “Страхил войвода” от царско време
На 1 000 000 зрители благодари Максим Генчев, че са гледали филма “Ботев” по БНТ, който след тв премиерата си взриви социалните мрежи и провокира вълна от критики. Справка на “24 часа-168 истории” показа, че според данните за зрителския интерес сред най-гледаните телевизии историческата лента започва слабо, а с всяка следваща минута интересът към нея намалява, за да завърши още по-слабо. Рейтингът отначало е 4,21%, което означава 315 750 зрители, като час по-късно те са намалели до 2,94% - 220 500, а за последната сцена на филма пред екраните са останали само 1,86% - 139 500 души.
Иначе Максим Генчев има късмет за премиерата на малкия екран — няма сериозна конкуренция, с която да се бори, тъй като в същия времеви диапазон по NOVA излъчват “Черешката на тортата” и сериала “Хавай 5-0”, а по bTV - турската поредица “Забраненият плод”.
Истерията около “Ботев” последва именно телевизионното му представяне, макар от месеци лентата да обикаля екраните в страната и чужбина, като според нейния създател навсякъде се радва на изключителен успех. Генчев изтъква, че само 22 хил. ученици са гледали филма, водени в салоните от своите учители със знамена и песни. За първата му прожекция в кино “Люмиер” пък се наложило пожарната да върне 120 деца.
На фона на тези хвалби повечето мнения са безмилостни, но действително продукцията има и своите защитници. Някои от тях изтъкват, че за филм с бюджет от 300 000 лева резултатът е добър. За сравнение се дава трисерийният епос “Хан Аспарух”, определян за мегапродукция, каквато след това никога не е правена у нас.
За лентата на Людмил Стайков от 1981 г. с 14 000 статисти и 2000 човека снимачен екип са похарчени баснословни суми, за които и до днес само може да се предполага точно в какви размери са. По същия начин не става ясно и колко е похарчено за реализирането на “Време разделно”, когато интересът към романа на Антон Дончев е световен. Филмът в две части е с премиера през 1988 г. В проектодоговор, сключен между компанията на италианския продуцент Карло Понти и Христо Сантов, директор на Студията за игрални филми “София”, се посочва, че италианската страна
участва в бюджета с 5
милиона щатски долара,
а от българска страна остава да се определи допълнително. Компанията на Понти също така се задължава да плаща авторски права на писателя - 3% от бюджета на лентата. Това сътрудничество така и не се случва. Никъде не е посочено официално с колко точно български пари впоследствие разполага Людмил Стайков, който в крайна сметка режисира “Време разделно”. Твърди се, че
филмът е направен
без оглед на разходите.
Всички иконични исторически кинозаглавия от времето на социализма имат мистериозни бюджети. Докато по царско време не е скрито обстоятелството, че за игралния филм “Страхил войвода” (1937 г.) на режисьора Йосип Новак, по сценарий на Орлин Василев, по романа му “Хайдутин майка не храни”, са похарчени 3 000 000 лв. Но стойността на лева все пак тогава е различна от тази при социализма и в наши дни.
Последните години у нас малцина се наемат да снимат на историческа тематика. Режисьорът Виктор Божинов екранизира “Възвишение” на писателя Милен Русков, в който завоалирано даде на зрителите Левски. Божинов смята, че е невъзможно и глупаво да се правят опити да се задоволи личната представа на всеки човек за определена иконична историческа фигура. Бюджетът на “Възвишение” е 2,5 млн. лева. Единствено
Генчев най-дръзко
се хвърля да оживява
национални герои,
като си спечели всенародния гняв още с филма си “Дякон Левски” (2015 г.), за който харчи над 2,3 млн. Продукцията разлюти повечето хора и вдигна шум до небесата. Но това само помага на режисьора да стигне по-лесно до тези, които са готови да го подкрепят финансово за следващия му проект.
Както за лентата за Апостола на свободата, така и за продукцията за Ботев Генчев събира голяма част от парите чрез дарителски кампании. Като по време на снимките активните помагачи в събирането на пари получават роли в продукцията.
Всичките му седем филма са заснети по тази схема. Естествено, най-много средства се събират на струната на патриотизма и родолюбието. Затова и режисьорът не се плаши да се “закача” с най-големите имена в българската история. “Искам да е национално дело.
Мало и голямо да е в процес на очакване - коментира по време на работата по “Ботев” пред “168 часа” Генчев. - Целта на филма е да се говори за Ботев. Процесът на финансиране е труден, защото аз не съм от богопомазаната филмова гилдия, която получава пари от държавата, за да прави кино. Когато кандидатствах за субсидия от НФЦ с лентата за Левски, ме отхърлиха. Същото стана и с филма за Петър Дънов. Сценариите дори не се четат. Знае се номерът на проекта, който трябва да бъде одобрен, и това е.”
В процеса той действа на порции. Когато се събират 20 000-30 000 лева, веднага снима. Един снимачен ден му е струвал между 7000 и 15 000 лева. С вече заснетото впечатлява още дарители и събира средства за следващите епизоди. Така завършва лентата за две години. Един от основните патрони на “Ботев” например е кметът на Калофер Румен Стоянов. Той също получи роля във филма и дори лично представи лентата пред българската общност в Болоня и Перуджа в гостуване, организирано от българското посолство в Рим.
Също така Българската национална телевизия (БНТ) е финансирала филма на Генчев само за процеса на постпродукция със сумата от около
100 хил. лв., което е една
трета от целия бюджет.
Без по никакъв начин да се обезвери от своите критици, режисьорът продължава напред и обяви във фейсбук, че събира пари за следващия си кинопроект за Стефан Караджа с призива: “Всеки лев е лъв”.
“Бог да пази Караджата” - вече коментират в социалните мрежи...
Коментари (0)
Вашият коментар